Да се посмеем за здраве!

Смехотерапията се нарича още ризотерапия и е метод, който използва смеха за насърчаване на здравето и благополучието. Тази форма на лечение се използва още от древни времена, а напоследък е призната за сериозен терапевтичен метод от медицинската общност.

Как смехът действа на мозъка и тялото ни?

Смехът е сложна реакция, която включва много мозъчни процеси и структури. Разбирането как работи може да ни помогне да разберем по-добре благоприятните му ефекти върху стреса и психичното здраве.

Неврологичният аспект

Смехът активира няколко области на мозъка. Базалните ганглии, които играят съществена роля в предизвикването на смях, получават информация от областите на мозъка, обработващи емоционалните и когнитивните аспекти на хумора. Хипоталамусът, който контролира реакцията ни на стрес и фронталният лоб, участващи в социализацията и емпатията, също са ангажирани, когато се смеем.

Физиологичният аспект

На физическо ниво смехът предизвиква поредица от реакции. Първо предизвиква ускоряване на сърдечната честота, повишаване на кръвното налягане и стимулиране на дишането, което позволява по-добра оксигенация (снабдяване с кислород) на тялото. Освен това смехът води до секреция на ендорфини- хормоните, които осигуряват усещане за благополучие и имат болкоуспокояващ ефект. Koгaтo ce cмeeм пoвeчe, дори нaшaтa имyннa cиcтeмa cе засилва- в тялoтo зaпoчвaт дa ce пpoизвeждaт пoвeчe aнтитeлa, ĸoитo дa пpoтивoдeйcтвaт нa виpycитe и гpипoвeтe. Благодарение на смеха можете да нормализирате кръвното си налягане.

Смях и хормони на стреса

Най-важното е, че смехът също има значително въздействие върху хормоналната система. Доказано е, че смехът понижава нивата на хормоните на стреса, включително на кортизола и адреналина. В дългосрочен план това намаление може да има защитен ефект срещу вредните ефекти на хроничния стрес върху тялото.

Обобщено можем да кажем, че смехът ни въздейства на няколко нива, както неврологично, така и физиологично, като модулира нашите емоционални, когнитивни и телесни реакции. Следователно смехът има потенциал да има благоприятен ефект върху нашето здраве, включително намаляване на стреса и подобряване на психическото ни благополучие.

Незабавните и дългосрочни ефекти на смеха

Непосредствените ползи от смеха при стрес са многобройни и разнообразни. На практика смехът предизвиква мускулна релаксация и ускоряване на сърдечната честота, подобно на леките сърдечно-съдови упражнения. Това насърчава производството на ендорфини, хормони за добро настроение, които помагат в борбата със стреса и могат да предложат временно облекчаване на болката.

Въздействието на смеха върху моментния стрес

Когато избухнем в смях, тялото ни реагира положително. Мускулите се отпускат и сърдечната честота се ускорява, което води до усещане за общо благополучие. Освобождават се ендорфини, които могат да осигурят незабавно облекчение от стреса. Ревитализиращият ефект на смеха също може да помогне за повишаване на енергията и подобряване на настроението, създавайки положителен „прилив на радост“, който може да помогне за балансиране на отрицателните ефекти от стреса.

Относно дългосрочните ефекти на смеха върху стреса

В по-дългосрочен план смехът може също да има трайни благоприятни ефекти върху системата за реакция на стреса на тялото. Различни проучвания показват, че редовният смях може да помогне за намаляване на общите нива на стрес, като по този начин подобрява качеството на живот. Освен това смехът може да помогне за насърчаване на чувство за общност и връзка с другите, което може да има положително въздействие върху взаимоотношенията и психическото спокойствие. Тези фактори могат да помогнат за изграждането на устойчивост на стрес, което може да бъде от полза в контекста на дългосрочното управление на стреса. Редовният смях може дори да помогне за развитието на по-положителна гледна точка към проблемите. С други думи, смехът може да помогне да променим начина, по който реагираме на стресови ситуации, позволявайки ни да видим предизвикателствата в живота в по-положителна светлина.

Както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, смехът може да играе важна роля за намаляване на стреса и подобряване на общото ни благосъстояние. Ето защо е важно да интегрираме смеха в ежедневието си, независимо дали чрез гледане на комедия, споделяне на радостни моменти с любимите ни хора или участие в сесии за смехотерапия.

Ползите от смеха върху психичното здраве

• Намаляване на тревожността и незабавно облекчение от безпокойството- ендорфините предизвикват чувство на щастие и се намалява производството на адреналин и кортизол.

• Терапията със смях показва обещаващи признаци в борбата с депресията- изследвания показват, че смехът може да подобри настроението и да повиши позитивността, което може да помогне за противодействие на чувствата на тъга и меланхолия, често свързани с депресия.

Проучвания

Сред най-интересните проучвания, свързани със смехотерапията, ще споменем две. Едното е японско проучване, проведено върху 41 пациентки с ревматоиден артрит, което показва, че основното ниво на серумния хормон на растежа при пациенти с ревматоиден артрит е значително повишено в сравнение със здравите контролни субекти, а нивото на хормона на растежа значително намалява при пациенти с ревматоиден артрит след смехотерапия.

Другото проучване е при пациенти с шизофрения. То установява диференцирана регулация на мозъчно-получения невротрофичен фактор и кортизола, като значителни по-високи серумни нива са регистрирани след 8-седмична симулирана смях терапия. Дали интервенцията със симулиран смях може да се използва като алтернативно или допълващо лечение или като система за социална подкрепа за рехабилитация на пациенти с шизофрения, за да се намалят реакциите им на стрес, все още не се знае- за това са необходими допълнителни проучвания. Съществува обаче потенциал за такава нефармакологична интервенция като поддържащо лечение.

Влиянието на смеха върху психичното, а и върху физичното здраве, не трябва да се подценява. Като използваме смеха като терапевтичен инструмент, можем да помогнем за създаването на по-положителна среда и да подобрим качеството на живот на тези, които страдат от тревожни или депресивни разстройства.