Скарлатината е заболяване, което се причинява от бактерията Streptococcus pyogenes. Тя принадлежи към бактериите от група А, които предизвикват и други инфекции в гърлото, както и кожната инфекция импетиго. Този патоген може да бъде намерен основно в слюнката и фаринкса, но не всеки заразен получава обрив.
Като състояние скарлатината е описана още около 400 г. пр.н.е. от Хипократ, а доклади от предмодерния период (1500 до 1900 г. сл.н.е.) често споменават епидемии с много висока смъртност. Тази болест се е смятала за фатална през 19-ти и началото на 20-ти век. Заболеваемостта и смъртността от нея обаче са намалели значително в световен мащаб, когато антимикробни средства като пеницилина стават широко достъпни. Предполага се, че подобрените хранителни стандарти и мерките за обществено здраве също са допринесли за спада в разпространението на скарлатината.
Заразна ли е?
Отговорът е „да”, защото се разпространява по въздушно-капков път, чрез кашляне или кихане.
Можете да се заразите, ако:
вдишвате капчиците;
докосвате заразена повърхност и след това пипате носа или устата си;
споделяте храна или напитки със заразен;
целувате заразен;
докосвате рани, съдържащи бактериите;
ядете храна, замърсена с бактериите (това е рядко).
Развитието на болестта и появата на първите симптоми обикновено отнемат от 2 до 5 дни от заразяването. Инкубационният период обаче може да бъде от 1 до 7 дни.
Възможно е да се преболедува скарлатина повече от веднъж, но това е рядкост.
Рискови фактори
Тази болест е по-често срещана при подрастващи, отколкото при възрастни, като най-често се заразяват деца на възраст от 5 до 15 години. Много често инфекцията се разпространява в градини и училища. Възрастните обикновено се заразяват от децата. Все още не е напълно изяснено защо някои хора развиват обрив, а други не. При някои хора се отчита по-висок риск от развитието на по-сериозно заболяване, ако:
имат хронично здравословно състояние като рак, диабет или сърдечно, бъбречно или белодробно заболяване;
имат отслабена (компрометирана) имунна система;
имат отворени рани или кожно заболяване.
Симптоми
Скарлатината се характеризира с яркочервен обрив, който покрива по-голямата част от тялото. Почти винаги протича с болки в гърлото и висока температура. Червеният обрив прилича на слънчево изгаряне и се усеща като шкурка. Обикновено започва по лицето или врата, като по-късно се разпространява към гърдите, торса, ръцете и краката.
Натискането върху зачервената кожа я прави бледа. Лицето може да изглежда зачервено с блед пръстен около устата.
Гънките на кожата около слабините, подмишниците, лактите, коленете и врата обикновено стават по-дълбоко червени от другите области с обрива.
Езикът обикновено изглежда червен и неравен и често е покрит с бяло покритие в началото на заболяването.
Обривът и зачервяването на лицето и езика обикновено траят около седмица. След като тези признаци и симптоми изчезнат, кожата често се лющи.
Симптомите на скарлатина включват също: висока температура, често с втрисане, затруднено преглъщан, уголемени лимфни възли на врата, които са чувствителни на допир, гадене или повръщане, болка в корема, главоболие и болки в тялото.
Усложнения на скарлатината
Бактериите, които причиняват скарлатина, могат да доведат до други инфекции и сериозни усложнения. Те включват: абсцеси (гнойни джобове) около сливиците или мозъка, артрит или остеомиелит, инфекции на ушите, синусите или кожата, увреждане на бъбреците, менингит, пневмония, синдром на токсичен шок.
Диагноза и тестове
При първичния преглед лекарите диагностицират скарлатина, като оглеждат обрива и разпространението му. Проверяват предните шийни лимфни възли, езика и небцето, както и наличието на висока температура. В някои случаи се правят и тестове за стрептококи в гърлото. Тези тестове са два вида: бърз и такъв за култивиране на проба от гърлото.
Бързият стрептокок тест включва вземане на проба от гърлото с тампон и провеждане на тест. Тестът бързо показва дали стрептококовите бактерии от група А вероятно причиняват заболяването.
Култивирането на проба от гърлото отнема време, но е по-точен, тъй като открива инфекции, които бързият стрептококов тест пропуска.
Как се лекува?
Ранното лечение е важно както за коригиране на симптомите, така и за предотвратяване на по-нататъшно разпространение на инфекцията. Стандартното третиране при скарлатина е с антибиотици. Те могат да включват видове пеницилин (като амоксицилин), цефалоспорини или макролиди (като еритромицин, азитромицин или клиндамицин). Бета-лактамните антибиотици са предпочитаното лечение за тази инфекция поради тяхната клинична ефикасност, безопасност при деца и ниска цена. Пеницилинът клинично превъзхожда цефалоспорините и макролидите при лечението макролидите като азитромицин предизвикват по-сериозни нежелани реакции от пеницилина. Обичайният период за прием на антибиотика под формата на хапчета или течност е в продължение на около 10 дни. В някои случаи може да се приложи и еднократна инжекция с антибиотик.
Заедно с приема на антибиотици може да се приложат и други стратегии - като консумация на меки храни и течности; гаргара със солена вода за облекчаване на болката в гърлото; прием на обезболяващи без рецепта за облекчаване на треската или болката; използване на кремове против сърбеж по кожата. Трябва да се има предвид, че прекомерният прием на парацетамол е вреден за децата, защото леката температура всъщност може да им помогне да се преборят с инфекцията от скарлатина.
Болните от скарлатина могат да бъдат заразни около 2 до 3 седмици след появата на симптомите. При започване на прием на антибиотици, в повечето случаи те не са заразни след 24 часа лечение.
За момента няма доказателства, които да предполагат, че заразяването със скарлатина по време на бременност ще навреди на бебето. Но симптоматиката не е приятна и е най-добре да се избягва близък контакт със заразени. При наличие на симптоми е препоръчително бърза реакция и консултация с лекуващия лекар. Много от антибиотиците, използвани за скарлатина, могат да се приемат по време на бременност.
Можете ли да предотвратите заразяване със скарлатина?
Има определени стъпки, които помагат да предпазите себе си и другите от инфекции със стрептококи от група А, включително скарлатина.
Те са:
спазване на добра хигиена - често миене на ръцете със сапун и вода или използване на дезинфектант за ръце на алкохолна основа;
покриване на устните при кашлица и кихане;
избягване на други хора, ако имате скарлатина или стрептокок в гърлото.
С оглед ефективно оздравяване е изключително важно да се спазват препоръките на лекуващия лекар и да не се спира приема на антибиотик преждевременно дори и състоянието да се е подобрило.
Източници:
Katz AR, Morens DM. Severe streptococcal infections in historical perspective. Clin Infect Dis. bOxford University Press; 1992; 14:298–307. https://doi.org/10.1093/clinids/14.1.298 PMID: 1571445
https://www.who.int/emergencies/disease-outbreak-news/item/2022-DON429
Matsubara, V. H., Christoforou, J., & Samaranayake, L. (2023). Recrudescence of scarlet fever and its implications for dental professionals. international dental journal, 73(3), 331-336.
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/scarlet-fever/symptoms-causes/syc-20377406
https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/23108-scarlet-fever
https://www.cdc.gov/group-a-strep/about/scarlet-fever.html
Basetti, S., Hodgson, J., Rawson, T. M., & Majeed, A. (2017). Scarlet fever: a guide for general practitioners. London journal of primary care, 9(5), 77-79.
https://srzi.bg/uploads//pages/Promociq_i_profilaktika/7.Bolesti/S%D1%81arlatina.pdf
Wessels, M. R. (2016). Pharyngitis and scarlet fever; Streptococcus pyogenes: basic biology to clinical manifestations. Oklahoma (OK): NCBI.
Van Driel, M. L., De Sutter, A. I., Keber, N., Habraken, H., & Christiaens, T. (2013). Different antibiotic treatments for group A streptococcal pharyngitis. Cochrane Database of Systematic Reviews, (4).
https://www.nhsinform.scot/illnesses-and-conditions/infections-and-poisoning/scarlet-fever/
Коментари (0)
Нов коментар