Сарсапарила - детокс билка за пречистване на кръвта и облекчаване на различни кожни проблеми

Сарсапарила e общо название за около 350 тропически растения от рода Smilax, семейство Smilacaceae. Най-често е дървесна, пълзяща лоза, която може да достигне дължина от 50 метра. Нейна родина е Южна и Централна Америка, като най-често се среща в тропическите райони на Мексико, Карибите, Ямайка, Хондурас, Индия и Китай. Името й означава „трънлива лозичка“ и идва от испански, защото през 1550 г. ранните испански колонизатори я донасят от Мексико в Севиля. Те били впечатлени от ценните й свойства, описани от местните племена, които в продължение на векове я използвали срещу кожни проблеми, (особено псориазис), проказа, ревматизъм, проблеми с потентността, ставни болки, главоболие и умора.

През 1574 г. испанският лекар Николас Монардес описва сарсапарила като средство за лечение на сифилис. През 1812 г. официално е документирано действието на билката при португалски войници, страдащи от сифилис, с коментар за много по-ефективните й резултати, сравнение с широко използвания по онова време живак. През 19 век каубоите от Дивия Запад, заимствайки от опита на местните индианци, започват да си приготвят популярния „пролетен тоник“ от сарсапарила. Действието му е описано като: „елиминира отровата от кръвта, останала след тежка зима и пази организма през останалата част от годината“.

Сарсапарила е вписана официално в Американската фармакопея на лечебните билки, а с днешна дата популярността и търсенето й непрекъснато растат. Използва се както за лечение, под формата на билкови екстракти, така и в кулинарията (подправка за супи, яхнии, напитки и др. )

Много видове Smilax са сходни на външен вид, независимо от произхода си. Най-често стъблото е дълго, увивно, със сдвоени нишки за катерене в тропическите гори. Стъблата обикновено са покрити с бодли. Цветовете са малки – черни, сини или червени, подобни на ягодки, и са любими на птиците. Коренът, използван за лечебни цели, е дълъг и грудков, като достига до дължина 2 метра. Той няма мирис и е доста безвкусен, за разлика от дървесните видове сарсапарила, чиито кора и корен имат доста приятен аромат и се използват като естествен ароматизатор на храни и лекарства.

 

Състав

Сарсапарила притежава богат на химични съединения състав, който предопределя широкия й спектър на действие като лечебна билка. По-голямата част от фармакологичните й свойства се приписват на стероидите и сапонините.

Сарсапарила съдържа растителните стероиди сарсасапогенин, смилагенин, ситостерол, стигмастерол и полинастанол, както и сапонините сарсасапонин, смиласапонин, сарсапарилозид и ситостерол глюкозид. Известно е, че сапонините улесняват усвояването на други лекарства и фитохимикали, което превръща  сарсапарила в билка с отлична бионаличност.

Документирано е, че флавоноидите в сарсапарилата имат принос за имунната модулация и защитата на черния дроб. През 2003 г. в САЩ е издаден патент, в който се посочва, че благодарение на имуномодулиращите си свойства, флавоноидите са ефективни в лечението на автоимунни заболявания и възпалителни реакции. Сарсапогенин и смилагенин също са обект на патент в САЩ, като се съобщава, че тези стероиди на рода Smilax имат способността да лекуват сенилна деменция, когнитивна дисфункция и болест на Алцхаймер.

Основните растителни химикали на сарсапарила включват: ацетил-паригенин, астилбин, бета-ситостерол, кофеил-шикимови киселини, дихидрокверцетин, диосгенин, енгелетин, етерични масла, епсилон-ситостерол, еукрифин, еурифин, ферулова киселина, глюкопиранозиди, парилин, ресвератрол, рамноза, ситостерол-d-глюкозид, смилагенин, смиласапонин, смилакс сапонини АС, смиглазид АЕ, смитителбин, стиглин.

Коренът на сарсапарила съдържа около 50 процента нишесте и приемът му осигурява на организма ценни растителни фибри и други нутриенти.

 

За какво помага?

Според множество медицински проучвания сарсапарила подпомага терапията на автоимунни, кожни, респираторни, венерически и други заболявания. Ключови ползи от сарсапарила:

•             детоксикатор, пречиства кръвта
•             повишава имунната защита и оказва общ тонизиращ ефект;
•             има антибактериално и противогъбично действие;
•             осигурява защита срещу свободните радикали;
•             предпазва черния дроб от увреждане;
•             подобрява храносмилането;
•             облекчава симптомите при ревматизъм;
•             понижава телесната температура;
•             стимулира либидото.

Прилага се в лечението на:

•             Псориазис
•             Ревматизъм, артрит, подагра
•             Дизентерия и малария
•             Мигрена
•             Очни инфекции
•             Стерилитет
•             Хормонален дисбаланс
•             Грип и настинка
•             Запек
•             Невропатологични състояния
•             Хронична умора
•             Сифилис, трипер и гонорея
•             Метаболитен синдром

 

Патентовано средство срещу псориазис и кожни проблеми

Едно от най-изненадващите и доказани качества на сарсапарила, е способността й да подпомага лечението на псориазис. Този й ефект се дължи на високата концентрация на сапонини – най-голямата сред всички растения в природата. Сред тях се отличават стероидните сапонини сарсапарилозид, смиласапонин и парелин.

Сарсапарила е широко проучена като средство за лечение на псориазис още в началото на 20-ти век, преди разработването на много от често използваните днес стероидни лекарства.

В изследване от 1942 г., публикувано в New England Medical Journal, се съобщава за прилагането на екстракт от корена на билката в големи дози при пациенти, страдащи от кожното заболяване, в разстояние на 2-3 месеца. Резултатите показват значително общо подобрение при над 50 процента от случаите, особено при страдащите от хроничен плакатен псориазис. Констатирано е, че се наблюдава подобряване на псориатичните плаки (лезии) при 62 % от пациентите, а при 18 % те напълно изчезнали.

Една от причините за подобен резултат се свързва с мощните свойства на екстракта да пречиства кръвта. Известно е, че болните от псориазис имат високи нива на ендотоксини в кръвта, а сарсапонинът – един от основните стероиди в сарсапарила, притежава способността да елиминира тези токсични фрагменти от клетъчните стени на бактериите, обитаващи храносмилателния тракт.

Също така се съобщава, че два месеца след преустановяване приема на сарсапарила се наблюдава ремисия на псориатичните плаки при пациентите, като липсват каквито и да било странични ефекти. Това е и причина за регистрацията на патент върху сарсапарила за лечение на псориазис. (2001 г.) Посочва се, че екстрактът от корена на билката е превантивно и терапевтично средство.

Други кожни заболявания, за които е установено, че се повлияват от сарсапарила, са: акне, екзема, обриви, гъбички, сърбеж и рани.

 

Детоксикация и бъбречно здраве

Както вече споменахме, сапонините са съединения, които се свързват с ендотоксините и отстраняването им от тялото. Ендотоксините се намират предимно в бактериалните клетки и при изпускането им в кръвта може да предизвикат възпалителни състояния. Ендотоксините натоварват черния дроб, а сарсапарила спомага за елиминирането им в процеса на детоксикация.

Сарсапарилата се включва и в третата фаза на детоксикация, тъй като е диуретична и потогонна билка - насърчава отделянето на токсини чрез урината или потта. Диуретичното й действие подпомага здравето на бъбреците и работи срещу симптоми като задържане на течности, подпухналост, подуване.

 

Осигурява здраве на черния дроб

Коренът на сарсапарила съдържа съединения (ресвератрол и оксиресвератрол), които намаляват оксидативните увреждания на черния дроб. Този ефект е особено валиден за метаболизирането на никотина. Освен това флавоноидите и диуретичните свойства на растението допринасят за общото функциониране и детоксикация на черния дроб.

Статия, наречена „Намаляване на цирозата на черния дроб“, докладва за изключително ефективната комбинация от пъпка от артишок с екстракт от сарсапарила за детоксикация на черния дроб, което се дължи на присъствието на фитохимикали (антиоксиданти на растителна основа).

 

Противовъзпалително действие

Известно е, че флавоноидите, открити в корена на сарсапарила, насърчават силна противовъзпалителна реакция. Сърцевината на растението пък съдържа съединението епикатехин, което също има подобно действие. Противовъзпалителните ефекти на корена на Smilax ornate Lem са най-често споменавани при лечение на състояния като ревматоиден артрит, показва научен експеримент с плъхове.

Друго изследване определя ефективното лечение със сарсапарила при тазово-възпалителна болест. Изследователите тествали мишки, инжектирани с провъзпалителни субстанции, а след това получавали високи дози от билковия екстракт. Вследствие на противовъзпалителните агенти, съдържащи се в корена, настъпила значителна промяна на състоянието.

За по-добър хормонален баланс

Редица проучвания се фокусират върху ролята на сарсапарила за насърчаване на хормоналния баланс. Растителните стероли, открити в сарсапарила, имитират тестостерона, прогестерона и естрогена и насърчават естествената им секреция от половите жлези на организма. Те, също така, намират приложение сред активно спортуващите за насърчаване на мускулния растеж и маса.

Стеролите, открити в сарсапарила, също могат да увеличат мъжкото полово желание и е доказано, че подобряват притока на кръв и засилват подвижността на сперматозоидите. Според Herbalpedia: „Сарсапарила има тонизиращо и специфично тестостерогенно действие и стимулира отделянето на естествения кортизон“. В допълнение екстрактът от билката има прогестерогенно действие, което се свърза с облекчаване на симптомите на предменструален синдром и менопауза.

 

Срещу венерически болести

Дълго време сарсапарилата е била използвана за лечение на сифилис. През 1894 г., когато „френската болест“ се разпространява в Европа с размерите на епидемия, билката придобива огромна популярност.

Малко по-късно много лекари опровергават подобно действие, но билката и до ден днешен продължава да се използва срещу венерически болести, включително генитален херпес и гонорея. Това се базира на клинично проучване в Китай, според което екстрактът от корените на сарсапарила, в комбинация с пет други билки, е ефективен в около 90% от острите случаи и 50% от хроничните случаи на сифилис. Това се дължи на антибактериалните свойства на сарсапарила, която е богата на сапонини – естествени „убийци“ на вредните бактерии и микроби.

 

Любопитни факти

•             По време на династията на Тюдорите сарсапарила се е използвала като средство против оплешивяване.
•             Каубоите от Дивия Запад задължително приемали чаша тоник с корен от сарсапарила след посещение на бордеите. Те вярвали, че билката ги пази от сифилис.
•             Смята се, че древните перуанци са първите, които са разпознали свойствата на сарсапарила за облекчаване на болката и са я използвали като лечение на главоболие, болки в ставите, настинка и грип.
•             Сарсапарила съдържа естествени разпенващи агенти. Това се използва за приготвянето на газирана безалкохолна напитка, особено сред индианците.
•             Сарсапарила често се използва като добавка към различни ястия в азиатската кухня. Като например „Задушени телешки бузи в сос от сарсапарила“.

 

Приложение. Екстрактът от корена на сарсапарила се предлага под формата на капсули или като чист прах за приготвяне на чайове, тинктури и тоници.

Възможни странични ефекти. Когато се приема в прекомерни дози, сарсапарила може да предизвика диария, раздразнения на стомашната лигавица, както и алергични реакции у страдащите от астма. Не се препоръчва на бременни и кърмещи жени и деца.