Най-интересните факти за хранителните добавки!

 

 

Хранителните добавки са регламентирани

 

Противно на общоприетото схващане, хранителните добавки наистина са регламентирани със закон. Това, че не са регламентирани като лекарства, не означава, че изобщо не са регламентирани! Към тях има специфични изисквания в Закона за храните и в специална наредба за хранителните добавки. А производителите са задължени да се съобразяват с тях и да ги спазват.

 

 

За добрите производствени практики

 

Изискването производството на хранителни добавки да следва добрите производствени практики (ДПП) е логично и важно, и засяга интересите на крайните потребители. Става дума за система от принципи, правила, критерии и указания по отношение на производството. От англ.: Good manufacturing practices (GMP).

Стандартът ДПП отразява цялостния подход, регулира и оценява параметрите на производство и лабораторни изследвания. Самите съставки - като например ехинацея – винаги са били безопасни. Но когато става дума за други мащаби – за производството на милиони хапчета дневно, как да сме сигурни, че крайният продукт от този производствен процес е добър?

 

 

Всъщност ДПП задава на производителите въпроси като:

 

Почистват ли се смесителите между партидите?

Дали машината за таблетиране пуска точното количество съставки за всяка таблетка?

Тества ли се крайният продукт, за да е сигурно, че качеството и съдържанието отговарят на описанието на етикета?

 

Добрите производствени практики изискват от производителите на крайни продукти:

*да тестват всяка входяща съставка;

*да спазват хигиенните норми в заводите си;

*да съхраняват документацията за всяко почистване на съоръженията, тествания на входящите съставки и поддръжка на оборудването

*да събират и съхраняват проби от всяка партида от готовите хранителни добавки поне година

*да проучват всяко оплакване относно качеството на продукта

 

Знаете ли, че...: Рискът от фатална реакция към лекарства е 62 000 пъти по-висок от риска от подобна реакция към хранителна добавка, според доклад, направен наскоро във Великобритания.

 

 

Подкрепени от науката!

 

Съществуват няколко различни типа изследвания, доказващи ефикасността и безопасността на натуралните формули. Например:

 

*рандомизирани контролирани проучвания – стандартни тестове за проверка на ефекта от продукта. Използват се за събиране на информация за евентуалните нежелани реакции, както и за лекарствените взаимодействия. Изследваните субекти се избират на случаен принцип, като след прилагането на продукта се проследява дали той е повлиял по някакъв начин например на нивата на холестерол или на кръвното налягане.

*Ако проучването е плацебо контролирано, то това означава, че едната група не получава истинския продукт, а плацебо.

 

*Ако проучването е двойно сляпо, тогава нито участниците, нито изследователите знаят към коя група принадлежи всеки участник.

 

*Двойно слепите плацебо контролирани проучвания се смятат за най-точни.

 

*дългосрочни наблюдения: при едните изследването се провежда върху група хора със сходен начин на живот, които се различават по отделни параметри – начин на хранене и физическо натоварване, прием на определени хранителни вещества, което цели да открие как тези фактори влияят на честотата на определени последствия (риск от заболявания).

 

*Другият вид дългосрочни наблюдения, наричани ретроспективни, изследват събития, случили се в миналото, в търсене на определени зависимости.

 

 

3 твърдения, които производителите имат право да заявят

 

- как работи: описание как продуктът може да повлияе на органите и системите в човешкото тяло

- количество на полезните съставки

- здравни претенции: описание на връзката между съставките на хранителната добавка и намаляването на риска от заболявания. Това изисква наистина стабилни научни доказателства. Класически пример е твърдението, че добавянето на фолиева киселина при бременни жени намалява риска от вродени дефекти.

 

Сертификатите

Хранителните добавки трябва да бъдат съобразени със законовите изисквания за добри производствени практики, но това е трудно да се разбере само по етикета. Сертификационните знаци (например GMP  или „сертифицирано по ISO 9001“ и др., показват, че продуктът е проверен от трета страна и са изпълнени определени изисквания. Но това съвсем не означава, че когато няма определени сертификационни знаци, продуктът е с по-лошо качество. Има отлични марки, които предпочитат да не добавят подобни сертификационни знаци и лога върху продукта си.