Витамин B1, известен още като тиамин, има разностранно действие върху човешкото тяло и отдавна е от голям интерес за лекари, диетолози и учени. Благодарение на високата си биологична активност и ролята си на ензимен кофактор, тиаминът оказва както директно, така и косвено влияние върху клетъчния метаболизъм.
Тиаминът е водоразтворим витамин, така че, приет в големи дози, лесно се изхвърля чрез урината. В човешкия организъм съществува под няколко форми - свободен тиамин, тиамин монофосфат, тиамин трифосфат и тиамин пирофосфат. Последният е биологично най-активната форма и участва като кофактор за редица ензими, свързани с производството на енергия.
Откъде се набавя витамин В1?
Само растенията, микроорганизмите и някои гъби са способни да синтезират тиамин. При хората и животните той трябва да се приема чрез храната. Чревните бактерии също произвеждат малки количества тиамин, но те са недостатъчни за нуждите на организма и следователно трябва да се набавят от разнообразна диета.
Хранителните нужди от тиамин се променят с възрастта, пола и физиологичното състояние (заседнал или активен начин на живот). Препоръчителният дневен прием за възрастни е около 1,1–1,2 mg за мъжете и 0,9 – 1,1 mg за жените. Тази доза се увеличава до 1,4 – 1,5 mg по време на бременност и кърмене.
Някои храни са естествено богати на витамин B1. Той се среща в редица растителни продукти (главно под формата на тиамин монофосфат), сред които обогатен хляб и пълнозърнести зърнени храни, слънчогледови семки, грах, боб, ядки и кафяв ориз, както и в животински продукти (главно под формата на тиамин пирофосфат), като например меса, особено свински котлет, свински плешки и говеждо месо. Сьомгата и мидите също са богат източник.
Тиаминът е чувствителен към висока температура, особено при pH стойности над 5. Загубите му по време на технологична и кулинарна обработка на храната варират от 20 до 70% от съдържанието му.
Какво може да причини недостиг на витамин В1?
През последните няколко десетилетия урбанизацията, индустриализацията, икономическото развитие и глобализацията драстично промениха начина на живот и хранителните модели. Това доведе до повишена консумация на силно преработени храни, които често съдържат големи количества натрий, наситени мастни киселини и свободни захари.
Повишеният прием на въглехидрати може да понижи концентрацията на тиамин в плазмата и урината и следователно да доведе до дефицит. Недостатъчният прием на витамин B1 може да доведе до дефицит сравнително бързо - в рамките на средно 18 дни.
Според мащабно проучване, проведено в периода 2014- 2018 г. в Южна Корея сред 34 700 души, се наблюдава намален прием на тиамин. Изследването установява и връзка между приема му и по-висока честота на сърдечно-съдови заболявания, диабет и психични нарушения. Резултатите показват, че правилната дозировка може да намали риска от диабет тип 2, хипертония, инфаркт или ангина, а също така да бъде фактор за психичното здраве на човек.
Други рискови фактори за дефицит на витамина включват прекомерна употреба на алкохол, вродено бери-бери (раждане без способност за абсорбиране на тиамин), заболявания на бъбреците, неопластични заболявания, продължителна диария и повръщане, хемодиализа, засилена употреба на диуретици, тежки инфекции/сепсис, липса на достъп до питателни храни, операция за стомашен байпас, синдром на Вернике-Корсаков (неврологично разстройство, причинено най-често при хроничен алкохолизъм или недохранване). Недостиг на витамин В1 се наблюдава понякога и при бременност, кърмене, намалена ензимна активност и хипертиреоидизъм. Бебетата, кърмени от майки с дефицит на тиамин, също са изложени на по-висок риск.
Какви са симптомите при дефицит на витамин В1?
Ранните симптоми на дефицит на тиамин са неспецифични и лесно могат да бъдат приписани на различни други здравословни проблеми. Често срещаните симптоми включват постоянна или необичайна умора, промени в настроението, прекомерна раздразнителност, затруднена концентрация и т.нар. „мозъчна мъгла“, нарушения на паметта, загуба на апетит, нарушения на съня, стомашно-чревен дискомфорт и нарушена моторика. Други известни симптоми са: проблеми с равновесието, замъглено зрение, обърканост, делириум, халюцинации, гадене и повръщане, мравучкане и парене в ръцете и краката.
До какво може да доведе недостигът на витамин В1?
Депресия - Витамин B1 предотвратява депресията и има положителен ефект върху психическото състояние на хората. Пряка корелация между дефицита на тиамин и симптомите на депресия е отбелязана за първи път през 1979 г. в проучване сред 74 пациенти с анамнеза за недохранване. По-късно, през 2013 г., изследване сред над 1500 китайци на възраст между 50–70 години показва, че пациентите с по-ниски нива на тиамин проявяват по-тежки симптоми на депресия. Това се потвърждава и през 2016 г. - добавките с тиамин значително подобряват симптомите на депресия след шестседмичен прием.
Невродегенеративни заболявания - Дефицитът на тиамин се свързва с някои невродегенеративни заболявания, като болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон и болестта на Хънтингтън. Причината се крие в една от основните функции на витамина - участие в синтеза на миелин и производството на невротрансмитери. Той също така оказва влияние върху правилното предаване на нервните импулси. Неговият недостиг предизвиква каскада от биохимични нарушения, сред които когнитивен спад, нарушения в паметта и съня, хронична умора и промени в настроението. Продължителният дефицит на витамин B1 е признат за значим фактор в патогенезата на невродегенеративните заболявания. При пациенти с болестта на Алцхаймер нивата на тиамин и активността на тиамин-зависимите ензими са намалени както в мозъка, така и в периферните тъкани. Добавките с високи дози В1 могат да намалят интензивността на симптомите на Алцхаймер и Паркинсонова болест.
Метаболитни нарушения и намалена мускулна активност - Метаболитните нарушения при дефицит на тиамин водят до метаболитна ацидоза, а лабораторните изследвания често показват повишена концентрация на лактат. От своя страна, това води до симптоми, които включват мускулни крампи и болки, проблеми с паметта и концентрацията, повтаряща се умора, депресия, подуване на крайниците, намалено либидо, нарушена храносмилателна система, прекомерна загуба на тегло и учестен сърдечен ритъм, както и нистагъм (неволево, ритмично и често трептене на очите). Когато тиаминът се изключи от диетата за дълго време, могат да се развият неврологични разстройства. Може да се развие болест на бери-бери, водеща до атрофия на скелетната мускулатура, отслабване на контрактилната сила на сърдечния мускул, ниско кръвно налягане и увреждане на нервната система. Дефицитът на витамин B1 може също да доведе до синдром на Корсаков (хронично невропсихиатрично разстройство) и апатия. Съществуват два клинични вида авитаминоза: влажна и суха. Първата е съпроводена с обширен оток, водещ до неправилно функционираща сърдечно-съдова система, сърдечна недостатъчност и инфаркт. Втората е свързана с анормално функциониране на нервната система и развитие на полиневропатия и енцефалопатия на Вернике. Най-характерните симптоми са нарушения в движението на очите, нарушено съзнание и атаксия (липса на мускулна координация и контрол при волеви движения). При острата форма на бери-бери, наречена синдром на Шошин, могат да се появят сърдечна недостатъчност, метаболитна ацидоза и белодробен оток.
Диабет - Някои проучвания показват, че приемът на тиамин може да има благоприятен ефект върху кръвното налягане при хора с хипергликемия и може да играе роля в предотвратяването на по-нататъшни съдови усложнения. Достатъчни количества тиамин могат да подобрят глюкозния толеранс при хора с ранна хипергликемия и потенциално да помогнат за предотвратяване или забавяне на началото на диабет тип 2 при хора с нарушена регулация на глюкозата.
Как да се справим с недостига на витамин В1?
Единственият начин е да се увеличи приемът му. Възрастните се нуждаят от между 1,1 и 1,2 mg тиамин всеки ден, което могат да постигнат чрез консумацията на храни, богати на тиамин. При случаите на тежък дефицит е възможно да се наложи прием на хранителни добавки, съдържащи витамин В1.
След колко време се наблюдава подобрение на симптомите?
Подобрението зависи от тежестта и продължителността на състоянието. Някои сърдечни симптоми могат да изчезнат в рамките на първите няколко часа или дни, докато за нервните и двигателните симптоми възстановяването отнема до шест месеца. В тежки случаи увреждането на нервната система може да бъде трайно.
Обобщение
Тиаминът (витамин B1) играе ключова роля в енергийния метаболизъм, нервната проводимост и поддържането на нормалната функция на нервната система.
Ранното разпознаване на симптомите и навременната консултация с лекар могат значително да подобрят шансовете за идентифициране на недостиг на витамин В1 и съответно да се започне навременно лечение, с понижен риск от развитие на тежки неврологични и сърдечно-съдови прояви.
За поддържането на нормални нива на витамин B1 в организма е изключително важно редовно да се консумират храни, богати на тиамин.
Източници:
Mrowicka, M., Mrowicki, J., Dragan, G., & Majsterek, I. (2023). The importance of thiamine (vitamin B1) in humans. Bioscience Reports, 43(10), BSR20230374.
Kaźmierczak-Barańska, J., Halczuk, K., & Karwowski, B. T. (2025). Thiamine (Vitamin B1)—An essential health regulator. Nutrients, 17(13), 2206.
Duc, H. N., Oh, H., Yoon, I. M., & Kim, M. S. (2021). Association between levels of thiamine intake, diabetes, cardiovascular diseases and depression in Korea: a national cross-sectional study. Journal of nutritional science, 10, e31.
https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/thiamine-deficiency
Carney, M. W. P., Williams, D. G., & Sheffield, B. F. (1979). Thiamine and pyridoxine lack in newly-admitted psychiatric patients. The British Journal of Psychiatry, 135(3), 249-254.
Zhang, G., Ding, H., Chen, H., Ye, X., Li, H., Lin, X., & Ke, Z. (2013). Thiamine nutritional status and depressive symptoms are inversely associated among older Chinese adults. The Journal of nutrition, 143(1), 53-58.
Ghaleiha, A., Davari, H., Jahangard, L., Haghighi, M., Ahmadpanah, M., Seifrabie, M. A., ... & Brand, S. (2016). Adjuvant thiamine improved standard treatment in patients with major depressive disorder: results from a randomized, double-blind, and placebo-controlled clinical trial. European archives of psychiatry and clinical neuroscience, 266(8), 695-702.
Kwaśniewska, K., Fic, W., & Polak-Szczybyło, E. (2026). Vitamins as Modulators of Neurodegenerative Disease Pathways: Mechanisms and Therapeutic Perspectives. Nutrients, 18(6), 995.
Коментари (0)
Нов коментар