Какво представлява плазмафереза

Плазмаферезата е медицинска процедура, която се използва при неподлежащи на конвенционална лекарствена терапия заболявания – към момента само в Япония тя е одобрена за лечение на 27 състояния. По същество, интервенцията представлява отделяне на кръвната плазмата от кръвните клетки, след което тя се третира в зависимост от целите и се връща обратно в кръвообръщението. 

Терапевтичната плазмафереза ​​се категоризира основно в три метода: плазмообмен ​​(ПО), плазмафереза ​​с двойна филтрация (ПФДФ) и плазмена адсорбция (ПА). Всеки от тях има свои предимства и недостатъци, основани на ефикасността и специфичността на отстраняване на целевото вещество, цената и усложненията.

Кога се прави плазмафереза? 

Процедурата се прилага при пациенти, при които стандартните медикаментозни терапии са неефективни или противопоказани.

Защо се извършва плазмафереза? 

Основната цел е премахване на вредни вещества от кръвта и подобряване на състоянието на пациента.

За какво е подходяща плазмаферезата? 

Методът е ефективен при автоимунни, метаболитни и неврологични заболявания, особено когато бързо трябва да се намалят циркулиращи патогенни агенти.

Плазмообмен

Плазмообменът (ПО) с плазмен сепаратор е метод, разработен през 70-те години на миналия век и се използва широко. След въвеждането на плазмафереза ​​с двойна филтрация, този тип често се нарича плазмафереза ​​с единична филтрация. ПО изхвърля цялата плазма с помощта на плазмен сепаратор, който съдържа есенциални и патогенни вещества, и влива заместителна течност с равен обем на изхвърлената плазма обратно на пациента. 

При терапията с ПО количеството необходима заместителна течност е равно на обема на изхвърлената плазма. Идеалните характеристики на заместителната течност са следните: адекватно плазмено осмотично налягане, подходящ електролитен баланс, добавени коагулационни фактори и/или имуноглобулини, хипоалергенност и наличност. Все още не е открита заместителна течност, която да отговаря на всички тези условия. По тази причина изборът й зависи от патофизиологичното състояние на пациента и причината за плазмафереза. Най-често използваните заместителни течности са прясно замразена плазма или 4–6% разтвор на албумин.

ПО се използва предимно за лечение на състояния като тромботична микроангиопатия (TMA), чернодробна недостатъчност и неврологични заболявания. Може да се извършва с две цели: за отстраняване на патогенни вещества и за доставяне на важни фактори като албумин.

Плазмафереза ​​с двойна филтрация (ПФДФ)

Плазмаферезата ​​с двойна филтрация е полуселективна и се характеризира с наличието на вторичен филтър. Този метод е разработен през 1980 г. с цел намаляване на количеството заместваща течност. Предполага се, че ПФДФ има същата терапевтична ефективност като ПО.

ПФДФ е предпочитана при терапия на метаболитни нарушения като фамилна хиперхолестеролемия, липопротеин (а) хиперлипопротеинемия, ABO- и HLA-несъвместими бъбречни и чернодробни трансплантации; ревматични нарушения като лупусен нефрит, ревматоиден артрит; неврологични нарушения като миастения гравис; дерматолигични нарушения като пемфигус вулгарис.

Плазмена адсорбция (ПА)

Плазмената адсорбция може специфично да отстрани патогенни агенти, като автоантитела, имунни комплекси, липопротеини с ниска плътност (LDL) и билирубин, от плазмата, използвайки адсорбционна колона със селективност за всяко вещество. ПА не изисква заместващи течности поради минималната загуба на есенциални плазмени протеини.

ПА вече се използва при разнообразие от неврологични заболявания, като миастения гравис, синдром на Гилен-Баре, множествена склероза и хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия (CIDP).

Плазмаферезата във всичките се вариации е универсална и потенциално ефективна техника за пречистване на плазмата извън тялото. За съжаление, не всички клинични показания са напълно проучени. Както всяка медицинска процедура, и плазмаферезата може да има странични ефекти – понижаване на кръвното налягане, алергични реакции към заместителната течност или временна умора след терапията. Въпреки, че все още има някои неясноти относно процедурата, терапевтичните ползи надвишават простото пречистване на плазмата и значително допринасят за промени в имунния отговор и симптомите при различните заболявания. 

Използвана литература 

1. Nakanishi, T., Suzuki, N., Kuragano, T., Nagasawa, Y., & Hasuike, Y. (2014). Current topics in therapeutic plasmapheresis. Clinical and experimental nephrology, 18(1), 41-49.

2. Altobelli, C., Anastasio, P., Cerrone, A., Signoriello, E., Lus, G., Pluvio, C., ... & Capolongo, G. (2023). Therapeutic plasmapheresis: a revision of literature. Kidney and Blood Pressure Research, 48(1), 66-78.

3. Graw RG Jr, Herzig GP, Eisel RJ, Perry S. Leukocyte and platelet collection from normal donors with the continuous flow blood cell separator. Transfusion. 1971;11:94–101.

4. Hirano R, Namazuda K, Hirata N. Double filtration plasmapheresis: review of current clinical applications. Ther Apher Dial. 2021 Apr;25(2):145–51.