Ковид - постковид



От началото на глобалната пандемия, причинена от вируса на SARS-CoV2, станал известен като COVID-19, изминаха вече две години и половина, поради което вече са добре известни много от патогенетичните механизми на инфекцията и свързаните с тях усложнения след боледуване.

Последиците от COVID-19 са невероятно многообразни и варират в целия диапазон от „практически никакви“ до косопад, временна или постоянна загуба на слуха/обонянието, остър респираторен дистрес синдром (ARDS), белодробно и съдово увреждане и дори реална заплаха за живота. Появата им зависи от много фактори – от общото здравословно състояние, генетичния терен, расовите особености, географския район на заболеваемостта, варианта на вируса, ваксинационния статус, изминалото време от началото на инфекцията, а също така от фактори като прием на медикаменти, начин на хранене, двигателен режим, обща здравна култура и т.н. , поради което усложненията са наистина трудни за предсказване. Наличието на съпътстващи заболявания прави картината още по-сложна поради влиянието на вируса върху протичането им.

Според времето за появата на усложненията те се разделят на краткосрочни (в първите дни и седмици след преболедуването, докъм шестия месец) и дълготрайни (траещи повече от 6 месеца или пожизнено). През октомври 2021 г. са публикувани резултатите от систематичен анализ на краткосрочните и дългосрочните постакутни (след остро боледуване) последици на COVID-19, събрани от данните на 57 проучвания с над 250 000 оцелели от вируса (1), и те са показали необходимостта от включването на дългосрочните последици в здравните системи на държавите, особено на тези с нисък и среден жизнен стандарт. Според този анализ, постакутните (след остро боледуване) последици са класифицирани по органи и системи и са съответно неврологични, сърдечно-съдови, респираторни, храносмилателни, дерматологични, оториноларингологични (УНГ), а също така усложнения, засягащи психичното здраве, общата мобилност и т.нар. конститутивни симптоми (загуба на тегло и апетит, повишена температура, главоболие, задух, хронична умора, прекалено изпотяване и т.н.). В анализа се уточнява, че поне една клинично важна последици от ковид-инфекцията се развива средно у 54% от преболедувалите и хоспитализирани пациенти след първия месец, 55% - между втория и шестия месец, и отново 54% - след шестия месец, което показва огромния медико-социален проблем, който представлява възстановяването от COVID-19.

Най-често установените усложнения са анормалните находки при рентгенография на гръдния кош (62.2%), трудностите в концентрацията (23.8%), генерализираното тревожно разстройство (29.6%), общите функционални смущения (ежедневната активност, социалните дейности, адаптацията към стреса, критичното мислене и вземането на решения и т.н.). Въпреки че засега няма установени гарантирано действащи лекарствени схеми срещу всяко от усложненията, вече има натрупани данни за някои природни средства с добро действие.

Особено важно е на билковите екстракти да се гледа като на допълващи лечението средства с дългосрочни ползи, а не като на лекарства за спешна употреба – приемът им не трябва да заменя назначената от лекаря терапия и рехабилитационната грижа!

 

КЛИНИЧЕН ОПИТ НА ТРАДИЦИОННАТА КИТАЙСКА МЕДИЦИНА – СИЛАТА НА АДАПТОГЕНИТЕ В КОМБИНАЦИЯ

В традиционната китайска медицина (ТКМ) симптомите на коронавирусната инфекция се описват като „натрупване на влага, горещина и задръстеност“. Влажността е факторът, свързан с лепкаво и размътено съдържимо, нарушаващо функцията на белия дроб и постепенно на целия организъм. Горещината съответства на възпалителния процес в алвеолите и съдовата мрежа, съпроводени с проникването на вируса, а задръстването (конгестия) отговаря на фактора, засилващ склонността към тромбози в кръвоносните съдове (2). Дългогосрочните последици, свързани с проявата на тези фактори, се проявяват чрез т.нар. „дълъг ковид“, характеризиращ се с три или повече от следните симптоми: умора, главоболие, дихателна недостатъчност, когнитивни смущения, промени в настроението, загуба на обоняние и/или вкус, косопад, често изпотяване, кашлица, болка в ставите, мускулите и/или гръдния кош. Употребяваната от изследователите формула съдържа в дневната си доза екстракти от златен корен (родиола – 180 мг), китайски лимонник (шизандра – 600 мг) и сибирски жен-шен (елеутерокок – 156 мг) – широко известни и добре изучени адаптогенни растения, използвани в Изтока от векове. Приемът на трите адаптогена за две седмици понижава чувствително нивата на провъзпалителния цитокин интерлевкин-6 (IL-6), намалява болката и умората и нормализира проявите на тревожност и депресия, когато те са в лека до умерена степен. Паралелно с това е отчетено облекчаване на кашлицата и подобряване на когнитивните способности по време на тренировка през деня.

Под действието на адаптогените се понижава значително нивото на серумния креатинин в сравнение с този на плацебо групата, което свидетелства за предотвратяване на бъбречното увреждане, което е характерно за „дългия ковид“ (3).

 

РОЛЯ НА ОТДЕЛНИТЕ АДАПТОГЕНИ ПРИ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО ОТ COVID-19

Хроничната умора и депресията се очертават като два от водещите пост-ковид проблеми - реално, в глобален мащаб инфекциите и катастрофите/травмите са двете водещи причини за първата, а нерядко причиняват и втората. Около 30-50% от хоспитализираните пациенти с COVID-19 развиват хронична умора.Няколко от адаптогенните растения и техните екстракти могат да бъдат полезни тук.

Като адаптоген се разглежда лечебно растение или екстракт от него, което предпазва нервната система и тъканите от многостранните стресови въздействия; увеличава концентрацията и издръжливостта под напрежение; намалява уврежданията по оста нервна система-жлези с вътрешна секреция-имунна система; и което е особено важно – не създават зависимост, толерантност, сънливост и нямат потенциал за злоупотреба. Адаптогени с документиран ефект при последици от ковид са лечебните растения Златен корен (Rhodiola rosea), Китайски лимонник (Schizandra sinensis), Сибирски жен-шен (Eleutherococcus senticosus), Азиатски/Китайски/Корейски жен-шен (Panax ginseng) и Ашваганда/Витания (Withania somnifera).

 

РОДИОЛА (ЗЛАТЕН КОРЕН)

Златният корен е богат на фенолни гликозиди (на канелената киселина – розавини, и на тирозола -салидрозиди) с висока антиоксидантна активност. Те увеличават нивата на енергийната молекула аденозин трифосфат (АТФ) и на креатина в нервната тъкан и подобряват процесите на регенерация на митохондриите и глюкокортикоидните рецептори, необходими за преодоляване на стресовите сигнали. Под неговото действие може да се подобри общият жизнен тонус, настроението, фокуса и паметта; физическата и умствената работа в условията на хроничен стрес също подобряват резултатите си. Важно е да се използва стандартизиран екстракт (3% салидрозиди), за да има предвидим и дозозависим ефект. Препоръчителната доза е 2 до 3 пъти по 150 мг, 20-30 минути преди хранене, за срок до 3 месеца.

 

ШИЗАНДРА (КИТАЙСКИ ЛИМОННИК)

Използват се плодовете на растението, които са богати на лигнани (шизандрини), дитерпени (иланген, селинадиен, кадинол), сесквитерпени (химахален, цедрени) и етерично масло. Дeйствието на шизандрата е фокусирано върху паметта, концентрацията и адаптацията срещу силния стрес, а също така и върху детоксикационните чернодробни ензими, на които изандрините възвръщат антиоксидантната активност. Противовъзпалителният ефект на шизандрините е свързан с потискане активацията на ядрения фактор NF-κB, а стабилизирането на когнитивната функция се дължи на регенерацията на антиоксидантните ензими супероксид дисмутаза (SOD) и глутатион пероксидаза (GSH-px) в кората и хипокампа на главния мозък (4). Подходяща дозировка е два пъти дневно по 1000-1200 мг, за срок от 6-8 седмици.

 

ЕЛЕУТЕРОКОК (СИБИРСКИ ЖЕН-ШЕН)

Коренът от сибирският жен-шен може да бъде полезен за поддържане на имунната функция и работоспособността след преболедуване от COVID-19, за да се намали вероятността от последваща бактериална или вирусна (не-ковид) инфекция – доказано е превантивното му действие срещу грипния и херпесните вируси (причинители на лабиални и генитални инфекции). Активните му съставки се наричат със сборното наименование елеутерозиди и включват както стероидни гликозиди, така и фенилпропаноидни съединения, а също така кумарини, лигнани и флавони. За най-активен имуностимулатор и нервен тоник се приема сирингинът (елеутерозид B), който противодейства на хроничната умора и спомага за нормализиране функцията на надбъбречните жлези. Оптимална доза – 250-500 мг дневно, в един или в два приема.  

 

ЖЕН-ШЕН (КИТАЙСКИ/КОРЕЙСКИ/АЗИАТСКИ)

Класическият адаптоген от Изтока, тонизиращ нервната и имунната система срещу хронична умора и инфекции, по нови данни има и специфично анти-ковид действие, свързано с намаляване риска от съдови усложнения вследствие на „цитокинната буря“ – миокардна исхемия, остро бъбречно увреждане и тромбози в белия дроб, храносмилателната система и венозните съдове (6). Гинзенозидите в корена на растението потискат различни стъпки от коагулационната каскада и слепването на кръвните плочки (тромбоцитната агрегация) и могат да намалят значително риска от съдови усложнения, характерни за „дългия ковид“ (5). Оптимална дозировка: 3 пъти по 100 мг стандартизиран екстракт (10% гинзенозиди) или 2 пъти по 500 мг, ако не е стандартизиран. Употребата на „американски“ или „бразилски“ жен-шен за същата цел не се препоръчва, понеже те са различни растения и ефектът им срещу съдовите усложнения на COVID-19 не е доказан.

 

АШВАГАНДА (ВИТАНИЯ)

Базираното върху научния подход съпостпоавяне на западната медицина и Аюрведа разкрива много ценни и интересни свойства на корените от Ашваганда както за предпазване от тежко протичаща ковид инфекция, така и за нормализиране на имунитета и жизнения баланс след преболедуване. Достигането на хомеостазата и балансът  на имунната система, известни в Аюрведа като Vyadhi-kshamatva (буквално „устойчивост на вреда“), са пряка индикация за Ашваганда – активните витанолиди нормализират баланса между Th1 и Th2-лимфоцитите, активират пролиферацията на имунокомпетентните клетки, увеличават титрите на циркулиращите антитела и увеличават популациите на клетките, свързани с клетъчния имунен отговор – CD4+ и CD8+ лимфоцитите. „Укротяването“ на излязлата от равновесие имунна система и понижаването на провъзпалителните цитокини, в съчетание със седативното и противотревожно действие на Ашваганда, увеличава значително съпротивителните сили и може да предотврати проточването на процеса на възстановяване на организма (6).  Оптимална дозировка, активираща имунната система и облекчаваща тревожните прояви след коронавирусната инфекция, е 1000-1500 мг дневно, разделена в два или три приема, за 1-2 месеца.

 

ДРУГИ ПРИРОДНИ СРЕДСТВА ЗА УСКОРЯВАНЕ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО ОТ COVID-19 – УТВЪРДЕНИ И НОВОДОКАЗАНИ

 

БИОТИН

Още в началото на 2021 г. е публикуван материал, разпознаващ обществената значимост на косопада след преболедуване от коронавирус, който акцентира върху феномена телогенен ефлувиум (7). Това явление, при което растежът на космите бива задържан във фазата на телогена (фаза на покой), води до около два или три месеца „невидим“ косопад, след което започва масово опадане на косата. Докато в началото на 2021 г. честотата на косопада след ковид се изчислява на около 4.5%, през юли същата година тя е докладвано около 30%, а  по данни от настоящата година (Paolo Müller-Ramos et al., 2022), реалната честота клони към 47% от амбулаторно преболедувалите и 54% при пациентите, които са били хоспитализирани. Клинично доказани ползи на биотина са облекчаването на триходинията (болката в скалпа), частичното възвръщане на нормалния цвят на преждевременно посивялата коса у по-младите пациенти и ускоряването на прехода от телоген обратно към фазата на растеж (анаген). Не е дефинирана оптимална доза на биотина, но като по-ефективна се определя дневната доза от 1000 мкг (1мг), приемана за минимум 4-6 месеца – т.е. това е дългосрочна стратегия за намаляване уврежданията на косата след вирусната инфекция.

 

ГИНКО БИЛОБА

Още в началото на пандемията COVID-19 е описан вероятен механизъм на потискане проникването на вируса под действието на екстрактите от гинко билоба, но въпреки това те не успяват да ограничат съществено предаването на инфекцията. В овладяването на белодробното възпаление и произтичащите от него последици обаче, гинко билоба може да бъде ценен помощник, както става ясно от най-новите данни (8). Екстрактът от гинко билоба пречи на възпалителния процес в белите дробове, като блокира ензима еластаза, продуциран от неутрофилите, потиска отделянето на провъзпалителни цитокини, слепването на тромбоцитите и развиването на тромбоза. Отслабването на острия респираторен дистрес синдром е особено важна мярка както за астматиците и имунокомпрометираните, така и за лицата с повишена склонност към тромбози и атеросклеротични изменения. Гинколидите са мощни антиоксиданти и невропротективни агенти, които могат да спомогнат за понижаване на риска от исхемични инсулти и когнитивни нарушения. Даунрегулацията на MAPK-сигналния път и на ядрения каппа-би фактор (NF-κB) в съчетание с активацията на AMPK-протеин киназата обуславят намаляване продукцията на провъзпалителни цитокини, което е важен фактор за прогнозата при възстановяване на белите дробове и кръвоносните съдове от инфекцията (8). Препоръчителна доза е 2 пъти дневно по 120 мг стандартизиран екстракт (24% флавонови гликозиди и 6% терпенови лактони е установено активна концентрация).

 

ЧЕРЕН ПИПЕР

Добре познатата ни подправка и екстрактите от нея (известни в Аюрведа като maricha) са полезни при възстановяването от „дълъг“ ковид с прояви на свръхреактивност от страна на дихателната мускулатура и запушване на назалните кухини и синусите – при пациентите, склонни към често рецидивиращи дихателни инфекции, при алергичните ринити и бронхити. Въпреки че първоначалните данни показват потискащо действие на пиперина спрямо проникването на омикрон-варианта на SARS-CoV2, черният пипер не бива да се използва като превантивно лекарство срещу самия вирус (няма данни от клинични проучвания), а само като помощно средство при възстановяването. Алкалоидите на черния пипер засилват отделянето на антитела (хуморален имунен отговор) и помагат за координация на клетъчно-медиирания имунитет, поради което могат да укрепят дихателната система срещу вторични инфекции от бактериален и вирусен произход (9). Препоръчителната доза е 2 пъти дневно по 900-1000 мг, заедно с храната.

 

КНИГОПИС

  1. Destin Groff. BA et al. Short-term and long-term rates of postacute sequelae of SARS-CoV-2 infection. JAMA Network Open. 2021; 4(10)    
  2. Chilot Abiyu Demeke et al. Herbal medicine use for the management of COVID-19: A review article. Metabol. Open 2021 Dec; 12:100141.
  3. Irina Karosanidze et al. Efficiency of adaptogens in patients with long COVID-19: A randomized, quadruple-blind, placebo-controlled trial. Pharamceuticals (Basel). 2022 Mar 11; 15(3):345.
  4. Di Hu, Yunfeng Cao, Rongrong He, Na Han, Zhihui Liu, Lijing Miao, Jun Yin, "Schizandrin, an Antioxidant Lignan from Schisandra chinensis, Ameliorates Aβ1–42-Induced Memory Impairment in Mice", Oxidative Medicine and Cellular Longevity, vol. 2012, Article ID 721721, 7 pages, 2012. 
  5. Lee YY, Quah Y, Shin JH, Kwon HW, Lee DH, Han JE, Park JK, Kim SD, Kwak D, Park SC, Rhee MH. COVID-19 and Panax ginseng: Targeting platelet aggregation, thrombosis and the coagulation pathway. J Ginseng Res. 2022 Mar;46(2):175-182
  6. Arvind Chopra et al. A Study of Ashwagandha in the Prophylaxis Against COVID-19 and its Benefits on General Health in High Risk Health Care Workers: A Randomized Controlled Comparison with Hydroxychloroquine Sulphate (HCQS). Ministry of AYSH CCRAS Clinical Research Program, 01.08.2020.
  7. Karolina Mieczkowska BS et al. Telogen effluvium: A sequella of COVID-19. Int J Dermatol. Vol. 160, Issue 1, January 2021, pp. 122-124
  8. Hayder M. Al-kuraishi et al. Ginkgo biloba in the management of COVID-19 severity. Arch Pharm 9 May 2022; e2200188.
  9. Khanna K, Kohli SK, Kaur R, Bhardwaj A, Bhardwaj V, Ohri P, Sharma A, Ahmad A, Bhardwaj R, Ahmad P. Herbal immune-boosters: Substantial warriors of pandemic Covid-19 battle. Phytomedicine. 2021 May;85:153361

Коментари (0)

Няма коментари към този момент

Нов коментар

магистър-фармацевт Борис Гинчев
Борис Гинчев е магистър-фармацевт с интереси в областта на фармакологията, фармакогнозията, хранителната химия, токсикологията и взаимодействията между храни, лекарства, природни продукти и ксенобиотици.
Продуктът беше успешно добавен в любими.

Този сайт използва бисквитки/cookies за да ви гарантира по-плавно и бързо сърфиране. С натискане на бутона "Съгласен съм" вие се съгласявате с използването на бисквитки.