Как да станем по-добри?

Да подхождаме с детско любопитство към непознатите, които срещаме по пътя си

Животът постоянно ни среща с най-различни хора, които обикновено не забелязваме, или игнорираме: в парка, на улицата, в офиса. Ако обаче можем да проявим детско любопитство към тях и да ги заговорим в самолета, във влака или в градския транспорт, ако седим случайно един до друг, или постоянно се срещаме, когато разхождаме кучето си в парка, бихме развили способността си да ги разбираме. Така ще започнем да приемаме различни гледни точки, мнения и съдби, които се различават от това, което виждаме в обичайното си ежедневие и обкръжение. Ще се научим да сме по-търпеливи, по-приемащи, по-съпричастни и по-добри, защото влизаме в свят, различен от нашия. И когато се появи ситуация, винаги ще се притечем на помощ на непознатия, който е в беда. Добротата е „заразна“ и когато правим добро, получаваме добро. Когато обичаме, ни обичат. Когато сме благодарни, ни се отблагодаряват. Вселената е много мъдра и трябва да сме съзнателни за нейния принцип, че „каквото повикало, такова се обадило“.

Да забравим за предразсъдъците и винаги да търсим общ език

Обикновено подхождаме към другите с предубеждение и предразсъдъци заради облеклото, заради външния вид, заради мястото, където сме ги срещнали, и т.н. Добротата трябва да ни събира с хората, а не да ни разделя по икономически, политически, културен, полов, расов, професионален, религиозен или друг принцип. Ако гледаме на човека с предубеждение, ние никога не можем да опознаем истинската му същност. Когато имаме предразсъдъци, забравяме, че само „човек може да помогне на човека“. Може да срещнем ангел, пазител или дори Бог, но да го осъдим и подминем с неуважение. Заради предразсъдъци или убеждения може да пропуснем шанса да помогнем на някой, и така да нараним душата си, или несъзнателно да си навлечем кармична обремененост.

Да се поставим на мястото на другия

Има няколко начина, по които можем да учим:

• Когато прочетем нещо мъдро в някоя книга или гледаме стойностен филм;
• Когато друг човек сподели с нас нещо, от което имаме нужда;
• Когато се учим от живота и грешките на другите, за да не ги повтаряме.

Мъдрецът е казал: „Извърви пътя в обувките на другия, преди да го осъдиш“. Много лесно слагаме етикети на другите без да се замисляме за техния живот и за житейската ситуация, която ги е довела до трудния момент. Всеки ден, когато отивах на работа, срещах една клошарка, която скромно и безмълвно седеше на една пейка, на около 100 метра от входа на работното ми място. Дълго я наблюдавах и бях съпричастна към ситуацията й, защото не приличаше на професионална просякиня. Беше на около 70 години и си личеше, че е била красива жена с маниери, може би от старата аристокрация, но нещо й се е случило, за да попадне на улицата. Купих й храна и се заговорих с нея. Оказа се, че е била изискана дама от знатно потекло, но животът й се е объркал и тя се оказала бездомна без да има кой да се грижи за нея. Беше тъжна история, предложих й пари, но тя не прие и ме благослови. Пожела ми здравето да е винаги в моя дом и да е най-добрият ми приятел.

Сетих се за разказа на Йордан Йовков „По жицата“ и за „бялата лястовица“, която хората искат да видят, за да им донесе щастие. Бях съпричастна на историята на тази жена и благодарна, че имах възможността да направя една малка добрина, като изслушам историята й. Тази жена може да е ангел, който е дошъл на земята, за да провери добрината на хората. Да не подминаваме никой с арогантност и пренебрежение, защото ние също може да изпаднем в трудна ситуация и да молим другите за помощ.  

Да се научим да бъдем добри слушатели с отворено сърце

Всеки от нас трябва да може да присъства пълноценно във всеки разговор, да слуша със сърцето си и да анализира емоциите си по време на разговора. Няма значение дали разговаряме с болен, с наш близък приятел или роднина, или със случаен минувач. Общуването е не само връзката ни с хората, но и със заобикалящата ни среда, която винаги ни говори, ако разбираме езика й. Едно от проявленията на доброта е отдаденото слушане с отворено сърце, без маски, без лицемерие и притворност. Всеки разговор е взаимопомощ, както за говорещия, така и за слушателя. Няма случайна среща или разговор. Всичко се случва, за да помогне на нуждаещия се. Животът не е случайна поредица от събития. В живота всичко има смисъл и правилните хора се срещат на правилните места, в най-точното време, за да си помогнат.

Да предадем доброто нататък

Обикновено мислим, че добротата е индивидуално качество. Но всъщност тя може да е социален феномен и да се прояви едновременно от много хора, което да доведе до положителни социални промени. Типични случаи са в моменти на кризи, катастрофи, природни бедствия или войни, при които оцелелите помагат безусловно на засегнатите и страдащите.

Добротата би се разгърнала, ако възпитаваме децата си на подобни добродетели и емоциална интелигентност, без насилие и злоупотреби. Когато успеем да надскочим основния йерархичния принцип на оцеляване и надмощие на по-силните над по-слабите, добруването ще бъде най-естествената форма на общуване между хората.

Много важно е социалните мрежи да не са само форум за изява, информация и реклама, но и платформа за развиване на основни добродетели в поведението на подрастващите.

Дихателна практика за доброта и трансформиране на страданието

Когато станем свидетели на страданието на друг, или се озовем насред конфликт, нека си представим болката и гнева като черен облак. Проблемите и вътрешните ни борби са черният облак вътре в нас. За това да прибегнем до следната дихателна практика - представяме си, че вдишваме черния облак на другия човек, сливаме го с нашия, след което го издишваме като форма на емоционален детокс. С тази практика преобразуваме страданието и тъмнината в нас и в другите в позитивна енергия.

Ако се окажем на място, където има страдащ човек, или пък конфликт, и искаме да помогнем, на първо място запазваме спокойствие, като дишаме бавно и дълбоко. При следващо вдишване си представяме, че вдишваме страданието на човека, и издишваме към тях мир, хармония и любов. Говорим в тишина на душата на страдащия човек, или на хората, които се карат, и им издишваме мир, хармония и състрадание. Ако не сме уверени, не се намесваме пряко в конфликта и не влизаме в словесен контакт или пререкание. С тази дихателна практика ефектът за разрешаване на проблема може да е мигновен. Това е много древна тибетска практика на бодисатва.  

Всеки е толкова голям, колкото са големи мечтите му

Обществото ни има нужда от много доброта, състрадание, съчувствие, съпричастност, за да създаде нови обществени норми в поведението на хората. Дошло е времето да се заинтересуваме от живота на другите. Всички сме взаимносвързани и взаимнозависими, и ако само един от нас не е добре, тогава никой не е добре. Животът е божествена матрица. Прилича на паяжина. Когато докоснем дори и най-тънката нишка на паяжината, тя се разклаща. Ние сме свързани и преплетени в матрицата на живота. Заради егото мислим, че сме индивидуалност, но може ли капката вода да се разграничи от океана или песъчинката от пустинята? Светът е един фрактал, холограма, където и най-малката част съдържа цялото, в най-големи подробности. Когато група хора са на една и съща висока честота, те стават част от едно съзнание, което ги обединява. В нашия съвременен свят сме индивидуалности, които се отделят от другите, също като новороденото се отделя от майчината утроба. Но е дошло времето да се обединим в матрицата на живота, която свързва всички човешки същества, в единение, цялостност и доброта.

Да бъдем щедри и да се усмихваме на света

Има различни начини да вършим благотворителност. Най-важни са намеренията, които стоят зад тази дейност. Можем да подаряваме материални придобивки, но това е като „да даваш риба на гладния, вместо да го научиш сам да си я лови“. Можем също да даряваме на хората своята мъдрост и опит, за да им помогнем да заживеят по-щастливо. Най-висшата форма на благотворителност е всеки миг да даряваме усмивка, добра дума или малък жест на уважение.

Когато даваме, отваряме празно пространство, което трябва да бъде запълнено отново, защото няма празно пространство във Вселената. Когато издишаме, трябва да вдишаме, за да живеем. Не може само да издишваме. Всеки ден трябва да даваме от сърце на някого по нещо – добри думи, добри чувства, добри дела. Да сме като цветето, пръскащо своя аромат. И колкото повече даваме, толкова повече ще получаваме. Това е благоденствие. Тогава нашият живот се превръща в проявление на вселенската щедрост и доброта.