За разлика от някои други полезни растения, глухарчето (познато и като радика) няма забранени за консумация части – ядивни са и цветовете, и стъблото с листата, и коренът. То е богато на бета-каротин, витамин С, фибри и калий, желязо, калций, магнезий, цинк и фосфор, витамини от група В, витамин D. Според някои изследвания, протеинът в глухарчето е повече, отколкото в спанака.
Още далеч в миналото хората на три континента (Европа, Азия и Северна Америка) са се възползвали от лечебната сила на глухарчето. В Северна Америка с него лекували бъбречни заболявания, отоци, кожни и стомашни проблеми. В китайската медицина пък, го прилагали при възпаление на млечните жлези и липса на кърма. Като добавим и проблемите, които били решавани с помощта на глухарчето в Европа – висока температура, циреи, очни заболявания, диабет, диария, можете да си представите, че с течение на времето това удивително растение е проявило още не малко свои полезни качества.
В съвременното билколечение, листата на глухарчето се използват за подпомагане на бъбречната функция, а корените – за детоксикация на черния дроб (заради диуретичното действие). Някои натуропати препоръчват това растение и като средство за намаляване на страничните ефекти, причинявани от медикаментите, които се усвояват в черния дроб и за облекчаване на симптомите при чернодробни заболявания. Фитотерапевтите препоръчват корена от глухарче и при затруднено храносмилане (тъй като действа като лек лаксатив) или липса на апетит. Комбинираните продукти (с надземната част на растението и корена) са подходящи както за поддържане на микрофлората в червата, така и при аномалии на жлъчния мехур и като пикочогонно средство.
Противовъзпалителните свойства на глухарчето са неоспорими – то съдържа есенциални мастни киселини и фитонутриенти, които намаляват развитието на възпалителните процеси. Лечението с корен от глухарче има особено благоприятно действие върху ставните и артритни болки, защото помага да се изчистват токсините, които възпаляват мускулите и ставите.
Глухарчето е изключително здравословна храна и напитка – то се консумира като салата, добавя се в сандвичи, пие се като чай, а при специална обработка на корена – и като заместител на кафето.
На пръв поглед растението изглежда много достъпно – може лесно да се набере навсякъде по поляните. Но всъщност не е точно така: не бива да се събира от крайпътни морави, близо до влакови линии или от места, обработвани с пестициди. Ако намерите достатъчно чисто място, в което сте сигурни, можете да си съберете глухарчета, но не ги късайте.
Хората с алергия към растения като хризантема, невен, лайка, бял равнец или към йод, е по-добре да избягват екстрактите от глухарче. А поради диуретичните свойства, е важно при съвместно приемане с други лечебни препарати да се консултирате с лекар, защото глухарчето може да предизвика по-бързо извеждане на лекарствата от организма. Не се препоръчва за хора, които приемат препарати за разреждане на кръвта, тъй като глухарчето може да увеличи риска от кървене.