Галгантът е източна подправка с евкалиптово-смолиста нотка и леко горчив, но силно пикантен вкус. Използва се в много комбинации с други подправки, като често е ключова съставка в готовите смеси къри. Многогодишното тревисто растение принадлежи към семейство Джинджифилови, но има по-мек аромат. Родината на галганта е Китай (провинция Хайнан), но културата се отглежда главно в Тайланд, Южен Китай, Япония и Индонезия. Лечебните свойства на галганта са известни още от Средновековието. Корените му съдържат галангин, етерични масла, алишнол и камферин.
Ползи за здравето
Галгантът съдържа лютиви вещества, които имат противовъзпалителен ефект, както и гингерол , флавоноиди и танини. Действието им се основава на факта, че те инхибират образуването на простагландини.
Препаратите, приготвени от корени на галгант, се препоръчват при заболявания на стомашно-чревния тракт (гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, колики) и като средство, което повишава апетита и подобрява храносмилателния процес.
Китайската традиционна медицина все още активно използва корена за стимулиране на имунната система и при хронични алергии (включително алергичен ринит). Това е уникално свойство на растението, тъй като много подправки, сами по себе си, могат да причинят алергии!
Галгантът действа добре:
• при психовегетативни проблеми;
• при нервност, вътрешно безпокойство, неразположение;
• при нарушения на съня;
• при възпаление на тънките черва, при лениви черва, киселини, болки в стомаха, намален апетит. Насърчава отделянето на газове, повишава функционалната активност на стомаха;
• при обща отпадналост и чести главоболия, които са съпроводени с униние и хипохондрия;
• при болки в мускулите;
• при нарушения на менструалния цикъл;
• при зъбобол;
• при хранително отравяне.
Кулинарни свойства
Галгантът е традиционна пикантна подправка за много национални индонезийски и индийски ястия. Коренът се добавя стрит на прах към зеленчукови яхнии, сосове и ориз. Младите стъбла, листата и съцветията на галганта се консумират пресни или леко бланширани като гарнитура или основно ястие.
Подправката добива популярност в Европа през XVII-XVIII век. По това време започва да се добавя към тестото за меденки и други сладкиши, както и в традиционни напитки - квас, брага, ликьор и др. Често се използва, заедно с пелин, в производството на в алкохолни напитки.
Отзиви (0)