Как се приема мастикс

Мастиксът е сред онези редки природни продукти, които имат над 2500 години документирана употреба в медицината и въпреки това остават относително непознати за голям брой хора. Още древногръцките лекари Хипократ, Диоскорид, Теофраст и Гален са описвали неговите свойства при стомашни заболявания. 

През 2015 г. Европейската агенция по лекарствата (EMA) официално признава мастикса като традиционен растителен лекарствен продукт за симптоматично лечение на леки храносмилателни оплаквания и кожни възпаления.

Какво представлява 

Мастиксът е ароматна смола, която се получава от ствола и основните клони на мастиковото дърво (Pistacia lentiscus var. chia). То се расте почти изцяло в южната част на гръцкия остров Хиос, а традиционният метод за отглеждането и добива му е включен в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Добивът на смолата е бавен, изцяло ръчен процес, който е запазен от античността. Той се осъществява чрез контролирано нараняване на кората на дървото, от което изтичат капки, често наричани „Сълзите на Хиос“. Под въздействието на слънцето те се втвърдяват и се превръщат в прозрачни до леко жълтеникави кристални зрънца. Едно дърво може да произведе едва между 60 и 200 грама смола годишно.

Химичният състав на мастикса включва над 120 идентифицирани съединения. Основните биоактивни компоненти са природен полимер (цис-1,4-поли-β-мирцен), киселинни тритерпени (мастикадиеноева киселина, исомастикадиеноева киселина, олеанонова киселина), неутрални тритерпени и летливи вторични метаболити (главно α-пинен и β-мирцен, които придават характерния боров аромат).

Доказаните терапевтични свойства на мастикса зависят именно от тези комплексни съединения. Клиничните проучвания показват, че когато полимерът бъде премахнат от екстракта, определени ефекти се запазват (антимикробната активност), но други (липидопонижаващият ефект) се губят напълно. 

Това показва защо различните форми на мастикса (цели зърна, прах, капсули с цялостна смола, капсули с екстракт без полимер) имат различен профил на действие и трябва да се подбират според конкретната цел.

Основни форми на приложение

Мастиксът се предлага в пазарната мрежа в няколко основни форми, всяка от които има своите специфики, предимства и подходящи индикации.

• Зърна 

Представляват парченца втвърдена смола с размер от 2 до 10 милиметра, прозрачни до жълтеникави, с характерна лека миризма. Могат да се използват по два начина - като медицинска дъвка (за дъвчене) или за директно поглъщане след предварително разтрошаване.

Под формата на медицинска дъвка, зърната мастикс имат специфично предимство. В началото са твърди и чупливи, след което при продължително дъвчене омекват и освобождават летливите си компоненти в устната кухина. Този начин на прием е оптимален за приложения, свързани с оралното здраве, като зъбен кариес, гингивит, халитоза (лош дъх) и други. Дъвченето на зърната стимулира и слюнчената секреция, което подпомага храносмилането.

За стомашни оплаквания зърната не са най-оптималната форма, защото при дъвчене част от активните вещества се освобождават в устата и не достигат в достатъчна концентрация до стомашната лигавица.

• Капсули

Те съдържат фино смлян мастикс в прахообразна форма, запечатан в желатинова или растителна капсула. Предлагат няколко предимства, като на първо място осигуряват точна и стандартизирана дозировка. Техният прием е изключително удобен, тъй като се поглъщат лесно с вода, подобно на повечето хранителни добавки. Капсулната форма гарантира, че активните вещества достигат директно до стомаха, без да бъдат частично разградени при дъвчене, като същевременно напълно ви спестява характерния горчиво-смолист вкус на мастикса.

Съдържанието на чист мастикс в капсулите варира значително между различните продукти (от 250 до 500 mg на капсула). Преди да изчислите дневната си доза винаги проверявайте точното съдържание на чист мастикс във всяка капсула, което отбелязано на етикета. 

• Прах

Прахообразната форма представлява фино смлян мастикс, който може да се разтваря във вода, смутита или да се приема директно. Основният недостатък е характерният смолист и леко горчив вкус, който не всеки човек приема добре. Предимството на праха е в неговата гъвкавост при дозирането и възможността му за смесване с други продукти.

Прахът е използван в някои от клиничните проучвания, където дневните дози достигат 5 грама и приемът чрез капсули би бил непрактичен.

• Таблетки

Таблетките се срещат по-рядко. Те представляват пресован прах от мастикс с добавени свързващи вещества. Имат подобен профил на капсулите, но биоактивните му свойства могат да бъдат частично засегнати от процеса на пресоване и от добавените ексципиенти.

• Медицинска дъвка с мастикс

Това е съвременна форма на мастика, при която той е включен като съставка на самата дъвка, заедно с други компоненти. Подходяща е за поддържане на оралното здраве, но не и за лечебни цели при стомашно-чревни заболявания, тъй като концентрацията на мастикс в нея обикновено е ниска.

Препоръчителна дневна доза 

Дозировката на мастикса зависи пряко от целта на приема и от клиничните данни за съответната индикация. 

• При стомашни оплаквания и функционална диспепсия

Едно от най-добре документираните приложения на мастикса е при функционална диспепсия. Това е състояние, което е съпроводено с болки в горната част на корема, чувство за тежест, бързо засищане, подуване и парене, без доказана органична причина.

Рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване през 2010 година изследва 148 пациенти с функционална диспепсия. Прилагана е доза от 350 mg мастикс три пъти дневно в продължение на три седмици. Резултатите показват значимо намаление на симптомите в сравнение с плацебо, без съществени странични ефекти.

Тази доза (1050 mg дневно), разделена на три приема, остава референтна при употреба за стомашни оплаквания.

• При Helicobacter pylori

Helicobacter pylori е бактерия, която колонизира стомашната лигавица и е основен причинител на язвена болест, хроничен гастрит и рисков фактор за стомашен рак. Мастиксът има документирана бактерицидна активност срещу H. pylori в лабораторни условия.

Проучване, публикувано в New England Journal of Medicine през 1998 година, показва, че дори ниски дози мастикс (1 mg дневно за две седмици) могат да имат ефект срещу H. pylori in vitro. По-късни клинични проучвания използват значимо по-високи дози - от 350 mg до 1000 mg три пъти дневно за 14 дни. Процентите на ерадикация (пълно унищожаване на микроорганизъм) при монотерапия с мастикс варират между 30% и 38%, което е по-ниско от стандартната тройна терапия (антибиотици + инхибитор на протонната помпа), но е значимо при пациенти, които не могат да приемат антибиотици.

Комбинираните протоколи (мастикс заедно с антибиотици) показват по-добри резултати, отколкото самостоятелната антибиотична терапия.

• При язвена болест

Клинично проучване при пациенти с дуоденална язва показва, че приемът на 1 грам мастикс на прах дневно в продължение на две седмици подобрява симптомите и заздравяването на язвата в сравнение с плацебо. При стомашна язва препоръките са за 1 грам два пъти дневно в продължение на 4 седмици.

• При болест на Крон и възпалителни заболявания на червата

Проучване, при пациенти с активна болест на Крон, показва, че прилагането на доза от 2,2 грама дневно (6 капсули по 370 mg), разделена в няколко приема, в продължение на 4 седмици води до значимо намаление на възпалителните маркери (IL-6, C-реактивен протеин) и подобрение на симптомите.

• При повишен холестерол

При проучванията върху липидния профил се използват значимо по-високи дози, които стигат до 5 грама мастикс на прах дневно в продължение на 18 месеца. При тази доза се наблюдава понижение на общия холестерол, LDL (лошия) холестерола и триглицеридите. По-ниските дози (1-2 грама дневно) показват по-слаб или непоследователен ефект върху липидите. Мастиксът не замества статиновата терапия при пациенти с доказан висок сърдечно-съдов риск, но може да се използва като важно допълнение към нея.

Противопоказания и странични ефекти

Мастиксът е сред природните продукти с един от най-добрите профили на безопасност в клиничната практика. Въпреки това има ситуации, в които приемът му изисква предпазливост или трябва да се избягва.

• Алергия

Основният документиран риск е алергична реакция. Цветният прашец и смолата на Pistacia lentiscus могат да предизвикат кръстосана алергия при хора, чувствителни към други представители на сем. Anacardiaceae (кашу, шам фъстъци, манго). 

• Бременност и кърмене

Информацията за безопасността по време на бременност и кърмене е недостатъчна. Поради това традиционната препоръка е употребата на мастикс да се избягва в тези периоди, освен ако лекуващият лекар не прецени друго.

• Комбинация с инхибитори на протонната помпа

Комбинацията с инхибитори на протонната помпа (омепразол, езомепразол, пантопразол и други) може да намали ефективността на мастикса срещу H. pylori. 

• Антикоагуланти

Няма конкретни клинични данни за значимо взаимодействие, но при пациенти на варфарин или директни орални антикоагуланти приемът на мастикс в високи дози (над 2 грама дневно) е добре да се съгласува с лекар.

• Деца

Клиничните проучвания са проведени предимно при възрастни. Употребата при деца под 12 години трябва да бъде само след консултация с педиатър.

• Странични ефекти

При редовна употреба в препоръчителни дози мастиксът се понася добре. Рядко е съобщавано за странични ефекти като главоболие, леко стомашно неразположение и замайване. Тези оплаквания обикновено отзвучават при намаляване на дозата или при постепенно въвеждане на продукта (започване с ниска доза и постепенно увеличаване до цялата).

Източници:

1. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/32092498/ - Traditional uses, phytochemistry and pharmacology of Chios mastic gum (Pistacia lentiscus var. Chia, Anacardiaceae)

2. https://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJM199812243392618 - Mastic Gum Kills Helicobacter pylori

3. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/11806621/ - Bactericidal activity of Pistacia lentiscus mastic gum against Helicobacter pylori

4. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/17116667/ - In vitro and in vivo activities of Chios mastic gum extracts and constituents against Helicobacter pylori

5. https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC1797732/ - In Vitro and In Vivo Activities of Chios Mastic Gum Extracts and Constituents against Helicobacter pylori

6. https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0944711309002396 - The effect of mastic gum on Helicobacter pylori: A randomized pilot study

7.  https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC9693735/ - Effects of Chios mastic gum on cardiometabolic risk factors

8.  https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC10419108/ - Chios Mastic Gum: Chemical Profile and Pharmacological Properties in Inflammatory Bowel Disease

9. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/17150319/ - Chios mastic gum modulates serum biochemical parameters in a human population