Куркума (Curcuma longa), наричана още индийски шафран, е цъфтящо растение от семейство Джинджифилови (Zingiberaceae). От корена му, след изсушаване и стриване на прах, се получава прочутата яркожълта подправка, запазена марка на много азиатски и арабски кухни.
От куркума се извлича и ценния за медицината куркумин, признат за ефикасна хранителна добавка при много заболявания с директива от Европейския парламент, Световната здравна организация, Американската агенция за храните и лекарствата.
Куркумата е една от най-ценните билки за аюрведичната медицина, където я наричат haridra, на юг – манджал. В Индия се използва поне от 2 500 години, в Китай от 700 г. сл. Н. Е., в източна Африка от 800 г. сл. Н. Е. и западна Африка от 1200 г.
Куркумата се споменава в много медицински трактати на санскрит, аюрведични и унани текстове (персо-арабска традиционна медицина). Така например в аюрведичния сборник на Сусрута, датиращ от 250 г. пр. Н. Е., се препоръчва мехлем, съдържащ куркума, „за облекчаване на последствията от отровена храна“.
Куркумата е отбелязана като багрилно растение в асирийските клинописни медицински текстове от библиотеката на Ашурбанипал в Ниневия от 7 век пр. Н. Е. В средновековна Европа куркумата е била наричана „индийски шафран“.
Видовете Curcuma в различните части на Азия са многобройни – само в Индия те са около 40 – 45, в Тайланд са между 30 – 40. Стопанско значение имат C. amada (манго-джинджифилова), C. angustifolia (дива маранта, куркума с тесни листа), C. aromatica (куркума от Кочин, дива куркума) и C. zedoaria (зедоар).
Последни проучвания показват, че таксономията на Curcuma longa е проблематична, като само представителите на растението от южна Индия могат да бъдат идентифицирани като C. longa.
Куркумата е тропическо растение, което расте в райони с горещ, влажен климат. Предпочита добре дренирани, киселинно неутрални почви.
Смята се, че куркумата е възникнала чрез селекция и вегетативно размножаване между дива куркума (Curcuma aromatica), родена в Индия, Шри Ланка и източните Хималаи, и някои други тясно свързани видове.
Точният произход на Curcuma longa не е известен, но се приема, че произхожда от южна или югоизточна Азия, най-вероятно от Виетнам, Китай или западна Индия. С днешна дата Индия е най-големият производител, потребител и износител на куркума в света. Куркумата се отглежда и в Бангладеш, Китай, Тайланд, Камбоджа, Малайзия, Индонезия и Филипините.
Куркумата вероятно е била използвана първоначално като багрило, а след това е била оценена като подправка, както и за лечебни и козметични цели. През 13 век Марко Поло пише за нея, като се учудва на този коренов „зеленчук“, който показва качества, подобни на шафрана.
Именно от Индия растението се разпространява в югоизточна Азия заедно с индуизма и будизма, тъй като жълтото багрило се използва за оцветяване на дрехите на монасите и свещениците.
Куркума е открита и в Таити, Хавай и Великденските острови много преди контакта на жителите на тези територии с европейците. Има лингвистични и косвени доказателства за разпространението и употребата на куркума сред австронезийските народи на Океания и Мадагаскар: популациите в Полинезия и Микронезия не са влизали в контакт с Индия, но широко използват куркума както за храна, така и за багрило. По този начин са възможни и независими събития за опитомяване на растението.
Куркумата е многогодишно тревисто растение, което достига до 1 м. височина. Отличава се със силно разклонени, жълти до оранжеви на цвят цилиндрични ароматни корени.
Листата са прости, стесняващи се към върха като острие, редуващи се и подредени в два реда. От разклонените коренища излизат „фалшиви“ листни стъбла с дължина до 1 м. В горната част на съцветието присъстват стволови прицветници, върху които не се появяват цветя; те са бели до зелени и понякога оцветени в червеникаво-лилаво, а горните краища са заострени.
Хермафродитните цветя са зигоморфни и тройни. Трите чашелистчета са дълги от 0,8 до 1,2 см, слети, бели и мъхести, трите зъба на чашката са неравни. Трите яркожълти венчелистчета са слети във венче с дължина до 3 см. Трите лопатки на венчето имат дължина от 1,0 до 1,5 см и са триъгълни с леко бодливи горни краища.
Средният венец на венчето е по-голям от двете странични, само средната тичинка от вътрешния кръг е плодородна. Плодовата капсула се отваря с три отделения. В Източна Азия времето на цъфтеж обикновено е през август.
Куркумата се размножава само чрез своите коренища.
В куркумата са изолирани над 100 компонента, някои от които имат изразени лечебни свойства. Основната съставка на корена е летливо масло, съдържащо турмерон, а също и други оцветяващи агенти, наречени куркуминоиди.
Куркуминоидите се състоят от куркумин деметоксикуркумин, 5'-метоксикуркумин и дихидрокуркумин, за които е установено, че са естествени антиоксиданти и притежават много противовъзпалителни свойства (Ruby et al. 1995; Selvam et al. 1995).
В стандартна форма куркумата съдържа влага (> 9%), куркумин (5–6,6%), чужди вещества (<0,5% тегловни), плесен (<3%) и летливи масла (<3,5%). Летливите масла включват d-α-феландрен, d-сабинен, цинол, борнеол, зингиберен и сесквитерпени (Ohshiro, Kuroyanag и Keno 1990). Има разнообразие от сесквитерпени като гермакрон; термерон; ar - (+) -, а- и β-термерони; β-бизаболен; α-куркумен; zingiberene; β-сескифелаландерен; бисакурон; куркуменон; дехидрокурдион; прокуркумадиол; бис-акумол; куркуменол; изопрокуруменол; епипрокуруменол; прокуркуменол; зедоарондиол, много от които са специфични за даден вид.
Компонентите, отговорни за аромата на куркума, са турмерон, артурмерон и зингиберен. Съобщава се също, че коренищата съдържат четири нови полизахариди -уконани заедно със стигмастерол, β-ситостерол, холестерол и 2-хидроксиметил антрахинон (Kapoor 1990; Kirtikar и Basu 1993).
Хранителният анализ показа, че 100 g куркума съдържа 390 kcal, 10 g обща мазнина, 3 g наситени мазнини, 0 mg холестерол, 0,2 g калций, 0,26 g фосфор, 10 mg натрий, 2500 mg калий, 47,5 mg желязо, 0,9 mg тиамин, 0,19 mg рибофлавин, 4,8 mg ниацин, 50 mg аскорбинова киселина, 69,9 g общо въглехидрати, 21 g диетични фибри, 3 g захари и 8 g протеин (Balakrishnan 2007). Куркумата също е добър източник на ω-3 мастна киселина и α-линоленова киселина (2,5%; Goud, Polasa и Krishnaswamy 1993).
За съжаление куркуминът се абсорбира слабо в кръвта. В това отношение се препоръчва приемът му с пиперин - естествено вещество в черния пипер, което подобрява абсорбцията на куркумин с 2000%. Най-добрите добавки с куркумин съдържат пиперин, което значително увеличава тяхната ефективност. Куркуминът също е добре разтворим в мазнини.
На куркумата са посветени над 3 000 научни публикации, които гарантират фармакологичните й качества. Неслучайно се смята, че „куркумата лекува над 600 болести“.
Тъй като основното действие на куркумина е противовъзпалително, куркумата е ефективна при хора с хронично възпаление и болка – остеоартрит (на коляното – гонартроза, на тазобедрената става – коксартроза), дископатии, травми и др.
Действието на куркумина не е напълно изяснен, но се предполага, че влияе на NF-kB – комплекс от протеини, които контролират транскрипцията на ДНК и регулират възпалителните процеси. Куркуминът се свързва с молекулите на NF-kB, пътуващи към ядрото на клетката, и така ги неутрализира.
Противовъзпалителното действие на куркумата е толкова изразено, че може да бъде сравнено с това на някои лекарства. В същото време билката има аналгетично действие и намалява болката от възпалителен тип – артритна, следоперативна, притискане на нерви. В комбинация с пиперин нейният ефект може да бъде по-силен от този на Парацетамол. Намалява и отока от възпалителен тип.
Куркумата умерено увеличава активността на антиоксидантните ензими и така предпазва от злокачествени заболявания. Куркуминът играе важна роля за намаляване на „лошия“ холестерол, балансиране на кръвната захар и инсулина.
Активните вещества в растението действат успешно при проблеми с жлъчката и храносмилателни разстройства, успокояват чревната перисталтика и прекомерното образуване на газове в червата, съдействат за балансиране на храносмилането и усвояването на хранителните компоненти.
Успешното приложение на куркума е възможно и при заболявания на кожата, свързани с различен тип инфекции. Като антисептик и средство с противогъбичен ефект куркума е добър вариант за лечение на кожни раздразнения. Куркумата се прилага ефективно при отслабване. Съдържащите се в нея полифеноли съдействат за ускорено разграждане на мазнините в тялото, предотвратяват отлагането им или активират мастните депа за енергийна трансформация.
Може би най-мощният аспект на куркумина е способността му да контролира възпалението. Списанието Oncogene публикува резултатите от проучване, което оценява няколко противовъзпалителни съединения и установява, че куркуминът е сред най-ефективните противовъзпалителни агени в света.
Счита се, че окислителните увреждания са един от механизмите на стареене и причина за много заболявания. Това се дължи на действието на свободните радикали – силно реактивни молекули с несдвоени електрони, склонни да реагират с важни органични вещества като мастни киселини, протеини или ДНК.
В тази връзка мощният антиоксидант куркумин се намесва, за да помогне на тялото в две направления. Той може да неутрализира/блокира свободните радикали, благодарение на химическата си структура, като в същото време повишава активността на собствените антиоксидантни ензими на тялото.
Куркуминът повишава невротрофичния фактор (BDNF), получен от мозъка, който е един от най-важните невротрофини в процеса на мислене, учене и запомняне. Редица изследвания сочат, че ниските нива на този протеин, чийто ген се намира в хромозома 11, причиняват редица заболявания, когнитивна дисфункция и проблеми с настроението.
Много често срещани мозъчни разстройства са свързани с намалени нива на този хормон, включително депресия и болест на Алцхаймер. Интересното е, че куркуминът може да увеличи мозъчните нива на BDNF, като същевременно ефективно забавя или спира прогресията на много мозъчни заболявания и свързани с възрастта негативни изменения в мозъчната функция.
Куркуминът стимулира „ремонтирането“ на стволовите клетки в мозъка, които предпазват организма от болестта на Алцхаймер и други мозъчно-дегенеративни заболявания.
Няколко проучвания върху животни изследват връзката между действието на куркумин и болестта на Алцхаймер. Изглежда, че при мишките куркуминът „обръща съществуващата амилоидна патология и свързаната невротоксичност“, ключова характеристика на прогресията на това неврологично заболяване, свързано с хронично възпаление.
Резултатите от лабораторни проучвания и тестове с животни сочат, че употребата на куркума значително намалява случаите на агрегация на тромбоцити и потенциално намалява риска от образуване на кръвни съсиреци.
Едно комбинирано изследване, проведено през 1986 г., дори предполага, че куркуминът може да бъде предпочитан метод за лечение на хора, „склонни към съдова тромбоза и изискващи антиартритна терапия“. Този резултат обаче все още не е потвърден в опити с хора.
Десетки изследователски проучвания доказват ползите от куркума за ефективно намаляване на симптомите на депресия. Тези резултати изглежда са свързани с начина, по който куркуминът влияе върху функцията на невротрансмитера чрез получения от мозъка невротрофичен фактор.
Списание Phytotherapy Research публикува резултатите от проучване през 2014 г., в което са участвали 60 доброволци, диагностицирани с тежко депресивно разстройство. Те били разделени на две групи, като в разстояние на 6 седмици едната приемала антидепресанта флуоксетин, а другата – куркумин.
Резултатите показват, че куркуминът е еднакво ефективен като флуоксетин за овладяване на депресията. След това пробивно проучване, поне две други се фокусират върху въздействието на основното съединение на куркума - куркумин, при пациенти с депресия. Първото включва 56 души (мъже и жени), а второто - 108 мъже.
И двете изследвания са използвали плацебо, но не са сравнявали куркумин с нито един антидепресант. Изводите са идентични и потвърждават, че куркуминът ефективно намалява симптомите на депресия, сравнение с плацебо.
Противовъзпалителните и антиоксидантни свойства на куркумата са доказали своята ефективност при лечението на множество кожни заболявания.
Ползите за кожата включват ускоряване на зарастването на рани, успокояване на порите за намаляване на акне и белези от акне, контролиране на пристъпите на псориазис, възвръщане на блясъка и свежестта.
Пастата от куркума дори се прилага при краста, като проучване с 814 участници показва, че тя може да се справи със заболяването в 97 процента от случаите в рамките на 3 до 15 дни.
Куркуминът е известен със своите силни противовъзпалителни и намаляващи болката характеристики. Това се потвърждава от проучване върху 45 пациенти с ревматоиден артрит, които приемали куркумин и лекарството за артрит диклофенак натрий (НСПВС). Известно е, че то има странични ефекти, свързани със стомашно-чревни и сърдечни проблеми.
Проучването разделя тези доброволци на три групи: само лечение с куркумин, само натриев диклофенак и комбинация от двете. Резултатите от проучването показват най-висок процент на подобрение в общия резултат (оценка на активността на заболяването) при приемащите куркумин, като е установено, че не са наблюдавани никакви странични ефекти.
Преглед на наличните 8 рандомизирани и контролирани проучвания обобщава, че „се предоставят научни доказателства, които подкрепят ефикасността на екстракта от куркума (около 1000 mg/ден куркумин) при лечението на артрит“.
През 2009 г. Biochemistry and Biophysical Research Communications публикува лабораторно проучване от университета в Обърн, което изследва потенциала на куркуминоидите да намалят нивата на глюкозата.
Проучването разкрива, че куркуминът в куркума е буквално 400 пъти по-мощен от метформин (често срещано лекарство за диабет) при активирането на ензима AMPK (AMP-активирана протеин киназа).
Съединението тетрахидрокуркумин, производно на куркумин след ферментация, активира AMPK до 100 000 пъти повече от метформин в определени клетки. Активирането на AMPK се счита от изследователите за „терапевтична цел“ при диабет тип 2, което означава, че намирането на начин за активиране на този ензим има голям потенциал за разработване на по-ефективно лечение за намаляване на инсулиновата резистентност и обръщане на диабета.
Едно от най-честите усложнения на диабета се свързва с увреждането на нервите, известно като диабетна невропатия. То приема няколко форми и може да причини сериозни симптоми в тялото - от мускулна слабост до слепота.
Проучване, проведено върху плъхове, установило, че добавянето на куркумин значително намалява диабетната периферна невропатична болка (обикновено локализирана в краката, краката, ръцете и ръцете).
Диабетната невропатия също може да доведе до бъбречна недостатъчност. Мета-анализ на рандомизирани, контролирани проучвания потвърждава, че при животни куркуминът предпазва бъбреците на пациенти с диабет от увреждането на диабетната нефропатия.
Изследване, публикувано в списание Biofactors показва, че куркуминът може да помогне за намаляване на пролиферацията (растежа) на мастните клетки.
Въз основа на лабораторни резултати учените установили, че противовъзпалителните свойства на куркумина са ефективни при потискане на възпалителните процеси, свързани със затлъстяването, като по този начин помагат за намаляване на неговите „неблагоприятни ефекти върху здравето“.
Задълбочен анализ на всички проучвания, оценяващи способността на куркумина да управлява улцерозен колит, установява, че приемът на куркумин заедно с месалазин (типичното НСПВС, предписано за това състояние) дава отлични резултати.
Пациентите, приемащи само плацебо и мезалазин, са имали над четири пъти по-голяма вероятност да получат рецидив или обостряне на улцерозен колит през шестте месеца на проучването, което предполага, че куркуминът може да се включи в поддържането на ремисия на това хронично заболяване.
Друго проучване изследва добавките с куркумин за пациенти с улцерозен колит и пациенти с болест на Crohn. Въпреки че изследването е ограничено по размер, резултатите показват, че всички пациенти с улцерозен колит и четири от петима пациенти с болест на Crohn отбелязват подобрения след два месеца прием на екстракта.
Подобни заключения дават добри индикации за приложението на билката и при синдром на раздразненото черво и други възпалителни заболявания на червата.
Изследване, публикувано от Drugs in R&D, установило, че куркуминът е сравним с лекарството аторвастатин при намаляване на оксидативния стрес и възпалението, свързани с лечението на пациенти с висок холестерол. Проучването е продължение на предишни изследвания върху животни, които дават подобни резултати.
Мета-анализ от 2014 г. обаче заключава, че куркуминът не оказва цялостен ефект върху холестерола в кръвта или върху триглицеридите. Авторът на изследването отбелязва, че тези резултати може да се дължат на краткотрайно проучване и лоша бионаличност на изследваните формулировки на куркумин.
Заключението е, че са необходими допълнителни изследвания, въпреки безспорните доказателства, че куркумата и куркуминът могат да помогнат за управление на нивата на холестерола.
Едно от най-широко приетите свойства на куркумина в научните общности е способността му да управлява болката. Пилотни проучвания и прегледи (някои при животни, други при хора) са установили, че куркуминът може да бъде полезно естествено болкоуспокояващо средство за:
Важна полза от куркумата е способността й да детоксикира организма, всекидневно изложен на токсини от околната среда, известни като ксенобиотици. Тези химични вещества обикновено не присъстват в човешкото тяло и често са свързани с повишен риск от възпаление.
Изглежда, че консумацията на тази билка и нейното активно съединение куркумин може да подмогне работата на черния дроб при ефективна детоксикация на организма и борба с някои от ефектите на опасните канцерогени. Този процес работи в тандем с антиоксидантните и противовъзпалителни агенти на куркума.
Многобройни проучвания препоръчват употребата на хранителни добавки с куркумин в подкрепа на здравето на ставите. Например, систематичен преглед и мета-анализ на рандомизирани клинични проучвания, публикувани в Journal of Medicinal Food, съобщава, че допълнителният прием на куркума под формата на хранителна добавка може да помогне за облекчаване на симптомите на ставен артрит, свързани с чувствителност на ставите, мобилност и дискомфорт.
В допълнение, множество проучвания са установили, че добавките с куркумин могат да намалят дискомфорта в ставите, предизвикани от свръхнатоварване. Това се дължи отчасти на способностите на билката за модулация на възпалението.
Изследване, публикувано в Critical Reviews in Food Science and Nutrition, разглежда ефекта на куркумина върху възстановяването след тренировка. Какво откриват изследователите? Различни добавки на базата на куркумин са подобрили самооценяваните мерки за болка и чувствителност, намалили са констатациите за мускулни увреждания, възпалителните маркери са подобрени, повишени са маркерите на антиоксидантния капацитет, намалени са маркерите на оксидативен стрес, намалени са маркерите на AGE, както и загубата на средна мощност.
Например добавките с куркумин и пиперин са изследвани, за да се види как влияят върху мускулното увреждане, предизвикано от упражнения. Изследователите заключават: „добавките с куркумин и пиперин, преди и след тренировка, могат да отслабят някои, но не всички аспекти на мускулното увреждане.“
Друго проучване с бягащи мишки, публикувано в American Journal of Physiology, също изследва как добавката с куркумин влияе върху ефективността и възстановяването. То разкрива, че „куркуминът може да намали възпалението и да компенсира някои от дефицитите в работата, свързани със специфични мускулни увреждания, предизвикани от упражнения“.
Приложение. Куркумата се предлага под формата на изсушен прах от корените на растението, както и като есенциално етерично масло, получено след парна дестилация.
В качествените хранителни добавки коренът от куркума се предлага под формата на капсули с екстракт от куркума, стандартизиран до 95% куркуминоиди. За по-добра бионаличност се комбинира с пиперин или слънчогледов лецитин (или други мазнини), тъй като е мастноразтворим и така по-лесно преминава през червата.
Възможни странични ефекти. Куркумата може да причини алергични реакции, особено ако се прилага директно върху кожата. Това се свързва с появата на лек, сърбящ обрив. Приемана във високи дози, куркумата може да предизвика следните странични ефекти:
Прочетете още:
Свързани продукти
Коментари (0)
Нов коментар