Болестта на Паркинсон (паркинсонова болест, паркинсонизъм) представлява хронично прогресиращо дегенеративно заболяване на централната нервна система, проявяващо се с нарушение на произволните движения. Съществуват първичен (идиопатичен) и вторичен паркинсонизъм, който може да бъде обусловен от различни фактори, например енцефалит, прием на някои лекарствени средства, атеросклероза на артериите на главния мозък и др.
Етиологията на БП не е изучена докрай. Като предполагаеми причини за възникване на заболяването се разглеждат остаряването, наследствената предразположеност, токсичните вещества. Фактът, че някои признаци на БП възникват дори при нормално стареене, кара учените да предполагат, че една от причините за появата на паркинсонизъм е естественото възрастово понижаване на количеството мозъчни неврони (на всеки 10 години, човек губи близо 8% от тях). Компенсаторните възможности на мозъка са толкова големи, че симптомите на паркинсонизъм се проявяват едва тогава, когато загубата на невронната маса достигне до 80%.
Вече дълги години се обсъжда вероятността да съществува генетична предразположеност към развитие на БП. Предполага се, че генетичната мутация се предизвиква от въздействието на различни токсини от заобикалящата среда. През 1977 година са регистрирани няколко случая на тежък паркинсонизъм при млади наркомани, приемащи синтетичен хероин. Този факт свидетелства за това, че различни химически вещества могат да изиграят ролята на „пусков механизъм" на патологичния процес в мозъка, предизвикващ появата на паркинсонизъм.
Други причини за възникване на БП:
- вирусни инфекции, водещи до постенцефалитен паркинсонизъм
- атеросклероза на артериите на главния мозък
- тежки и многократни черепно-мозъчни травми
Продължителният прием на лекарствени средства, блокиращи освобождаването на допамин (например невролептици) също може да доведе до поява на признаци на паркинсонизъм. Ето защо е необходимо да се установи какви препарати е приемал пациента, преди диагностицирането на БП.
Болестта на Паркинсон протича бавно като най-често срещаните симптоми са следните:
- хипокинезия - намалена двигателна активност
- приведено положение на тялото
- забавена походка
- намалени до липсващи физиологични синкинезии на ръцете при ходене
- нарушения в равновесието (постурална нестабилност)
- ригидност на мускулите - т.нар. „феномен на зъбчатото колело"
- статичен тремор (тремор на покой)
- намалена честота на мигането
- загуба на спонтанната лицева експресия - хипомимия (масковидно лице)
- монотонна реч
- затруднено гълтане
- повишено слюноотделяне
- нарушения във функциите на пикочния мехур
- вегетативни разстройства
- депресия
- затруднения при ставане от леглото
Основната цел на лечебната терапия при наличие на болест на Паркинсон е поддържането на двигателните функции на пациентите на ниво, позволяващо им да запазят своята трудоспособност и да извършват ежедневните си занимания без чужда помощ. Основните методи за лечение на БП са лекарствена терапия, лечебна физкултура и неврохирургично лечение.
Коментари (2)
Нов коментар