Сколиоза: симптоми и причини

Сколиозата е деформация на гръбначния стълб, характеризираща се със странично изкривяване и ротация на прешлените. В нормално състояние човешкият гръбначен стълб има четири физиологични извивки – шийна, гръдна, поясна и кръстцова. Погледнат отстрани, той наподобява латинската буква S, което осигурява оптимално разпределение на натоварването и гъвкавост при движение. При поява на изкривяване, което нарушава нормалната конфигурация на гръбначния стълб, се говори за сколиоза.

Как възниква?

Вродената сколиоза се дължи на аномалии в развитието на прешлените, настъпили още по време на вътреутробния период, като непълно формиране или сливане на прешлени.

Невромускулната сколиоза е резултат от заболявания, засягащи нервната система или мускулатурата, като церебрална парализа или мускулна дистрофия. При тези състояния мускулите, поддържащи гръбначния стълб, не функционират правилно, което постепенно води до изкривяване.

Идиопатичната сколиоза е най-често срещаната форма. Причините за нейното развитие остават неизяснени въпреки многобройните проучвания. Тя засяга предимно деца и юноши в периода на интензивен растеж.

Видове

Причините за развитие на сколиоза могат да бъдат различни и обикновено се класифицират като вродени, невромускулни, идиопатични и дегенеративни.

Юношеската идиопатична сколиоза е най-често срещаният тип и обхваща около 80% от всички случаи. Обикновено се диагностицира по време на пубертета – период, характеризиращ се с интензивен растеж и значителни промени в опорно-двигателната система. Ускореният растеж прави този етап особено рисков по отношение на прогресията на изкривяването.

В клиничната практика идиопатичната сколиоза се разделя на няколко подгрупи според възрастта на поява:

• Инфантилна сколиоза – развива се между раждането и третата година от живота. Тя е сравнително рядка форма с разпространение около 1%. Въпреки ниската честота, ранното ѝ откриване е от особено значение, тъй като бързият растеж в този период може да доведе до значителна прогресия на деформацията при липса на навременно лечение.

• Ювенилна сколиоза – проявява се между четвъртата и десетата година и представлява около 10–15% от случаите на идиопатична сколиоза при деца. Нелекуваните изкривявания могат да доведат до сериозни сърдечни и белодробни усложнения. Кривини над 30 градуса показват ясно изразена тенденция към прогресия, поради което значителна част от пациентите в тази възрастова група се нуждаят от хирургично лечение на по-късен етап.
  
  
• Юношеска сколиоза – развива се между единадесетата и осемнадесетата година и е най-разпространената форма, като обхваща приблизително 90% от всички случаи на идиопатична сколиоза в детската възраст. Макар често да протича по-леко от ювенилната форма, именно в този период се наблюдава най-интензивният растеж, което налага внимателно проследяване. Ранната диагноза позволява прилагане на консервативни методи, които често предотвратяват необходимостта от хирургично лечение.
  
  
• Вродената сколиоза е резултат от ембриологични малформации на един или повече прешлени и може да засегне всяка част на гръбначния стълб. Аномалиите в структурата на прешлените водят до изкривяване и допълнителни деформации, като скоростта на прогресия зависи от тяхното местоположение и тежест. Макар дефектите да са налице още при раждането, клиничното откриване често става по-късно, когато изкривяването стане видимо по време на растежа.
  
  
• Невромускулната сколиоза възниква вследствие на неврологични или мускулни заболявания, които нарушават контрола върху мускулатурата, стабилизираща гръбначния стълб. Сред най-честите причини са церебрална парализа, травми на гръбначния мозък, мускулна дистрофия, спинална мускулна атрофия и спина бифида. Този тип сколиоза обикновено прогресира по-бързо и значително по-често налага хирургично лечение.
  
  
• Дегенеративната сколиоза се развива при възрастни след достигане на скелетна зрялост и засяга предимно поясния дял на гръбначния стълб. Тя е резултат от прогресивно износване на междупрешленните дискове и ставите, често усложнено от остеопороза. За разлика от юношеската форма, тук водещият фактор е дегенерацията, а не растежът. Счита се, че около 60% от хората над 65-годишна възраст имат някаква степен на дегенеративна сколиоза.

Съществуват и вторични форми на сколиоза, при които изкривяването е проява на друго основно заболяване – заболявания на съединителната тъкан (синдром на Марфан), тумори, засягащи гръбначния стълб, или травматични увреждания на прешлените.

Как сколиозата влияе върху организма?

В ранните етапи изкривяването може да остане почти незабележимо, но с времето може да прогресира и да доведе до функционални нарушения:

• опорно-двигателни нарушения – хронична болка в гърба, мускулна слабост, умора, ограничена подвижност и ускорени дегенеративни промени;
• дихателни нарушения – намален белодробен обем, задух и понижена физическа издръжливост;
• сърдечносъдови нарушения – при тежки деформации е възможно механично повлияване на сърдечната функция;
• неврологични усложнения – болка, изтръпване, слабост или радикулопатия;
• нарушения в стойката – загуба на баланс и повишен риск от падания;
• психоемоционални последствия – понижено самочувствие, тревожност и депресия.

Колко често се среща и кои са рисковите групи?

Сколиозата е сред най-често срещаните деформации на гръбначния стълб в детска и юношеска възраст. Най-разпространена е идиопатичната форма. Среща се по-често при момичета на възраст между 10 и 15 години. Този период съвпада с ускорения растеж по време на пубертета.

Как се определя тежестта на изкривяването?

Тежестта на сколиозата се определя чрез измерване на ъгъла на изкривяване и се класифицира в следните степени:

• 5–10 градуса;

• 11–30 градуса;

• 31–60 градуса;

• над 60 градуса.

Диагнозата се поставя от специалист след клиничен преглед и рентгенография, която позволява точно измерване и проследяване на прогресията.

Методи за лечение

Лечението зависи от степента на изкривяване, възрастта на пациента и риска от прогресия. В ранните стадии основна роля имат лечебната гимнастика, физиотерапията и упражненията за укрепване на мускулатурата.

При по-изразени кривини, особено в юношеска възраст, се използват индивидуално изработени корсети, които ограничават прогресията по време на растежа.

Хирургично лечение се прилага при тежки случаи или бързо влошаване на деформацията, когато консервативните методи са недостатъчни.

Сколиозата представлява триизмерна деформация на гръбначния стълб, която я отличава от неправилната стойка. Леките форми могат да протичат безсимптомно, докато тежките изкривявания могат значително да ограничат физическата активност и да повлияят върху дишането и сърдечната функция.

Източници:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK499908/

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/24247014/

https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC6542926/

https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC3468011/

https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC9142820/

https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC3192887/

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/30922007/