Вашата кошница
Няма повече артикули в кошницата ви
Берберин - този ценен природен нутриент се среща в растенията хидрастис, кисел трън, орегонско грозде и коптис. Принадлежи към клас съединения, известни като алкалоиди и има наситено жълт цвят. Тестван е в стотици изследвания, които доказват, че проявява мощни ефекти върху различни биологични системи. След прием се транспортира в кръвта, а вътре в клетките се свързва с различни молекули, променяйки тяхната функция. Този механизъм на действие се доближава дори до ефектите на някои лекарства.
Полезни свойства на берберина:
-облекчава симптомите при диабет тип 2 и инсулинова резистентност;
-насърчава гликолизата и помага на тялото да разгражда захари вътре в клетките;
-намалява производството на захар в черния дроб;
-забавя разграждането на въглехидратите в червата;
-подобно на статините, спомага за повишаване нивата на HDL (добрия холестерол) в кръвта;
-регулира нивата на кръвното налягане;
-подпомага функционирането на черния дроб;
-подпомага поддържането на нормално телесно тегло;
-има положително въздействие върху здравето на храносмилателната система и микробиома - увеличава броя на полезните бактерии в червата;
-експерименталните данни показват положително влияние при рак, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон и други;
-проявява антистрес ефект.
Берберинът намира широко приложение при наднормено тегло и диабет. През последното десетилетие са проведени голям брой изследвания, които потвърждават, че берберинът понижава липидите в кръвта и нивата на кръвното налягане, и контролира кръвната захар при диабет тип 2. Той въздейства върху организма на молекулярно ниво и има разнообразни функции в клетките. Една от ключовите му ползи е, че активира ензима AMPk, който регулира метаболизма. Този ензим бива наричан и "метаболитен превключвател". Намира се в клетките на различни органи, включително на мозъка, мускулите, бъбреците, сърцето и черния дроб. AMPk играе важна роля в регулирането на метаболизма.
AMPk има важно значение за определяне състава на телесните мазнини и по-специално на количеството мазнини в коремната област. Ниската активност на AMPk е свързана с преждевременно остаряване, хронично възпаление, високи нива на холестерол и триглицериди, повишени нива на мазнини в коремната област, инсулинова резистентност, митохондриална дисфункция, невродегенерация, наднормено тегло, висока кръвна захар. Берберинът е ефективен активатор на AMPk, което го превръща в ефективно естествено средство за справяне с всички тези проблеми.
Ефектът на берберина върху стомашно-чревния тракт е съвместим с този на антибиотиците. Предимството на берберина пред стандартните антибиотични средства е свойството му да оказва избирателно антимикробно действие, което не вреди на полезните бактерии като бифидобактерии и лактобацили. Множество изследвания доказват, че той е ефективен при диария, причинена от паразити и инфекциозни организми, включително ешерихия коли, клебсиела, причинителите на шигелоза, салмонелоза, гардиаза, амебиаза, холера.
Береберин при посттравматичен стрес. Посттравматичният стрес е психическо разстройство, което може да се появи след травматично, животозастрашаващо събитие. Характерните признаци на това състояние включват нервна възбудимост, страх и кошмари. Учени от университета в Сеул, Южна Корея, са установили, че берберинът е полезен при пристрастяване към наркотици като кокаин и морфин, и предположили, че той може да облекчи състоянието при посттравматичен стрес. За да тестват хипотезата си, те използвали животински модел. Учените проследили няколко поведенчески реакции, за да изследват ефектите на берберина върху симптомите на нервна възбудимост при плъхове след единично излагане на стрес. Резултатите показали, че прилагането на берберин значително намалило нервната възбудимост и подобрило способността на плъховете да се справят с объркването и с полевите тестове. Освен това се оказало, че берберинът може да възстанови основните неврохимични смущения в мозъка на плъховете с посттравматичен стрес. Този ефект бил неподозиран и показал, че берберинът подпомага основните механизми за лечение на увредения мозък при остър стрес или страх.
Берберинът е безопасен, но ето какво да имате предвид, ако решите да го приемате под формата на хранителна добавка:
-може да взаимодейства с абсорбцията на тетрациклин и свързаните с него антибиотици;
-инхибира CYP3A ензимите при хората, а повечето медикаменти се метаболизират от тези ензими. По тази причина берберинът може да намали изхвърлянето извън тялото на много медикаменти и вследствие на това да усили техния ефект.
-може да увеличи ефекта от оралните хипогликемични лекарства, които се използват в лечението на диабет тип 2.
Препоръчителната доза берберин е 500 mg 2-3 пъти дневно преди хранене.
Revita Ви препоръчва берберинът на Natural Factors, Canada - WellBetX® Берберин, който съдържа берберин хидрохлорид, извлечен от растението кисел трън (Berberis vulgaris). В 1 капсула се съдържат 500 mg берберин. Продуктът е част от специалната серия на Natural Factors - WellBetX®, която се препоръчва за хора с диабет, висок холестерол, повишен апетит и наднормено тегло.
Коментари (28)
Здравейте!
Берберинът действително се използва за подобряване на инсулиновата чувствителност, тъй като повишава работата на определени ензими, които помагат за навлизането на глюкозата в клетките. Публикувани са клинични проучвания, които потвърждават позитивния ефект от Берберина, но все още няма категорични данни в литературата за неговите ефективност и безопасност. Затова следва да се приема с внимание и да не замества конвенционалното лечение, при нужда от такова.
Най-вероятно приемате берберин от 500 mg няколко пъти дневно преди хранене. Имайте предвид, че както берберинът, така и Сиофорът понижават кръвната захар, така че е добре да сте запознат/а с признаците на евентуална хипогликемия (малко вероятно е да изпаднете в такава, но е хубаво да знаете). Приемайте го по този начин с почивка от 1 месец на всеки 3 месеца. Проследявайте кръвната си захар редовно, тъй като тя е показателя, от който зависи дали дозата следва да се намали или добавката да се спре. Относно срока - клиничните проучвания са проследявали пациенти в другодишен интервал – не са отчетени странични ефекти от берберина, освен лек гастроинтестинален дискомфорт и запек. Тук трябва да добавя, че не бива да се приема от деца, бременни и кърмачки.
Препоръчвам Ви редовно да измервате вашата кръвна захар с глюкомер вкъщи, да спазвате ежедневна физическа активност и да посещавате ендокринолог веднъж годишно за проследяване на евентуални усложнения от диабета.
Поздрави,
д-р Ивета Петрова
Здравейте!
Има данни, че берберинът въздейства благоприятно при пациентите с улцерозен (улцеративен) колит, и може да се очаква да Ви подейства облекчаващо; честотата на изхожданията може също да се намали поради спазмолитичния му ефект върху чревната мускулатура. Много от данните произлизат от далекоизточната и в частност от китайската медицина, където този алкалоид се използва специфично срещу това заболяване. Ето основните от тях накратко с препратки към източниците:
Берберинът е съвместим с противовъзпалителни лекарства от стероидния и нестероидния ред. Неприложим е обаче при употреба на антикоагуланти, при чернодробна недостатъчност и стомашна/дуоденална язва.
Поздрави,
Борис Гинчев
Магистър-фармацевт
Здравейте,
Берберин 500 мг се приема по 1 капсула 2 пъти дневно по време на хранене.
Поздрави,
Д-р Аелита Петрова
Здравейте!
Може да има проблем с берберина, понеже и той понижава кръвното налягане – степента на това понижение е по-голяма при хипертониците, отколкото при хипотониците и нормотониците, но би могъл да бъде от значение. Вероятно е по-безопасно да избягвате берберина, а да използвате само хрома (100-200 микрограма дневно)– особено предвид приема и на пропафенон (ритмонорм), който също има хипотензивен ефект.
Поздрави,
Борис Гинчев
Магистър-фармацевт
Здравейте!
Посочените от Вас стойности са наистина много високи – надявам се, че имате диагноза и назначени медикаменти срещу диабета от лекар (и че спазвате дозировката им) !
Съставките на въпросния Диабредукт са съвместими с берберина и могат да допълнят неговото действие – както по отношение на кръвната захар, така и на гликирания хемоглобин (ако се приемат 3 месеца и повече), липидния профил и евентуално кръвното налягане. Възможно е обаче в началото да настъпи малко по-рязко снижение на кръвната захар, особено на гладно – пробвайте с по-малко капки, например 2 х 10 к. за няколко дни, и проверявайте редовно захарта, за да не се стига до хипогликемия. След това можете да увеличите дозата на капките до 2 х 30 или колкото препоръчва производителят им.
Поздрави,
Борис Гинчев
Магистър-фармацевт
Здравейте!
„Сходното“ действие на метформина и берберина се проявява по отношение на постигнатия резултат от приема им, който наистина е близък – понижаването на гликирания хемоглобин, нивата на глюкозата на гладно и след нахранване, нивата на инсулина преди и след нахранване; с тази разлика, че берберинът понижава също нивата и на общия холестерол (на „добрия“ и на „лошия“ почти в еднаква степен). Механизмът на това действие обаче е различен при двете вещества, поради което при метформина има по-голям риск от лактатна кетоацидоза – натрупване на млечна киселина в тъканите.
Берберинът е активатор на ензима AMPK (аденозин монофосфат-активируема протеин киназа), който потиска митохондриалната функция, но засилва разграждането на глюкозата в цитоплазмата, и също така е алфа-глюкозидазен инхибитор – потиска ензима, който в червата разгражда нишестето и дизахаридите до глюкоза. Метформинът от своя страна потиска чернодробната глюконеогенеза (разграждането на гликогена до глюкоза) и така противодейства на глюкагона. В последните години за метформина също се откри, че в известна степен активира AMPK, но този му ефект е по-скоро второстепенен.
Причината за натрупването на млечна киселина при метформина се крие именно в потискането на чернодробната глюконеогенеза – той инхибира първия ензим от процеса – пируват карбоксилазата, която превръща пирувата в оксалоацетат. Блокирането на този ензим води до промяна в метаболизма на пирувата и образуването на млечна киселина (acidum lacticum или лактат). Нормално, бъбреците изхвърлят излишния лактат с урината, но при нарушения във функцията им или при предозирането на метформина той може да се натрупа в тъканите и да застраши киселинно-алкалното равновесие (при настъпването на лактатна ацидоза и липсата на медицинска грижа смъртността може да достигне 50%!). Берберинът НЕ предизвиква лактатна ацидоза, понеже не потиска пируват карбоксилазата. В проучване върху плъхове, берберинът дори намалява риска от такава, когато е приеман в съчетание с метформина https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5478779/ - все пак тази находка още не е доказана в контролирани клинични проучвания у хората. Едновременният прием на берберин и метформин може да доведе до значително понижение на кръвната захар, макар да е почти изключено да се стигне до фатално ниски нива, както е възможно с инсулина – вземайте ги заедно, само ако ендокринологът разреши.
Берберинът няма специфична органна токсичност върху организма – може да причини диария, запек, газове или болки в червата, но това е възможна странична реакция на повечето лекарства и дори на билковите екстракти, и не е проява на сериозно увреждане, ако не се продължава дълго време въпреки симптомите. Безопасно се приема в дози от 500-1000 мг дневно до 6 месеца, според някои проучвания – и до 12 месеца. Не се препоръчва обаче при чернодробна недостатъчност – тогава може да подейства негативно на чернодробните ензими.
Поздрави,
Борис Гинчев
Магистър-фармацевт
Здравейте!
По-безопасно ще бъде да не ги комбинирате.
Сравнително трудно е да се предскаже точната вероятност берберинът да взаимодейства по неблагоприятен начин със сертралина (активният компонент в Золофт), понеже, от една страна самият берберин има умерен антидепресантен ефект, а от друга – той потиска чернодробните ензими от субфамилията CYP3A4, която разгражда сертралина. Това теоретично означава, че берберинът може да забави скоростта, с която Золофт се изчиства от организма, и да увеличи концентрациите му и оттам риска от странични реакции. Взаимодействието не е изследвано в детайли при клиничните проучвания, а при лабораторните опити е определено като незначително (minor) или леко (mild). Но има още едно съображение - понеже берберинът повишава нивата на моноамините в главния мозък – допамин, норадреналин и серотонин, има известен риск и от развиването на серотонинов синдром при съчетанието с антидепресанти, който може да бъде опасен в някои случаи, особено при високи дози или продължителен прием. По-сигурно ще бъде да не ги съчетавате.
Поздрави,
Борис Гинчев
Магистър-фармацевт
Нов коментар