Отстраняването на жлъчния мехур или холецистектомията е често срещана хирургична процедура, която трябва да се направи, когато имаме камъни в жлъчката или други проблеми, свързани с жлъчния мехур. Въпреки че операцията може да облекчи болезнените симптоми и да предотврати по-нататъшни усложнения, тя все още може да създаде промени в храносмилателната система, които могат да доведат до дългосрочни храносмилателни проблеми. Цялостното справяне с тези промени може значително да подобри следоперационното качество на живот
Един от начините за здравословно справяне с промените, е включването на различни храносмилателни ензими
Ролята на жлъчния мехур в храносмилането
Жлъчният мехур е малък орган с крушовидна форма, разположен в горната дясна част на корема, точно под черния дроб. Основната функция на жлъчния мехур в храносмилането е да съхранява и концентрира жлъчката, произведена от черния дроб. Жлъчката е храносмилателна течност, съставена от жлъчни соли, холестерол, билирубин и други вещества, които са от съществено значение за емулгирането и усвояването на хранителните мазнини. Когато храната, особено мазната такава, навлезе в тънките черва, тя задейства секрецията на хормона холецистокинин, който след това сигнализира на жлъчния мехур да се свие и да освободи складираната жлъчка през общия жлъчен канал и в тънките черва, за да подпомогне храносмилане на мазнини.
В тънките черва жлъчката изпълнява основната функция на емулгиране на мазнини. Жлъчните соли разграждат големите мастни топчета на по-малки капчици, увеличавайки повърхността, върху която могат да действат храносмилателни ензими като липаза. Този процес подобрява храносмилането и усвояването на мазнините и мастноразтворимите витамини (A, D, E и K)
Въпреки това, след отстраняване на жлъчния мехур, жлъчката все още непрекъснато капе от черния дроб в червата, вместо да се освобождава в концентрирани изблици. Тази промяна може да доведе до затруднения в смилането и усвояването на мазнините, което често води до повишено подуване на корема, коремна болка, нередности в движението на червата, лошо храносмилане, нисък апетит и потенциален дефицит на хранителни вещества.
Видове храносмилателни ензими
Храносмилателните ензими са протеини, които катализират разграждането на големи хранителни молекули до усвоими хранителни вещества. След отстраняване на жлъчния мехур, способността на тялото да усвоява мазнините ефективно, може да бъде компрометирана.
Панкреатин
Панкреатинът е смес от няколко ключови храносмилателни ензима, произведени от панкреаса. Тези ензими са от решаващо значение за смилането на храната в тънките черва. Панкреатинът обикновено съдържа три основни вида панкреатични ензими: липаза за разграждане на липидите, протеаза за смилане на протеини и амилаза за смилане на въглехидрати.
Волска жлъчка
Волската жлъчка е вещество, получено от жлъчката на волове (крави). Обикновено се използва в храносмилателни добавки за подпомагане на хора с отстранен жлъчен мехур или жлъчна недостатъчност. Основните функции на волската жлъчка са улесняване на емулгирането на по-големи мастни топчета в по-малки капчици. в допълнение към улесняване на транспортирането на мастноразтворими витамини и други хранителни вещества до чревните клетки.
Жлъчни соли
Жлъчните соли са активните компоненти на жлъчката, получени от холестерола в черния дроб. Те са конюгирани (слети) с аминокиселини, обикновено глицин или таурин, което ги прави по-ефективни в техните храносмилателни роли. Жлъчните соли имат действие, подобно на детергент, което емулгира мазнините и така ги прави по-достъпни за липазата. Те също така помагат за регулиране на потока на жлъчката от черния дроб и жлъчния мехур в тънките черва. Жлъчните соли се реабсорбират в илеума (последната част на тънките черва) и се връщат обратно в черния дроб- процес, известен като ентерохепатална циркулация.
Ползи от добавките с храносмилателни ензими
След операция за отстраняване на жлъчния мехур, способността на тялото да смила ефективно и абсорбира мазнините, може да бъде компрометирана поради непрекъснатия, но по-малко концентриран поток на жлъчка от черния дроб към червата. Добавянето на храносмилателни ензими може значително да подобри храносмилането на липидите и потенциално да облекчи свързаните с това проблеми. Тези хранителни вещества могат да намалят стомашно-чревните симптоми като подуване на корема, газове и диария.
Промени в диетата и начина на живот
Тъй като разгледахме ролята на жлъчния мехур в храносмилането, сега ще разгледаме промените в диетата и начина на живот отвъд приемането на хранителни добавки, които хората без функциониращ жлъчен мехур могат да обмислят, за да подпомогнат храносмилането си и ефективно да управляват симптомите.
Умерен прием на мазнини
Консумирането на по-малко храна, но по-начесто, с адекватни количества здравословни мазнини, като тези в авокадото, ядките и мазната риба, може да намали натоварването на храносмилателната система и да смекчи подуването , киселините, рефлукса и диарията.
Консумирайте храни с високо съдържание на фибри
Консумирането на богати на фибри храни като плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и бобови растения може да насърчи редовното движение на червата и да управлява както краткосрочните, така и дългосрочните хранителни и метаболитни нужди.
Хидратация
Може да звучи очевидно, но осигуряването на адекватна хидратация е от съществено значение за поддържане на редовността на червата, електролитния баланс и цялостното здраве. Целта е да имате дневен прием на течности от поне 1,5 до 1,9 литра, с корекции, ако е необходимо.
Физическа активност
След отстраняване на жлъчния мехур, пациентите трябва постепенно да възобновят физическата активност, като се стремят към общи насоки от 150 минути упражнения на седмица, с умерена интензивност. Редовната физическа активност насърчава цялостното здраве на храносмилането, чрез стимулиране на движенията на червата и понижаване на възприеманите нива на стрес, което от своя страна може да допринесе за други оплаквания, свързани с червата.
Коментари (0)
Нов коментар