×

Как работи NewPay?


Когато плащате с NewPay, всъщност NewPay плаща поръчката ви вместо вас. Вие я получавате и разполагате с три начина да я платите към тях:



Изберете NewPay като начин на плащане при завършване на поръчката си и следвайте стъпките.



Комбинираната билкова формула Ex-stress срещу емоционалния стрес и нервното напрежение съчетава традиционни, утвърдени в европейската и световната (включително нашата) фитотерапия лечебни растения – маточина, ранилист, гроздовиден ресник, хмел, дилянка (валериана) и лют червен пипер. Продуктът притежава седативно, анксиолитично, тонизиращо настроението и подобряващо съня действие. Синергичното съчетание на билките позволява използването на по-малки дози от всяка, поради което поносимостта на състава е много добра и приемът му не води до сънливост, зависимост или толерантност към ефекта ѝ. Препаратът е подходящ както за прием при остра тревожност и безпокойство, така и за продължителна употреба при депресия, безсъние и потиснато настроение.

Всеки от компонентите на Ex-stress е официална растителна дрога в една или повече национални Фармакопеи и тяхната ефективност и безопасност са надлежно документирани. 


ЛИСТ ОТ МАТОЧИНА (Melissae Folium, Lemon balm leaf)

Маточината (Melissa officinalis subsp. officinalis от сем. Lamiaceae - Устоцветни) е многогодишно тревисто растение с височина до 1 м, четириръбесто стъбло и срещуположни яйцевидни листа с приятна лимонова миризма. Долните листа са светлозелени, с дълги листни дръжки, докато горните са с къса дръжка и назъбени. Цветовете са белезникави до розови и са разположени в пазвите на горните листа в прешленовидни съцветия. Плодовете са суха кутийка, отделяща при разпадането си 4 семена. Разпространена е из храсталаци и редки гори, край огради, из дворове и градини в повечето европейски страни, включително и у нас, докъм 1000 м.н.в. Употребяемата част на растението са изсушените листа (Melissae Folium – лат., Lemon balm leaf – англ.).

Наименованието Melissa означава пчела в старогръцкия език и произлиза от meli – мед, което показва, че растението е медоносно. Медът от маточина също има успокоително действие.

Маточината притежава седативно, хипотензивно, спазмолитично, газогонно, антимикробно, антиоксидантно, антиаритмично и антиконвулсивно (противогърчово) действие (1,2,4)

Химичен състав. Листата на маточината съдържат 0.01-0.25% етерично масло с главни компоненти ацикличните монотерпенови алдехиди цитронелал (40%) и цитрал B (нерал) (30%), монотерпеновите алкохоли линалоол, гераниол, цитронелол и сесквитерпени като кариофилена и гермакрен D (2, 5). В листата се съдържат още танини от лабиатен тип (5%), тритерпеноиди (урзолова и олеанолова киселина), фенолни киселини (кафеена, розмаринова), захари (стахиоза), флавонови гликозиди, слузни вещества, витамин С и др. (1,2,3).

В сравнение с много други етеричномаслени растения, добивът на етерично масло от маточина е много нисък и поради това то се цени високо на международния пазар (4).

Традиционна употреба. Маточината има документирана медицинска употреба от 50-80 г. пр. Н.е (4) и се е използвала в Средиземноморския регион и Близкия Изток за регулиране на съня, апетита и храносмилането и като обезболяващо средство. Прочутият лекар на средните векове Авицена (Ибн Сина) е използвал маточината като антимигренозно средство. През Викторианската епоха маточината е използвана като символично растение за предаване на съобщения между възлюбени. Използвано е като символ на симпатията и като суровина за успокояващи галенови препарати и билкови смеси. Отглеждането на маточина край пътната или входната врата на жилището се е приемало за начин за пропъждане на злото от съответния дом (4). Растението е пренесено в Северна Америка от колонизаторите и днес се отглежда и на много места е подивяло из голяма част от територията на САЩ и Канада.

В българската народна медицина маточината се използва за понижаване на кръвното налягане и пулса при тахикардия, ангина пекторис (гръдна жаба), при повръщане и световъртеж. Други индикации за употребата ѝ са безсънието, главоболието, задухът, меланхолията, флатуленцията, подаграта и отслабеното зрение (3) (съдържанието в дрогата на каротеноиди потвърждава логиката на това приложение).

В арабската традиционна медицина маточината е използвана срещу депресия, а в гръцката – срещу истерия (6).

Антиоксидантният ефект на маточината е установен в кулинарията вероятно преди това да се случи в медицината. Листата са използвани като компонент и стабилизатор на салати, маринати, сосове, алкохолни напитки и като „канапе“, върху което се приготвят ястия от риба или птиче месо. Добавянето на екстракт от маточина подобрява качеството на растителните масла. Установено е, че алкохолният екстракт от листата на маточината увеличава стабилността на слънчогледовото масло срещу окисление (Маринова и Янишлиева, 1997), а прибавянето на 1.5% обемни части маточина към салатите повишава антиоксидантния им капацитет със 150% (Ninfali et al., 2005). С най-силно изразени антиоксидантни свойства се отличават каротеноидите, розмариновата и кафеената киселина.Маточината е сред най-високоактивните растения по отношение потискането на развалящите храните плесени, което се придава на фунгитоксичния ефект на цитрала (Araujo et al., 2003) (4). Антиоксидантият ефект, наред с повлияването на перисталтиката по серотонинергичен път (чрез реагиране със серотониновите 5-HT рецептори), обяснява поне частично успокояващото действие на маточината при стресогенни функционални смушения на храносмилателната система.

Маточината е известна като умерен седатив от древността и се използва при силен стрес, меланхолия, депресивни състояния, истерия и тревожни разстройства. В ароматерапията се използва етеричното масло за релаксация и балансиране на настроението при меланхолия (Horrigan, 2005).

В руската и украинската народна медицина маточината се използва „при всички видове нервни болести, когато човек чувства силна болка в стомаха след стрес или мигренозно главоболие, засилено сърцебиене и световъртеж“ (Носаль М.А. и Носаль И.М., 1959 (8)). У нас и в Украйна растението се използва при болезнена менструация и други женски болести, откъдето идва името маточина. Често е използвано и като лек за повръщането при бременност, но по нови данни кафеената и розмариновата киселини в маточината могат да потиснат протеиновия синтез и могат да създадат проблеми в развитието на плода, въпреки вековния опит с нея.

Във фитотерапията листата от маточина се използват като невропротективно средство при лек до умерено изразен паркинсонизъм (Perry et al., 1999; Akhondzadeh et al., 2003).

Антиаритмичната активност на маточината е документирана от Leclerc (1976), който препоръчва прилагането ѝ при ритъмни нарушения и нервни палпитации, особено настъпващите нощем (9).

Екстракти от маточина понижават серумния холестерол и триглицеридите при експеримент с дислипидемични животни (Bolkent, 2005).

Листата от маточина са официална (от лат. officina – работилница; аптека) дрога по Европейската Фармакопея (в сила и у нас), British Pharmacopoeia, British Herbal Pharmacopoeia, Complete German Commission E, ESCOP, и статия за нея е поместена в престижния лекарствен наръчник Martindale (5). Одобрени са и като хранителна добавка в ЕС и САЩ; маточината има статут на GRAS от FDA („безопасна за обща употреба“).

Монографията „Листа от маточина“ на Немската комисия Е (регулираща билковите продукти) потвърждава, че маточината може да се използва при нервно неразположение и проблеми със съня и при функционални стомашно-чревни оплаквания (5). Това е едно от растенията с най-добро действие срещу болки и газове в стомаха и червата поради притеснение или страх.

Маточината има положително въздействие върху когнитивните способности както у здрави лица, така и при страдащи от болестта на Алцхаймер (6). Рандомизирано, двойно-сляпо и плацебо-контролирано проучване със здрави доброволци показва подобряване на паметта и концентрацията, дължащи се на холинергични (подобни на ефектите на ацетилхолина, обусловени от свързването на активни вещества с неговия рецептор) механизми (Kennedy DO et al. (2003) Neuropsychopharmacology 28:1871). Ароматерапията с масло от маточина понижава ажитацията и успокоява ефективно пациентите с Алцхаймер в плацебо-контролирано проучване (Akhondzadeh et al. (2003)J Neurol Neurosurg Psychiat 74:863).

Клинични данни

  • В пилотно проучване с 20 участници, екстрактът от маточина намалява проявите на тревожност с 18%, облекчава асоциираните с нея симптоми с 15% и облекчава безсънието с 42%. При 95% (19 от 20 участници) е наблюдавано повлияване, като 70% са получили ремисия по отношение на тревожността, 85% - на безсънието и 70% - на двете. Облекчени са както соматичните симптоми (главоболие, изпотяване, палпитации, мускулни спами и хипертония), така и психосоматичните – объркване, обсесивно-компулсивни прояви, емоционална нестабилност (Julien Cases, Alvin Ibarra et al., 2010, (11)). Установен е инхибиращ ефект на урсоловата и олеаноловата киселина по отношение на GABA-трансаминазата – ензим, разграждащ задръжния медиатор гама-аминомаслена киселина в ЦНС, който води до засилено успокоително действие;
  • Ефектът на освежителна напитка, съдържаща екстракт от листата на маточината, по отношение на тревожността, е отбелязан както след първия, така и след третия час от приема, което е сравнимо по продължителност на ефекта с тази при бензодиазепините (BZ). За разлика от BZ обаче, маточината не намалява психомоторните способности и не повлиява краткотрайната работна памет, като не дава сериозни странични явления. Интересен феномен е наблюдаван по отношение на изкуствените подсладители в напитките – при участниците, приемали такива, тревожността се е запазила по-дълго и се е повлияла по-слабо, което корелира с наблюденията върху тези вещества по принцип (Andrew Scholey et al. 2014).
  • Двойно сляпо и рандомизирано клинично проучване с 45 пациенти с депресия, разпределени в три групи от по 15 души – приемащи съответно екстракти от лавандула (2g), маточина (2g) или антидепресанта флуоксетин за 8 седмици, показва, че трите средства имат аналогичен антидепресантен резултат (макар и по различни механизми), но маточината и лавандулата не проявяват сериозните странични ефекти, характерни за SSRI антидепресантите като флуоксетина (12).
  • Мета-анализ на данните от плацебо-контролирани клинични проучвания върху маточината при тревожни и депресивни разстройства показва, че тя е ефективна и безопасна, особено в острата фаза на тези заболявания, и може да се използва като алтернатива или допълнение към стандартната лекарствена терапия (Javid Ghazizadeh et al., 2021).

 

СТРЪК ОТ РАНИЛИСТ (Betonicae Herba, Wood betony stem, leaf and flower)

Ранилистът (Stachys betonica syn. Betonica officinalis), познат у нас и под народните имена рошовина и червен вятър, е многогодишно тревисто растение от сем. Lamiaceae – Устоцветни. Ранилистът е с четириръбесто стъбло и срещуположни, продълговато-яйцевидни назъбени листа. Приосновните листа образуват розетка, по-горните са с къси дръжки, а връхните са дребни и почти приседнали, в чиито пазви са разположени розово-червените цветове в гъсти класовидни съцветия. Плодът е сух, разпадлив до 4 обратно овални орехчета. Цялото растение излъчва силна специфична миризма и има горчив вкус (7). Разпространено е из тревистите места и храсталаците в много райони на Европа, Северна Африка и Сибир, включително и у нас. Употребяемата част на растението е цялата надземна част (Betonicae Herbar, Betony herb, Wood betony herb).

Наименованието stachys („стахис“) е гръцко и означава „люспа/плева (на житен клас)“ – по аналогия с формата на съцветието на ранилиста и тази на класовете при житните. Под това име растението е наричано още през I в. сл. Н.е. от прочутия медик Педаний Диоскурид. Дори преди това, през 23 пр. Хр., личният лекар на император Август – Антоний Муса, описва 47 приложения на ранилиста в медицината. Видовият епитет betonica означава „от района на Бетона (лат. Vettona) – провинция в днешна Централна Италия.

Традиционна употреба. Както показва името му, растението е широко използвано за локално третиране на рани от инфекции, травми и изгаряния, а също и върху засегнати от ревматизъм стави.  Вътрешно е използвано като затягащо средство при диария и стомашни колики, при бронхиален катар и кашлица, и като успокояващо нервната система средство (7). В българската народна медицина се използва също при задух, световъртеж, епилепсия, радикулити, чернодробни болести и неврози (3).

Химичен състав. Дрогата съдържа около 15% танини, до 0.1% алкалоиди - стахидрин, бетоницин и турицин (бетаин), холин; иридоиди и гликозидите им (аукубин, харпагозид, аюгозид, харпагид, рептозид, алобетоникозид и ацетилхарпагид), фенилетанолови гликозиди (актеозид, кампнеозид, изоактеозид, бетониозиди, левкосцептозид В, форзитозид В), фенолни киселини (кафеена, хлорогенова), флавоноиди (апигенин, лутеолин, трицин, трицетин и гликозидите им), смоли, минерали, каротеноиди и органични киселини (7, 13).

Заедно с маточината и дилянката, ранилистът влиза в традиционна билкова смес за третиране на сърдечна невроза, а с хмела, маточината, лавандулата и дилянката – в противомигренозни състави (1).

В Източна Германия (бившата ГДР) ранилистът е използван при повишена раздразнителност и тревожност, а в България – при епилепсия и неврози (8).

В Сърбия, Черна Гора и Египет, ранилистът е използван при главоболие, нервно напрежение, тревожност и проблеми на менопаузата. Растението е прилагано както перорално, така и локално, а също и като енфие за шмъркане през носа, подобно на тютюна (13).

Изследвания от Русия показват, че флавоноидните гликозиди на ранилиста понижават кръвното налягане, а танините придават адстрингентно и антимикробно действие (12). Хипотензивното действие се свързва със свойството на иридоидните гликозиди да разширяват кръвоносните съдове. Антиоксидантният ефект на ранилиста се приписва на кафеената киселина, кверцетина и апигенина, а противовъзпалителният  на танините и иридиоидите. (Ṧliumpaite et al., 2013).

В западноевропейската и северноамериканската народна медицина ранилистът е използван при стомашни киселини, диария, главоболие, зъбобол, бронхити, астма, опаразитяване в червата и за заздравяване на рани, гърчове, хипертония, палпитации и други (12).

Обстоен преглед на химичния състав, традиционната употреба и фармакологичното действие на растенията от род Stachys е направен от Tomou, Barda и Skaltsa (13).

Ранилистът проявява антиоксидантен ефект по отношение на всички проведени тестове  с избледняване на бета-каротина, с 2,2`-азинобис(3-етилбензотиазолин-6-сулфононовата киселина) (ABTS), с 1,1-дифенил-2-пикрилхидразила (DPPH) и чрез редукция на фери-йоните (FRAP) (13).

Двойно-сляпо рандомизирано клинично проучване с 50 пациенти, страдащи от мигрена, показва, че водният екстракт от ранилист (инфузия на 10 г ранилист в 200 мл кипяща вода) действа аналгетично и антимигренозно (Ashtiani etal., 2019). Екипът на Ashtiani посочва иридоидите, флавоноидите и фенилетаноловите гликозиди като главни фармакологичноактивни компоненти (13).

Екстракти и тинктури от ранилиста се препоръчват във фитотерапията като антидепресант и нервен тоник срещу тревожност и безсъние (Eric Yarnell & Katy Abascal. Botanical Treatments for Depression Alternative and Complementary Therapies, June 2001)

Ранилистът е официнална растителна дрога по Британската билкова фармакопея (BHP).

 

КОРЕН ОТ ГРОЗДОВИДЕН РЕСНИК (Acteae racemosae Radix, Cimicifugae Radix, Black cohosh root)

Гроздовидният ресник (Actaea racemosa, сем. Лютикови – Ranunculaceae; преди е отнасяно и към род Cimicifuga - Цимицифуга), известен в англоезичната литература като Черен кохош (Black cohosh) или Black Snakeroot („черен змийски корен“) , е многогодишно тревисто растение с последователни тройно наделени листа, които образуват приосновна розетка. Съцветието е гроздовидно (рацемозно), дълго до 50 см, с множество белезникаво-кремави цветове, съставени от дълги тичинки около бял плодник. Цветовете са дребни, бели до кремави, чашелистчетата са по-къси от многобройните тичинки, а венчелистчетата са много дребни. Плодът е черна до тъмносиня ягода.  Цветовете и корените излъчват тежка сладникава миризма, привличаща много насекоми. У нас гроздовидният ресник не се среща, а само близкият до него представител Actaea spicata – Класовиден ресник, който е с различна

 Черният кохош е описан в ботаническата литература след Великите географски открития, когато е намерен в източните земи на днешните Съединени американски щати – от Илиноис и Алабама, през Флорида до Ню Йорк. За първи път е описан в Amalteum botanicum (1705), който е шестият и последен том от поредицата Phytographia на английския ботаник Leonard Plukenet. Авторът тогава го включва в род Christopheriana, а през 1753 г. Карл Линей го нарича Actaea racemosa – научно наименование, което носи и до днес.

Северноамериканските „индиански“ народи са познавали и използвали растението като диуретик, срещу температура и болка, за усилване на маточните контракции. Племето чероки е прилагало отвара от корените срещу ревматизъм и безсъние (Steven Foster. Black Cohosh: A Literature Review. HerbalGram Issue 45, pp.35-50).

Химичният състав на корените от гроздовидния ресник е разнообразен. Главни фармакологично активни вещества са тритерпеновите сапонини, фенолните киселини и алкалоидите. Над 40 вида тритерпеноиди са изолирани от растението, като главните от тях са актеинът, 23-епи-26-деоксиактеинът, 25-ацетилцимигенолът и неговият ксилопириранозид (ACCX). Фенолните киселини са представени от кафеена, хидроксиканелената, феруловата и изоферуловата киселини, както и кондензационните им производни с гликолоилфенилпропаноидите, известни с общото наименование цимицифугови киселини (напр. фукиноловата киселина). Бидейки представител на сем. Ranunculaceae, които са едно от най-богатите на алкалоиди растителни семейства, гроздовидният ресник съдържа редица алкалоиди и производни на аминокиселините като цимипронидин, циклоцимипронидин, допаргин, магнофлорин, лаурифолин, мениспермин, протопин, ферулоилпутресцин и Nω -метилсеротонин (Deyan Nikoliċ et al., 2016). Корените съдържат още полизахариди, танини, смоли, мастни киселини, минерали и т.н.   

Редица клинични проучвания показват благоприятното действие на гроздовидния ресник по отношение на симптомите на менопаузата – горещи вълни, нощни изпотявания, резки промени в настроението, тревожност, депресивни епизоди и безсъние. В един анализ на информацията от базите данни MEDLINE и EMBASE е установено, че гроздовидният ресник се отразява благоприятно на пациентките във всичките клинични проучвания – по-добре от жълтия кантарион (5 от 7 проучвания), кава-кава (4 от 8), жен-шен (недостатъчни данни) и гинко билоба (без ефект) (14).

Ефективността на гроздовидния ресник по отношение на броя горещи вълни през деня и вазомоторните симптоми у жените в менопауза е еквивалентна на тази на нискодозирания трансдермален естрадиол още пред първия месец, като същата степен на облекчение е наблюдавана и по отношение на тревожността и депресията. Нивата на „добрия“ HDL холестерол са увеличени под действието на растението, но не и на естрадиола. Ефектите на гроздовидния ресник са се запазили през целия тримесечен период, докато е траело проучването (Rosella E. Nappi et al., 2005).

Въпреки че гроздовидният ресник се маркетира като „женска“ билка и в големи дози проявява изразени фитоестрогенни ефекти, малките количества от него (като тези, включени в състава на Екс-стрес) оказват благоприятно въздействие върху настроението и при мъжете, като предизвикват обща релаксация. Ефектът се дължи на подобряването на серотониновата невронална медиация под действието на съдържащите се в корените производни на изоферуловата киселина – те са смесен конкурентен лиганд и частичен агонист на серотониновите рецептори (15).  Според други изследвания (Sharla L. Powell, 2013), активен компонент в това отношение е Nω-метилсеротонинът. Независимо от тези предпоставки, не е описан серотонинов синдром при съчетанието на гроздовидния ресник с антидепресанти или други серотонинергични медикаменти.

Потискането на невроналното възпаление също е част от седативно-анксиолитичния ефект на черния кохош. Установено е, че тритерпеноидните компоненти на корените и особено 23-епи-26-деоксиактеинът, потискат индуцираното от интерферон-гама производство на азотен оксид (NO) в микроглиалните клетки и в макрофагите, което нормализира невроналната проводимост и чувствителност (Rachel L. Ruhlen et al., 2008).

 

ЦВЯТ ОТ ХМЕЛ (Lupili Flos, Lupuli Strobuli, Hops flower)

Обикновеният или увивният хмел (Humulus lupulus, сем.Конопови – Cannabaceae), е добре познато растение както на любителите на бирата, така и на природолюбителите, които го намират на всевъзможни места из влажните гори и храсталаци, по бреговете, в долините и край населените места до 1000 м. н.в. Хмелът е многогодишно увивно двудомно растение с пълзящо коренище и дълго до 12 м лианоподобно стъбло. Листата са едри и дланевидно нарязани. Хмелът расте из умерения пояс на цялото северно полукълбо – от Канада и САЩ през Европа и Близкия Изток до Русия и Япония (7). Култивира се на много места по света.

Използваните в медицината и фармацията са женските цветове (Lupuli Flos) , които имат шишарковидна форма (наричат се и стробули), както и жлезите, разположени по вътрешната повърхност на прицветните люспи (известни като Lupuli Glanduli или Lupulinum). Изсушените стробули се използват и в пивоварната индустрия за производството на бира – която, при високо съдържание на хмел, също има седативно и тонизиращо действие.

В българската народна медицина хмелът е използван като аналгетично и седативно средство срещу възбуда и безсъние, а също и за подобряване на храносмилането. Шишарките на хмела са народен заместител на фабричната хлебна мая (7).

В западноевропейската народна медицина хмелът е използван като седативно, сънотворно и локално антимикробно средство. Прилаган е срещу невралгия, безсъние, възбудимост, приапизъм (болезнена ерекция), мукозен колит и безпокойство поради нервно главоболие и нарушено храносмилане. Немската Комисия Е, отговаряща за контрола над фитопрепаратите и хранителните добавки, е одобрила хмеловите продукти при безсъние, тревожност и безпокойство. Масово се използват комбинациите на хмела с маточина и валериана за същата цел (5).

Спазмолитичен ефект на хумулона и лупулона е установен върху изолирани гладкомускулни влакна (5).

Основните седативни компоненти на хмела са 2-метил-3-бутен-2-олът и терпеноидите на етеричното масло, а също и изовалериановата киселина (5).

Хмелът и екстрактите му са одобрени като ароматизатор за хранителната индустрия в малки количества без предупреждения за токсичност у определени групи потребители.

Шишарките на хмела са официнална дрога по British Pharmacopoeia, British Herbal Pharmacopoeia, Немската комисия Е, Европейската Фармакопея и USP (Фармакопея на САЩ). В статията за хмела, включена в BHP през 1983 г., е посочено, че изсушените (женски) цветове на хмела се прилагат при безпокойство, породено от нервно напрежение, главоболие и нарушено храносмилане. Монографията на ESCOP (Европейският научен кооператив по фитотерапия) посочва индикации като напрегнатост, тревожност

Химичен състав. Шишарките на хмела и жлезите (лупулинът) съдържат олеорезин 15-30%, който в меката и твърдата смола съдържа горчиви вещества от групата на ацилфлороглуцидите. Липофилната мека смола съдържа предимно алфа-киселини (хумулон, кохумулон, адхумулон, прехумулон, постхумулон) и бета-киселини (лупулон, колупулон, адлупулон) и продуктите на оксидативната им деградация като 2-метил-3-бутен-2-ол. Твърдата част на олеорезина съдържа хидрофилни фракции, означавани като делта-смола и кси-смола. Хмелът съдържа още флавоноиди (кверцетин, астрагалин, кемпферол, кверцитрин и рутин), халкони (ксантохумол, изоксантохумол, 6-изопентенилнарингенин, дихидрохалконови производни), етерично масло (0.3-1%, главно монотерпени (мирцен, мирценол) и сесквитерпени (бета-кариофилен, фарнесцен и хумулен), танини (2-4% кондензирани галокатехини), аминокиселини, фенолни киселини, гама-линоленова киселина (GLA) и др. (5).

Изоксантохумолът се превръща в черния дроб до 8-пренилнарингенин (Maša Knez Hrnčič et al. 2019), който има изразена фитоестрогенна активност – една от причините хмелът (както и бирата) да се отразява успокоително и балансиращо върху емоциите у жените с естрогенов дефицит или при менопаузата.

Върху плъхове е установено, че екстрактите от хмел имат по-добър седативен, анксиолитичен и пре-анестетичен (подготвящ за въвеждане в анестезия) ефект в сравнение с диазепама и проявяват значително по-малко странични ефекти (Ramin Shishehgar et al., 2012). Тази находка не е проверявана все още върху хора.

В двойно-сляпо, плацебо-контролирано и рандомизирано клинично проучване с 36 участници, страдащи от хроничен стрес и лека до умерена депресия и тревожност, екстрактът от хмел подобрява всички симптоми и показатели по скалата DASS-21 (Depression Anxiety Stress Scale-21), което е в унисон с одобрените от немската комисия Е индикации за хмела (18).

 

КОРЕНИЩЕ ОТ ДИЛЯНКА (Valerianae Rhizoma, Valerian root/rhizome)

Лечебната дилянка или валериана (Valeriana officinalis, сем. Бъзови – Caprifoliaceae; преди – Дилянкови - Valerianaceae) e известна и под народното име коча трева, понеже привлича силно котките. Тя е многогодишно тревисто растение с късо вертикално коренище, от което излизат голям брой сочни шнуровидни коренови разклонения. Стъблото е високо до 2 м, кухо и надлъжно набраздено, в горната си част разклонено. Приосновните листа са нечифтоперести с дръжки, а стъблените са срещуположни и приседнали. Цветовете са многобройи, бели до лилаво-розови, разположени в големи щитовидни или сенниковидни съцветия. Цялото растение издава специфична упойваща миризма. Разпространена е в почти цяла Европа, Азия (без пустините в централната ѝ част) Индия, Далечния Изток, Япония и Северна Америка, култивира се на много места по света. У нас се среща по влажните и сенчести ливади, край реките и храсталаците из цялата страна до 1500 м. н. в. (7).

Употребяемата част на растението е коренището с корените (Valerianae Rhizoma cum Radicibus). Дрогата е официнална по United States Pharmacopoeia (USP), American Herbal Pharmacopoeia (AHP), Pharmacopoeia Europaea (Ph. Eur.), Государственная Фармакопея РФ, Японската Фармакопея  JAN 日本薬局方 и редица други национални и международни документи.

Химичен състав. Корените от дилянка съдържат около 1.7% етерично масло (валеранон, борнилацетат, вален, мертенол, малалиол, миренил изовалерат, камфен, алфа- и бета-пинен, лимонен, p-цимен, кесан), фенолни киселини (кафеена, ферулова, хлорогенова), флавоноиди (лутеолин, апиренин, кверцетин, диосметин), мастни киселини, въглехидрати, органични киселини (валерианова, изовалерианова), иридоиди (валепотриати – валтрат, ацевалтрат, дидровалтрат, изовалерилоксихидроксидикадридат) и др. ((10) по Соколов, 1990).

Според по-нови данни (16), корените от валериана съдържат етерично масло (0.5-2% - с главни компоненти борнилацетат, алфа-селинен, алфа-терпинил ацетат, родомиртус-енол естер, ацетилкарен и др.), иридоиди (валепотриати – около 130 вида, главно валепотриат, изовалепотриат, ацетоксивалепотриат, диетеноидни иридоиди – валтрат, ацевалтрат, хомовалтрат, диавалтрат и др., епоксивалепотриати и такива с отворена верига; ятаманини, патрискарол), флавоноиди (акацетинови, апигенинови, диосметинови, лутеолинови, кверцетинови и кемпферолови гликозиди), алкалоиди (1%, предимно от апорфиновия тип - ханитин, норделпорфин, норфебин, талиперфин, оксапорфин), аминокиселини (гама-аминомаслена киселина – GABA, глутамин, тирозин и други протеиногенни) и лигнаноиди (производни на пинорезинола, берхемола, масонирезинола), които обуславят седативно, сънотворно, анксиолитично и антидепресантното им действие (16). Наред с това, валерианата понижава пулса и кръвното налягане, действа антиисхемично, антиаритмично и липидоснижаващо – особено важни ефекти на фона на хроничния стрес и тревожно-депресивните нарушения.

Лечебният ефект на дилянката като успокоително средство е познат от древността – и е описан от Диоскурид преди почти 2000 години.

Валерианата е използвана в страните от Средна Азия при хиперхондрия, психологична травма, истерия, мигрена, конвулсивни болки, болки в сърдечната област, тревожност, безсъние и епилепсия (10).

В индийската официална медицина и в Аюрведа се използват различни видове на род Valeriana, включително и V. officinalis (която носи наименованието Tagara или Baalaka). Действието ѝ се описва като транквилизиращо и релаксиращо на висшите нервни центрове. Прилага се при нервно напрежение, безсъние, безпокойство, палпитации (усещане за ускорен пулс), главоболие, притеснение, мигрена, менструални болки, чревни и бронхиални спазми (11). 

Дилянката, наред с глога, хмела и маточината, е едно от най-добре познатите и проучени лечебни растения срещу стреса и тревожността, включително и у нас. Механизмите на действие включват въздействие както върху сърцето и гладкомускулните влакна на кръвоносните съдове, така и върху централната нервна система. Лабораторните и клиничните проучвания върху нея са многобройни и резултатите на голямата част от тях потвърждават ефективността и безопасността й. Ето някои от тях накратко:

  • Нормализира контрактилитета на съдовите гладкомускулни влакна, ограничава анормалния им растеж и тяхната миграция, облекчава кръвотока в периферните съдове и понижава артериалното налягане (Wang et al., 1999);
  • Потиска растежа и активността на съдовите мускулни влакна чрез инхибиция на ангиотензин-II – индуцираната контракция (Yang et al., 2002);
  • Понижава систоличното артериално налягане, сърдечната честота, нормализира ширината на ST-сегмента и височината на Т-вълната, намалява периферното съдово съпротивление и понижава изискванията на миокарда към кислород (Zhou et al., 2009);
  • Разширява пулмоналните съдове по неселективен механизъм с участието на гама-аминомаслената киселина (GABA-медиация) и намалява сърдечните контракции, предизвикани от карденолидите и адреналина. Валепотриатите понижават кръвното налягане чрез блокиране на калциевите канали, подобно на нифедипина (Fields et al., 2003);
  • Подобрява микроциркулацията в областта на сърцето и бъбреците и намалява уврежданията им в условията на исхемия чрез понижаване нивата на ксантин оксидазата и малондиалдехида (Yang et al., 1998);
  • Антиаритмичното действие на дилянката е свързано също с блокиране на калциевите канали в условията на хиперкалиемия (Jia and Zhang, 1998);
  • Рандомизирано, двойно-сляпо и плацебо-контролирано проучване (РДСПККП) с 39 пациенти на хемодиализа показва, че качеството на съня, симптомите на депресията и тревожността, са значително подобрени при пациентите, приемали валериана, в сравнение с тези на плацебо. След един месец пауза и размяна на терапиите, се оказва, че и валериана, и плацебо, подобряват състоянието, но при валерианата степента на подобрение също е по-голяма от тази на плацебо (Mohammad Reza Tammadon et al., 2021). Механизмът на действие е свързан с GABA-ъпрегулация и с потискане на ензимите, разграждащи гама-аминомаслената киселина, която е основен задръжен невромедиатор в ЦНС (ефект на валереновата киселина и валепотриатите) (17);
  • В РДСПККП с 27 участници, комбиниран екстракт с корени от валериана и цветове от хмел (500/120 мг за 4 седмици) намалява значително времето за заспиване в сравнение само с валериана, и още повече  в сравнение с плацебо. Сериозни странични реакции не са наблюдавани (Koetter U. et al., 2007);
  • РДСПККП с 24 участници – здрави доброволци, показва, че приемът на комбинация от валериана и маточина намалява негативното въздействие на DISS (стресов симулатор с дефиниран интензитет) по отношение на тревожността (Kennedy D.O., 2006);
  • Съчетанието на валериана и хмел скъсява времето за заспиване по-добре от плацебо и от дифенхидрамин, като проявява много по-слаби странични реакции от втория при пациенти с леко изразено безсъние (Morin C.M., 2005)
  • Многобройни са проучванията, показващи благоприятен ефект на дилянката при тревожност и безсъние у пациенти с безсъние, синдром на неспокойните крака, онкоболни, заразени с HIV, хора в напреднала възраст, жени в пост-менопауза, дори при здрави доброволци е документирано удължаване на съня и подобряване на качеството му (18).
  • Установено е, че ефектите на дилянката се засилват и обогатяват чрез комбинирането ѝ с други растителни екстракти като маточина, хмел, пасифлора, гроздовиден ресник, ранилист, ашваганда или лавандула. Така се постига използване на по-ниски дози и намален потенциал за странични реакции и лекарствени взаимодействия.

 

ПЛОД ОТ ЛЮТ ЧЕРВЕН ПИПЕР (Capsici Fructus, Cayenne fruit)

Лютият червен пипер е добре познатата ни пикантна подправка, получена от стриването на изсушените плодове на пипера Capsicum annuum, сем. Solanaceae – Картофови. Лютивината на сорта Кайен (Cayenne) е средна и стойността ѝ е между 30 000 и 50 000 единици по Сковил. Фармакологичната активност на лютивия пипер е обект но огромен брой проучвания и е добре документирана.

Употребата на лютивия пипер като храна и лекарство на „индианските“ народи от Централна и Южна Америка датира поне от 9000 години според археолозите. Пиперките от сорта Кайен произлизат от едноименния регион на Френска Гвиана, където столицата и главна река носят това име. Лютивият пипер е традиционно използван също в Аюрведа, корейската, китайската, японската, мексиканската, южноамериканската, и в нови времена – в европейската народна медицина като аналгетично, подобряващо храносмилането, антиневропатично, холестеролопонижаващо, съдоразширяващо и подобряващо периферното кръвообращение средство. В състава на Екс-стрес той е включен както поради обезболяващото и гастропротективното действие върху стомаха и червата, така и заради способността му да увеличава абсорбцията на другите активни компоненти на състава, съответно ефекта им.

Лютивият пипер засилва активността на храносмилателните жлези и отделянето на ензими от тях, с което се подобрява разграждането на мембраните и стените на растителните клетки и се ускорява извличането и абсорбирането на активните им вещества.

Лютивият пипер съдържа въглехидрати, протеини, липиди и алифанти съединения (ундекан, хептакозан, ейкозан, метил-9-оксононаноат, кадиенал, тетрадекан, олеинова, палмитинова, миристинова киселина и техните естери), витамин С, калий, фосфор, магнезий, цинк, каротеноиди, флавоноиди (лутеолинови и кверцетинови гликозиди), фенолни киселини (главните от които са синаповата и феруловата) (19). Главните му фармакологични агенти обаче са алкалоидите от групата на капсаициноидите с главен представител капсаицинът (N-ванилил-6-ноненамид), който е бяло кристално вещество без мирис с лютивина, доловима при разреждане от 1:100 000. Той, заедно с дихидрокапсаицина, придава 90% от лютивината на пипера. По биосинтетичния път на присъединяване на ванилиламида към разклоненоверижните аминокиселини в растението се образуват също хомодихидрокапсаицинът, нордихидрокапсаицинът и хомокапсаицинът (19).

Капсаициноидите на лютивия пипер имат антимикробно, антиоксидантно, противовъзпалително, хипотензивно (капсаицинът е природен АКЕ-инхибитор), хипогликемично (алфа-амилазен и алфа-гликозидазен инхибитор), аналгетично, антиноцицептивно, нетропротективно и леко антикоагулантно действие. Олеорезинът на лютивия пипер е холестеролопонижаващо средство.

Основният антиноцицептивен (прекъсващ предаването на болковите сигнали към мозъка с участието на невропептида субстанция P) ефект на капсаицина е свързан с агонизма му към ванилоидните рецептори от тип 1 (TRPV1). Тези рецептори са йонни канали, свързването с които вкарва калциеви йони през мембраните на сензорните неврони и създава електрохимичен градиент, крайният резултат на който е изчерпване на болковата субстанция P в тях и премахване на болковата сигнализация (Anand & Bley, 2011).

 

БЕЗОПАСНОСТ И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ

Ex-stress е в голяма степен безопасен за повечето потребители. Не трябва да се използва при бременност и кърмене и от деца под 14 години, а също при епилепсия, тежки чернодробни и бъбречни заболявания и алергия към растения от сем. Устоцветни. Въпреки че повечето от компонентите на Екс-Стрес са традиционно използвани срещу епилепсията, приемът му от епилептици не се препоръчва без консултация с невролога.

Комбинирането на Ex-stress със силно действащи седативи (бензодиазепини – BZ, барбитурати, антихистамини), сънотворни (BZ, зопиклон и други Z-лекарства), анксиолитици (|BZ), антипсихотици (фенотиазини, тиоксантени, атипични), опиати (морфин и синтетични опиоиди), марихуана и алкохол не се препоръчва поради рязко засилване на страничните им ефекти, особено сънливост, понижена концентрация, замаяност, световъртеж, спадане в кръвното налягане, халюцинации и т.н. Продуктът е съвместим с повечето антидепресанти (трициклични, SSRI и SNSRI), понеже рискът от серотонинов синдром при него е нисък, но за продължителна употреба в съчетание с тях е необходимо и мнението на лекуващия лекар.

Ex-stress не се препоръчва при жени, страдащи от рак на гърдата, понеже 8-пренилнарингенинът, образуващ се от хмела, може да ускори растежа на тумора и да намали ефекта на антагонистите на естрогеновите рецептори като тамоксифена (5). 

Приемът на Ex-stress може да повлияе функцията на щитовидната жлеза (поради съдържанието си на маточина, която намалява свързването на TSH към рецепторите му и може да намали производството на Т3 и Т4), поради което при наличието на тиреоидна хипофункция е добре да се приема само след консултация с лекаря.

Ex-stress не се препоръчва за бременни жени и кърмачки. Употребата му при деца над 12 години е възможна за кратко време (седмица-две) при силен стрес и тревожност; за продължително време се препоръчва само при  възрастните. 


ЛИТЕРАТУРА

  1. Ради Овчаров, Иван Асенов, Златка Димитрова, Едит Клоучек. Фитотерапия и народна медицина. Интерпринт София, 1992
  2. Иван Асенов, Стефан Николов. Фармакогнозия за студенти по фармация. Медицина и физкултура 1988.
  3. Илия Ланджев. Енциклопедия на лечебните растения в България. Издателска къща Труд, 2010.
  4. K. V. Peter (Ed/). Handbook of herbs and spices, Volume 3. Woodhead Publishing Limited, 2006.
  5. Joanne Barnes, Linda A. Anderson, J David Phillipson. Herbal Medicines, 3rd Ed. Pharmaceutical Press, 2007.
  6. K. G. Ramawat (Ed.). Herbal drugs – ethnomedicine to modern medicine. Springer-Verlag Berlin Heidelberg, 2009
  7. Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения, Том 2. Второ изд. Наука и изкуство София, 1972.
  8. И. Э. Акопов. Кровоостанавливающие растения, 2. Изд. Ташкент <<Медицина>> УзССР, 1981.
  9. В. Петков (ред.). Съвременна фитотерапия. Медицина и Физкултура, София 1982.
  10. Raymond Cooper, Jeffrey John Deakin (Ed.). Natural products of Silk road plants. Taylor & Francis Group, LLC, 2021.
  11. Julien Cases et al. Pilot trial of Melissa officinalis L. leaf extract in the treatment of volunteers suffering from mild-to-moderate anxiety disorders and sleep disturbances. Med J Nutrition Metab. 2011; 4(3): 211-218.
  12. C. W. Fetrow, J. R. Avila. Professional’s handbook of complementary and alternative medicines, 2nd Ed. Springhouse, 2001.
  13. Ekaterina-Michaela Tomou et al. Genus Stachys: a review of traditional uses, phytochemistry and bioactivity. Medicines (Basel)
  14. Geller, Stacie E., Studee, Laura. Botanical and dietary supplements for mood and anxiety in menopausal women  . Menopause: May 2007- Vol. 14, Issue 3, pp. 541-549.
  15. Joanna E. Burdette et al. Black cohosh acts as a mixed competitive ligand and partial agonist of the serotonin receptor. J Agric Food Chem. 2003; 51, 19, 5661-5670.
  16. Heng-Wen Chen et al. Chemical components and cardiovascular activities of Valeriana spp. Evid Based Complement Altern Med 2015; Article ID 947619.
  17. Mohammad Reza Tammadon et al. The effects of valerian on sleep quality, depression, and state anxiety in hemodialysis patients: A randomized, double-blind, crossover clinical trial. Oman Med J 2021 Mar; 36(2): e255.
  18. Ioannis Kyrou et al. Effects of a hops (Humulus lupulus L.) dry extract supplement on self-reported depression, anxiety and stress levels in apparently healthy young adults: a randomized, placebo-controlled, double-blind, crossover pilot study.  Hormones (Athens). 2017 Apr; 16(2):171-180.
  19. Gaber El-Saber Batiha et al. Biological properties, bioactive constituents, and pharmacokinetics of some Capsicum spp. and capsaicinoids. Int J Mol Sci. 2020 Aug; 21(15): 5179.

Коментари (0)

Няма коментари към този момент

Нов коментар

магистър-фармацевт Борис Гинчев
Борис Гинчев е магистър-фармацевт с интереси в областта на фармакологията, фармакогнозията, хранителната химия, токсикологията и взаимодействията между храни, лекарства, природни продукти и ксенобиотици.
Продуктът беше успешно добавен в любими.

Този сайт използва бисквитки/cookies за да ви гарантира по-плавно и бързо сърфиране. С натискане на бутона "Съгласен съм" вие се съгласявате с използването на бисквитки.