5 чудовищни факта за аспартама

Глупости на търкалета... Фениланина е аминокиселина бре да ви се не види и списвачите! Един тон глупости в една статия...

Здравейте, да, аминокиселина е - незаменима. Среща се в почти всички храни като съставна част от белтъците. Ако се чудите каква е връзката между фенилаланина и аспартама, ето примерен линк: http://www.madehow.com/Volume-3/Aspartame.html. Желаем спорен ден!

Подкрепям първия коментар. Загуба на време е да се чете старията, просто преписани термини сглобени в текст. Ако имате нещо против безопасността на което и дае съединение. Ще проведете проучване, ще опишете методологията, какво е използвано, за колко време, какви количества, документирате измененията. Събирате няколко папки с документи и тогава ги пращате към агенцията която отговаря за одобряване на хранителните съставки, може и тук да побликувате. Така че да може всеки да повтори вашите експерименти и да ги потвърди. Така се прави, това е начина, а не с писане на празни приказки.

Здравейте! Статията е от съвсем популярно естество и дава обща представа за рисковете от хроничната употреба на храни и добавки с аспартам и насочва потребителите да не приемат безкритично всичко, което им се предлага на пазара – особено синтетичните адитиви. Тя няма за цел да подтикне институциите към забраняването на аспартама – много данни за неговата токсичност са натрупани и въпреки това е оставен на пазара почти в целия свят. Причините за това са икономически, маркетингови и дори политически, както е с много други хранителни добавки, консумативи и химикали. Ние не можем да провеждаме проучвания за безопасността му, особено такива, които „всеки може да повтори“, понеже за целта са нужни отлично оборудвани лаборатории, до които имат достъп регулаторните органи и упълномощените от тях компании - т.е. информацията много често се филтрира и трудно се проверява от „независими“ организации. Подобна е ситуацията например с парацетамола – въведен е в медицината през 1953 година, но ако трябваше да се пререгистрира през 2020 с днешните тестове за остра и хронична токсичност, изобщо нямаше да получи одобрение за хуманна употреба – твърде малка е терапевтичната му ширина и уврежда черния дроб много бързо. Дори заглавието на статията да е леко преувеличено, за изказаните в него твърдения има лабораторни и клинични потвърждения – при интерес от Ваша страна може да предоставим линкове към научни публикации. Поздрави, Борис Гинчев Магистър-фармацевт

Само факта, че Аспартама като изкуствен химически подсладител е 200 пъти по сладък от истинската захар говори сам по себе си колко силна химия е това изкуствено химическо вещество и как би се отразила на какъвто и да е животински или човешки организъм. Да напълно съгласен съм, че човек ме може да се сравнява с плъховете и затова живее от 50 до 70 максимум 85 години в зависимост колко нездравословен начин на живот води и колко нездравословна отровна храна и отровни напитки приема ежедневно. Мит!? Спомнете си за различните видове захари монозахариди, дизахариди и полизахариди, сложни захари като изкуствените подсладители като Аспартам, захарин, сукралоза, а също и ацесулфам калий. Захаринът като изкуствен химически подсладител е около 300 пъти по-сладък от трапезната захар, т.е. един грам захарин се равнява на 300 грама истинска захар, В организма аспартамът се преобразува във формалдехид – вещество с което балсамират починалите хора за да се запазят по-дълго време от гниене и разпад, и което вещество причинява рак на живите. Аспартамът се хидролизира в стомашно-чревния тракт на метанол, фенилаланин и аспарагинова киселина. Незаменимата аминокиселина фенилаланин е опасна предимно за хората, родени с малформацията фенилкетонурия. Във високи количества обаче, фенилаланинът може да е токсичен, особено за бременни жени, сочат проучвания. Свободният метанол може да бъде много токсичен. Той първо се превръща във формалдехид, а след това и след консумация – в мравчена киселина. За разлика от метанола, съдържащ се в алкохолните напитки и различните плодове и зеленчуци, метанолът в състава на аспартама не е „придружен” от етанол, който пък от своя страна неутрализира и защитава от метанола. Метанолът причинява непоправими щети на ДНК и може да доведе до лимфом, левкемия и други форми на рак. Всички захари прости или сложни са уникални, но всички те предизвикват каскада от реакции в мозъка, водещи до удовлетворение и пагубно въздействие в организма в дългосрочен план. Но прекалим ли, губим контрол за кратко време. Прекалената консумация на сладко води до пристрастяване, а всичко, което води до пристрастяване се доказва като наркотично вещество. Зависимост (пристрастяване) е продължителната употреба на вещества, въпреки проблемите, свързани с това, което води до развитие на толеранс към тези вещества, необходимост от повишени дози и симптоми на абстиненция при спирането на веществото. Обикновено свързваме зависимостите с употребата на вещества като алкохол, лекарства, никотин, наркотици, храни. Пристрастяването към тези вещества обаче се дължи на биологичните им ефекти. Всички те активират определени пътища в мозъка, които оперират с хормони, отделяни от невроните – невромедиатори, които оказват конкретни психо-физиологични ефекти. От Уикипедия: „Европейският код на аспартама като хранителна добавка е Е951. Аспартамът е приблизително 200 пъти по-сладък от захарта[1]. Поради това му свойство, въпреки че грам аспартам съдържа 4 килокалории, количеството нужно за получаване на сладък вкус е толкова малко, че калоричният принос е пренебрежимо малък. Химическото му наименование е N-(L-α-аспартил)-L-фенилаланин, 1-метил естер. Аспартамът е познат под търговските имена Нутрасуит (NutraSweet), Canderel, Equal, Spoonful. Химическата му формула е C14H18N2O5. Моларната му маса е 294.301 g/mol. Температурата му на топене е между 246 и 247 °C. Поради ниската си калоричност днес аспартамът масово се използва за подслаждане на напитки, например някои разновидности на Кока Кола, Фанта, Пепси, повечето разтворими сокове, както и в някои медикаменти. Използва се също така при приготвянето на дъвки и бонбони без захар, както и в производството на диетични храни и напитки, предназначени за диабетици. Поради високото си съдържание на фенилаланин, аспартамът не е подходящ за лица, страдащи от фенилкетонурия.“ Аспартамът предизвиква затлъстяване и метаболитен синдром. Обикновено, изкуствените подсладители се възприемат като безопасна алтернатива на захарта. Това обаче е една голяма заблуда. Изкуствените подсладители са в основата на затлъстяването, излишните килограми и развитието на метаболитни заболявания, включително диабет. Те въздействат негативно върху естественото производство на хормони в тялото, което пък от своя страна отключва апетита и желанието за сладки храни. Прекомерната консумация на храни, съдържащи аспартам носи сериозни рискове за здравето на мозъка, категорични са много проучвания. Редовният им прием може да предизвика агресивно поведение, хиперактивност, отслабване на паметта и концентрацията, мозъчна мъгла и др. Това не е всичко. С времето системната консумация на аспартам може да отключи алергични реакции и астма, безсъние, обикновено главоболие и мигрена, силна умора, нарушения в говора, замаяност и др. Шокиращ е фактът, че аспартамът се съдържа в голяма част от диетичните храни и напитки, въпреки че консумацията му се свързва с повече от 90 болестни състояния. Има сведения, че дългосрочната консумация на продукти, съдържащи аспартам може да допринесе за отключване на сериозни заболявания, включително болест на Алцхаймер, епилепсия и др. Нискокалоричният изкуствен подсладител присъства в над 6000 храни и напитки, и се предлага в повече от 100 страни по света. Четете внимателно етикетите и максимално избягвайте продукти с аспартам или каквито и да е изкуствени подсладители, които са над 100 пъти по силни от самата захар и които ги има в повечето сладки изделия като шоколадови вафли и шоколадови супер сладки изделия, които няма никакъв начин да бъдат толкова сладки със наличие на само обикновена истинска захар!

Важното е че се превръща във формалдехид - с това сее пълни ваната в медицинската академия, в която се съхраняват труповете за часовете по дисекция. Правете си сметка с какво се тъпчете! Бихте ли пили от разтвора в медицинската вана - същото е! Ха ха ха.

Здравейте! Както е известно, дозата прави отровата. Наистина, формалдехидът е един от вторичните метаболити на аспартама – първичните са аспарагинова киселина, нейният метилов естер и аминокиселината фенилаланин (която може да бъде опасна за лицата със заболяването фенилкетонурия). Тези вещества се образуват в стените на червата, след което метиловият естер хидролизира до още аспарагинова киселина и метанол, и тогава метанолът се окислава до токсичния формалдехид. Образуваното количество формалдехид може да бъде значително едва когато аспартамът се приема в големи дози – например при „наливане” с диетична кола или друга „sugar free” безалкохолна напитка. Описани са случаи на алергичен дерматит у редовни потребители на такива напитки, който е отшумял спонтанно след спирането на консумацията им, а също и на повишение в нивата на чернодробните ензими (следователно, при заболявания на черния дроб или при терапия с хепатотоксични лекарства аспартамът може да бъде сериозно предизвикателство за организма). Приетият аспартам от дъвки, близалки или таблетки с подсладител за кафе/чай обикновено е в твърде малки количества, за да доведе до токсични явления. Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) приема за безопасна дневната доза от 40 мг аспартам на всеки килограм телесна маса (например за 70 кг човек – 2.8 грама); FDA в САЩ фиксира това количество на 30 мг/кг. За деца тази доза може да се намали наполовина, а под 6 годишна възраст е най-добре аспартамът изобщо да се избягва. Затруднението идва от това, че върху етикетите на много от аспартам-съдържащите храни и напитки количеството му (понякога дори присъствието му) не се упоменава. Поздрави, Борис Гинчев магистър-фармацевт