Постбиотиците - посока за развитие на пробиотиците

Разлики между пробиотик, пребиотик и постбиотик

• Пробиотиците са микроорганизми, които увеличават популациите на полезните/добрите бактерии.
• Пребиотиците са градивни съставки, които се намират в храната. Те не се храносмилат, а предоставят необходимото гориво за развитието на добрите бактерии.
• Постбиотиците са краен продукт на про- и пребиотиците: елементи и микроелементи от изключително важно значение за организма и неговото физиологично функциониране.

Учените изработват постбиотиците, като вземат добрите бактерии, събират ги в определена среда и ги оставят да произвеждат биоактивни съставки, които в последствие отделят.

Те не съдържат живи микроорганизми, а само секретирани, ферментирани и синтезирани от тях метаболити и/или техните лизати и структурни микроелементи.

Предимства на постбиотиците:

• Не се влияят от солната киселина в стомаха
• Не взаимодействат с хранителните вещества
• Не е необходима биосъвместимост с имунната система
• Не се повлияват от ензими, бактериоцини, антимикробни вещества в стомаха
• Не се повлияват от антибиотици

Приемането на постбиотици:

• Поддържа баланса на чревната микробиота
• Подтиска растежа на патогените
• Подпомага на процеса на храносмилане
• Дезактивира токсините и алергените
• Стимулира имунната система
• Подобрява общото състояние на организма

Кога е необходим приема на постбиотик?

• Прием на антибиотици
• Подуване, газове, стомашно-чревно неразположение
• Синдром на раздразненото дебело черво
• Вирусни заболявания
• Helicobacter pylori
• Гъбични и бактериални инфекции
• Забавен метаболизъм и затлъстяване

Възходът на пробиотиците

Пробиотиците се определят като “живи микроорганизми, които, когато се предлагат в адекватни количества, дават полза за здравето на гостоприемника”.

Постбиотиците наскоро бяха определени от Международната научна асоциация за пробиотици и пребиотици (ISAPP) като “препарат от неживи микроорганизми и/или техните компоненти, които дават ползи за здравето на гостоприемника.”

Ползите, наблюдавани при пробиотиците, са резултат от взаимодействията пробиотици-патогени, които възникват поради различни механизми като секрецията на млечна киселина, промяна в киселинността на околната среда и намаляване на патогенните видове чрез конкурентно изключване. Също така, ползите се упражняват от поддържането на противовъзпалителен цитокинов баланс.

Пробиотиците са податливи на загуба на жизнеспособност след методите за обработка, които се срещат в много търговски продукти, в допълнение към възможните загуби при пътуването през неблагоприятните условия в стомаха и тънките черва.

Постбиотичен аргумент

“Продуктите на базата на постбиотиците ще бъдат дълготрайни и изключително лесни за стандартизиране, което ще ги прави по-лесни за съхранение, ще имат по-дълъг срок на годност и ще улеснят логистиката при екстремни условия на околната среда”

Докато се наблюдават ползи свързани с епителното укрепване и модулацията на имунитета, учените обръщат внимание на “относителното слабо влияние” върху модулацията на чревния метаболизъм или генната експресия, засягащи хранителния механизъм, в сравнение със съответните пробиотици.

“Например, живи клетки от Bifidobacterium breve M16-V показват засилени имуномодулиращи ефекти, за разлика от постбиотиците, което се отразява главно в инхибирането на противовъзпалителните цитокини в клетките на далака и по-значителна промяна на чревния метаболизъм.”

Що се отнася до приложенията на продуктите, традиционната термична обработка, използвана в създаването на постбиотиците, може да влияе отрицателно на качеството и стойността на крайния продукт, особено на хранителните добавки.

 “Чрез комбинация от ин виво, ин витро, клинични проучвания и биохимични оценки, по-точните механизми на постбиотиците могат да бъдат дълбоко проучени” подчертават изследователите по отношение на осигуряването на бъдещия потенциал на постбиотиците в индустрията.

Източници:

Review highlights ‘huge potential for postbiotics as the extension direction of probiotics’ (nutraingredients.com)