Вреден ли е фенилаланинът

Фенилаланинът е една от деветте незаменими аминокиселини, които човешкото тяло не може да произвежда самостоятелно и трябва да се набавят чрез храната. Най-добрите негови източници са месото, рибата, яйцата, млякото, сиренето, ядките и бобовите растения. Веднъж попаднал в тялото, фенилаланинът се превръща в друга аминокиселина - тирозин, която е прекурсор на важни за мозъка вещества като допамин, епинефрин и норепинефрин. Те подобряват настроението, бдителността и фокуса.

Освен в естествените храни, фенилаланинът може да се срещне и като част от някои хранителни добавки и изкуствени подсладители. Най-известният пример е подсладителят аспартам (E951), който представлява съединение на фенилаланина с друга аминокиселина – аспарагинова киселина. 

Какво представлява аспартама (Е951)

Аспартамът е нискокалоричен подсладител, който е около 200 пъти по-сладък от захарта. От 80-те години насам се използва широко в множество продукти, като безалкохолни диетични напитки, дъвки без захар, нискокалорични десерти, подсладено кисело мляко, разтворими витамини, някои лекарства (дъвчащи витамини, сиропи за кашлица) и други. При консумация, аспартамът се разпада в храносмилателния тракт до градивните си вещества – фенилаланин, аспарагинова киселина и малко количество метанол.  

Вероятно сте виждали на етикета на диетична напитка текст от типа: „Съдържа източник на фенилаланин.“ Това предупреждение е насочено към хората с рядко генетично метаболитно заболяване - фенилкетонурия (PKU), които не могат да метаболизират фенилаланина. За тях дори малки количества фенилаланин са опасни, защото той се натрупва в кръвта и става токсичен за организма. За останалите потребители този надпис няма пряко значение за тяхното здраве, а е по-скоро с информативен характер.

Прием от хора в добро здраве 

Фенилаланинът не е вреден за повечето здрави хора в количествата, в които се среща в храната и напитките. Това твърдение се потвърждава от множеството клинични проучвания и дългогодишен практически опит с тази аминокиселина. Американската агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) я класифицира като общопризната за безопасна субстанция (GRAS). Дори в научни изследвания, при които са приемани високи дози фенилаланин (до 12 грама на ден), обикновено не се наблюдават сериозни странични ефекти.

Потенциални рискове и странични ефекти

• Повишен риск от развитие на онкологични заболявания

През 2023 г. Международната агенция за изследване на рака (IARC) към СЗО класифицира аспартама като „потенциален канцероген за човека“ (група 2B) въз основа на ограничени доказателства за връзка между неговата консумация и появата на онкологични заболявания, по-конкретно – рядък вид рак на черния дроб. Тази класификация означава само, че дадено вещество би могло да причини рак при определени условия, но не и че реално го причинява при типичните нива на експозиция на човешкото тяло. 

Към днешна дата регулаторните и здравни организации поддържат становището, че няма убедителни доказателства, които да свързват аспартама с рак или други заболявания при хората при спазване на препоръчителните количества.

• Неврологични и поведенчески негативни ефекти

Има данни от проучвания, че при някои хора може да се наблюдават главоболие, мигрена, замайване или нарушения в концентрацията след прием на храни или напитки с аспартам. 

Фенилаланинът, особено когато се приема в по-високи дози като хранителна добавка, влияе върху настроението, паметта и нормалното функциониране на нервната система. Той може да доведе до повишена тревожност, безсъние, възбудимост или нервност при по-предразположени индивиди. При хора с вече съществуващо тревожно разстройство или нарушения на съня, фенилаланинът може да усили неприятното усещане на тревожност, безпокойство и напрегнатост.

• Влияние върху теглото 

Един от най-често задаваните въпроси в научната литература е „Дали изкуствените подсладители реално помагат за отслабване или допринасят за наддаване на тегло?”. 

Основният смисъл на съществуването на подсладители като аспартама е да се намали консумацията на захар и допълнителни калории, което би трябвало да помогне за контрол на теглото в дългосрочен план. На практика обаче дългосрочните ефекти върху фигурата и метаболизма са противоречиви. Някои проучвания отчитат връзка между редовната консумация на диетични напитки и по-висок риск от метаболитен синдром, диабет тип 2, и дори инсулт. Други обаче не намират подобни връзки, или отчитат, че ако има ефект, той е минимален. През 2023 г. СЗО издаде нова препоръка, според която не бива да разчитаме на изкуствените подсладители като средство за контрол на теглото, тъй като няма убедителни доказателства за тяхната полза, но има индикации за потенциални нежелани последствия за здравето при дългосрочна употреба.

• Други странични ефекти

При много високи дози фенилаланин (обикновено под формата на добавка) може да се наблюдава гадене, киселини, запек или умора. Тези нежелани ефекти обаче се срещат рядко и най-често са сравнително леки. Ако приемате добавка с фенилаланин и усетите подобни симптоми, прекратете нейната употреба и се консултирайте с лекар. 

Въпреки че в масовия случай фенилаланинът е безопасен, съществуват определени медицински състояния и групи хора, при които приемът му трябва да бъде строго ограничен или избягван.

Ето кои са те: 

• Хора с фенилкетонурия (PKU)

Това е генетично заболяване, при което липсва ензимът фенилаланин-хидроксилаза. В резултат тялото не може да преработва фенилаланина и той се натрупва в кръвта до токсични нива. Високите му концентрации увреждат тежко мозъка и нервната система и могат да причинят гърчове, изоставане в умственото развитие, поведенчески проблеми и други неврологични нарушения. Затова хората с PKU трябва цял живот да спазват диета, бедна на фенилаланин и да избягват напълно продукти с аспартам. 

• Бременни с неконтролирана фенилкетонурия

Жени с PKU планиращи бременност, трябва предварително да спазват строга диета и да поддържат контролирани нива на фенилаланин поне няколко месеца преди зачеването. Това е наложително, тъй като по-високите стойности на фенилаланин в кръвта на майката преминават към плода и може да причинят тежки вродени малформации и увреждания у бебето. Това не се отнася за здравите бъдещи майки, които си набавят фенилаланин с храната. При тях той не само е безопасен, но и необходим. 

• Хора, приемащи определени лекарства

Приемайките с повишено внимание фенилаланин, ако взимате паралелно медикаменти като инхибитори на моноаминооксидазата (МАО-инхибитори), антидепресанти, антипсихотици (невролептици) или лекарства с леводопа, използвани при Паркинсон. Високите нива на фенилаланин могат да повлияят на метаболизма на невротрансмитерите в мозъка и да взаимодействат с тези лекарства, потенциално усилвайки страничните им ефекти (или намалявайки ефективността им). 

• Кърмачета

Бебетата получават необходимия фенилаланин чрез майчиното или адаптираното мляко. Ако новороденото страда от PKU, то веднага се поставя на специална формула с много ниско съдържание на фенилаланин, за да се предотвратят увреждания. 

Източници:

1. https://www.verywellhealth.com/phenylalanine-8695598 

2. https://www.healthline.com/nutrition/phenylalanine 

3. http://who.int/news/item/14-07-2023-aspartame-hazard-and-risk-assessment-results-released 

4. https://www.factcheck.org/2023/10/no-proven-health-risks-from-aspartame-but-also-no-proven-benefits/ 

5. https://www.mayoclinic.org/healthy-lifestyle/nutrition-and-healthy-eating/expert-answers/phenylalanine/faq-20058361 

6. https://www.cancer.org/cancer/risk-prevention/chemicals/aspartame.html 

7. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/2708042/ 

8. https://kidshealth.org/en/parents/sweeteners-pregnancy.html