В предишните статии по енергийна анатомия разбрахме, че чакра 6 и чакра 7 са свързани с двете главни жлези с вътрешна секреция от ендокринната система – епифизата и хипофизата. И двете жлези се намират в центъра на главата (в хипоталамуса), приблизително на нивото на очите. В еволюционен аспект хипоталамусът е част от мозъка на бозайника или втория развил се мозък от еволюцията на човека, след мозъка на влечугото (малкият мозък) и преди неокортекса (човешкият мозък). Двете жлези - епифизата и хипофизта, са се появили допълнително в еволюционния процес. Когато ги събудим, те се активират и разцъфват като лотус, като диамант в мозъка на човека
Чакра 6 е свързана с епифизата (на латински „epi-physis” – надграждане в еволюцията на мозъка). Чакра 7 е свързана с хипофизата (на латински „hypo-physis” – израстък извън мозъка, или надскачане на еволюцията на мозъка). Развитата съвременна медицина от около 200 години насам знае много малко за ендокринната система като цяло и още по-малко - за епифизата и хипофизата. Но в езотериката от хиляди години насам това са двете най-важни духовни жлези, които, ако се активират и работят в синхрон, отключат уникални способности на човешкия мозък за мистични преживявания.
ЕПИФИЗА
Епифизата е малка жлеза, колкото оризово зърно, която се намира в центъра на мозъка. Наричат я „закърняло око“, защото тя е фоточувствителна към светлина и тъмнина, както е и окото. Именно поради тази й характеристика тя регулира биоритмите на тялото, циркадните ритми и циклите ден и нощ. Тя е нашият биологичен часовник, определящ процеса на стареене.
Много от мистичните традиции и езотерични школи знаят отдавна, че тази загадъчна жлеза, която още наричат „шишарково тяло“, е свързващото звено между физическия и духовния свят. Развиването на свръхсетивните възприятия и на психическите способности се е разглеждало като нещо пряко свързано с епифизната жлеза, която е свързана с чакра 6.
Чакра 6 е известна още като „третото око“, „шестото сетиво”, органът за духовно зрение. В миналото епифизата е била активно и тяснo свързана с чакра 6. Символът на „всевиждащото око” е част от много митологии и продължава да се използва дори в съвременните общества. Още от времето на атлантите и по-късно в древен Египет от преди минимум 5000 години – всевиждащото око на бог Хор е символ за просветление и мистични загадки. „Всевиждащото око“ ни гледа от банкнотата от 1 щатски долар.
Израз на пробудена епифиза е символът на „цъфнала шишарка“ в миналото, а и сега може да бъде видяна върху статуите на Буда. Включително и Ватикана е поставила паметник на „шишарка“ в двора на сградата си, а на върха на жезъла на Папата също има такъв орнамент.
При съвременния човек епифизата започва да отслабва на около 10-годишна възраст. Заради замърсяването и разрушаването на околната среда, безотговорната експлоатация на високите технологии и откъсване от духовното ни наследство, ние сме причинили калцирането, атрофията и нарушената функция на епифизата.
В миналото се е вярвало, че някои мистици и учители са имали епифиза с размера на лимон. Днес тя е с размера на малко оризово зърно.
Има редица замърсители и причинители за калцирането и атрофията на епифизата, като „най-големите врагове“ на епифизата са:
- електромагнитните полета, излъчвани от мобилните телефони и други безжични устройства;
- флуора във водата и пастата за зъби. Тъй като епифизата е богата на калций, флуорът (намиращ се в пастите за зъби и водата от чешмата) се натрупват около епифизата и причиняват нейното калциране и нарушаване на функциите ѝ;
- липсата на естествена светлина на работното място не подава необходимите сигнали към епифизата и тя разстройва биологичния си часовник.
Епифизата произвежда мелатонин, който се активира през нощта и спира да действа при дневна светлина. Този хормон спомага за регулирането на циклите на сън и будност. Той също подпомага съня, укрепва имунната система, намалява стреса и забавя стареенето. В хипоталамусът като част от епифизата е и субстанцията „нигра“, която е свързана с нашата физическа активност и хормона допамин, който се активира при слънчева светлина. Затова хората с черна кожа се наричат „негри“, защото те могат да издържат дълго време под изгарящите лъчи на слънцето и да бъдат свръх активни. Всички знаем, че едни от най-добрите атлети са с черен цвят на кожата.
Чакра 6 и епифизата са свързани с всички възприятия „отвъд петте сетива”. Те са източник на мъдростта и висшата интелигентност. С активна чакра 6, епифизата отключва ултра клетките в мозъка и интуитивните ни способности, като ясновидство и телепатия. В съвременните условия много хора прибягват към наркотични вещества, като аяхуаска и други психо-соматични смеси, водени от шамани, за да изпитат мистични преживявания и пътувания отвъд времето и пространството. На по-прагматично ниво активната чакра 6 и епифизата ни дават възможност да достигнем до по-дълбоки истини. Чакра 6, чрез епифизата, е нашият център на интуицията – нашият вътрешен глас, който ни напътства и никога не греши.
ХИПОФИЗА
Хипофизата е голяма колкото грахово зърно. Тя е главната жлеза с вътрешна секреция в ендокринната система на тялото. В древните духовни практики жлезите с вътрешна секреция са наричани „диктаторите на съдбата на човека“, защото те определят характера и емоциите му, както и нравствените му устои.
Хипофизата е свързана с чакра 7 – небесната чакра или още чакрата „главен лекар“. Тя контролира също много телесни функции, включително растежа. Любопитен факт е, че в престъпния свят има контрабанда на хипофиза, която се извлича от мозъка на починали хора и служи като основна субстанция на животоспасяващи лекарства за милиони долари. Хормонът на растежа от хипофизата се използва от рекламната киноиндустрия за забавяне на процеса на стареене и за разкрасителни процедури. Също така хипофизата от делфини и китове се контрабандира на черния пазар в козметиката и пластичната хирургия като елексир за младост. Затова контрабандата и бракониерския лов на китове и делфини се наказва тежко в много държави.
Оказва, че двете най-важни жлези в човешкия мозък - хипофизата и епифизата, в основата на които са много от дремещите скрити заложби и способности на човека, са в процес на закърняване и атрофиране и от жизнено важно значение за нас е да можем да ги реактивираме.
На физическо ниво, когато тези две жлези се реактивират, това води до:
• възстановяване на хормоналния баланс в тялото, заради управляващата роля на хипозифата;
• засилване на способността на клетките да се регенерират (напр. помага за бързото възстановяване на човека след болест или по-бързо зарастване на раната);
• стимулиране на имунната система;
• забавяне процеса на стареене.
Човешкият мозък е най-сложната структура и най-загадъчния и непроучен орган в човешкото тяло. Той съдържа милиарди нервни клетки, които общувайки помежду си правят мрежа от 100 трилиона нервни връзки. Те са толкова много, че прави дешифрирането на човешкия мозък много по-сложна задача от разчитането на човешкия геном (генетичната информация на човек).
Мозъкът на влечугото се намира в областта на малкия мозък и еволюционно е най-старата част на мозъка, която сме наследили от влечугите. Това място е седалището на страха, на нашият инстинкт за оцеляване, на реакциите за „борба или бягство”, за надпревара, надмощие, стремеж да си създаваме собствена територия и да я защитаваме.
Мозъкът на бозайника се намира в лимбичната система в центъра на мозъка, където е хипоталамусът. Мозъкът на бозайника е наречен така, защото се появява при първите бозайници. Тази част на мозъка се свързва с появата на емоциите и стремежа на бозайниците да формират семейство – нещо, което липсва при влечугите и при по-нисшите животни. Тук се намира и амигдалата или тази част от мозъка, която съхранява всички спомени.
Третата и най-скоро развила се част от мозъка от гледна точка на биологичната еволюция е неокортексът, или кората на главния мозък. Неокортексът е най-голямата част от мозъка и е структура, която се среща само при човешките същества. Неокортексът участва в осъществяването на по-висши функции като пространственото мислене, разсъждения, абстрактното мислене, обущуване чрез език и т.н.
Неокортексът от своя страна е разделен на ляво и дясно полукълбо. Лявото полукълбо управлява дясната страна на тялото и е отговорно за способността ни за аналитично мислене, устно и писмено общуване, логика, разсъждаване, математика и наука (мъжкият принцип). Дясното полукълбо управлява лявата част на тялото и е отговорно за интуицията, творческата изява, изкуството, музиката (женският принцип). Много често при хората е изявено едното от двете полукълба, което напрактика означава, че човек използва само около от 5 до 10 % от капацитета на мозъка си.
Що се отнася до другите два еволюционни мозъка – на влечугото и бозайника, те също притежават скрити (латентни) заложби, които на практика не са активни в съвременния човек. Например саламадърът, който е представител на влечугите, може след като му бъде откъснат крайник, да си го възпроизведе. Змията има способността да си сменя кожата и да живее много дълго. Мечката, която тежи стотици килограми, има кухи кости, благодарение на което, може да се катери по дърветата и дори и да падне, да не ги счупи. Всички тези умения, които носим като памет спят латентни в нашите еволюционни мозъци на влечугото и бозайника. Ако успеем да активираме техния капацитет и да обединим трите еволюционни мозъка, ние ще можем да си възвърнем тези заложби и скрити способности. Сега използваме само около 10% от мозъка си, а какво ли остава скрито и неизследвано в останалите 90%? Там се съдържат всички тайни на сътворението и всички способности на милиардите видове, които живеят на планетата Земя. Така че хубавото предстои в ерата на Водолея, за което ще говорим в бъдещи статии.
Обикновено нашето съзнание е фрагментирано и разделено в една от трите основни части на човешкия мозък. В ежедневието се концентрираме върху първичните си нужди за оцеляване, които се контролират от малкия мозък (мозъка на влечугото), или върху страстите и емоциите си, които се формират в лимбичната система (мозъка на бозайника), или върху мисленето, волята, планирането и стратегията, които са ръководени от неокортекса (човешкия мозък). Поради това фрагментиране хората обикновено използват между 4% до 10% от капацитета на мозъка си.
Наред с това ние сме изявени прагматици и реалисти, използвайки основно лявото полукълбо на неокортекса или сме отвлечени творци и мистици, използвайки само дясното полукълбо на мозъка.
Единственият начин да започнем да използваме мозъка си на по-голям процент и да активираме неговите скрити заложби е да обединим 3 те части на мозъка, но за това ще говорим в бъдещи статии. Ще продължим темата за енергийната матрица и структура на мозъка и за неговите скрити способности. Ще коментираме значението на епифизата и хипофизата за здравето и имунната система на човека и ще дадем практически упражнения за балансиране и активиране на чакра 6 и 7 и за здравето на епифизата и хипофизата.
Теория на енеригийната анатомия – какво знаем за чакрите (Част 1)
Коментари (0)
Нов коментар