Берберин – естествен продукт в борбата с килограмите

Интересът към безопасни и природни продукти, подпомагащаи борбата с килограмите и затлъстяването е по-голям от всякога.

Берберинът представлява съединение с естествен произход – алкалоид, откриващ се в редица лечебни растения, сред които обикновен кисел трън (Berberis vulgaris), хидрастис (Hydrastis canadensis), калифорнийски мак (Eschscholzia californica) и други. Изолира се от растенията  под формата на четвъртична амониева сол и по структура спада към групата на бензилизохинолиновите алкалоиди (протоберберинова група). Характеризира се с наситен жълт цвят и в миналото е бил използван за оцветяване на тъкани и платове, а днес намира приложение и в хистологията за оцветяване на препарати.

Берберинът е отдавна известен на учените алкалоид, за който са потвърдени ефекти върху метаболизма, възпалението, бъбречната и чернодробната дейност, и храносмилателния тракт

Интересът към берберина в последните години се дължи основно на ефектите му върху контрола на кръвната захар, телесното тегло и холестерола в кръвта.

Идентифицирани са общо 11 мета-анализа въз основа на 235 публикации, публикувани в рецензирани списания в периода 2013-2022. Резултатите разкриват, че берберинът влияе значително върху нивата на кръвната глюкоза, инсулиновата резистентност, серумните липиди, телесните параметри и състав, възпалителните маркери, колоректалните аденоми и инфекциите с Helicobacter pylori в сравнение с контролите (Zhongyu Li et al., 2023).

След бума на лекарствените продукти от групата на GLP-1 рецепторните агонисти, използвани за лечение на диабет, употребявани и като средства за отслабване, се създаде очаквано и естествено търсене на природно средство, с подобни ефекти и по-висока безопасност, по-ниска цена и по-лесна достъпност. Макар че берберинът има изцяло различен механизъм на действие, усилено започна да се прави сравнение между него и GLP-1 рецепторните агонисти като средство за редуциране на телесното тегло.

Според предклинични модели, берберинът може да влияе по няколко начина (Zahra Ilyas et al. 2020):

• Инхибиране на ензима алфа-глюкозидаза – по този начин се намалява степента на резорбция на глюкоза от тънките черва, чрез блокиране на разпадането на сложните захари до молекули глюкоза.
• Инхибиране на чернодробната глюконеогенеза – метаболитна каскада водеща до образуване на молекули глюкоза от невъглехидратни източници. Това е и един от начините, по които действа инсулинът.
• Намаляване на серумните липидни нива.
• Модулиране на чревната микрофлора.
• Модулиране на ефектите на чревни хормони.
• Намаляване на лошия холестерол

Тези ефекти го правят подходящ за прием при риск от сърдечносъдови и метаболитни заболявания. Характеризира се с висока степен на безопасност. Известни са нежелани ефекти като диария, запек, подуване, болки в корема, но обикновено отшумяват бързо при продължителен прием.

Необходимо е да се спомене, че берберинът действа като инхибитор на P450 (CYP) ензимната система (CYP2D6, CYP2C9 и CYP3A4) или иначе казано може да повлиява нормалното действие на редица лекарства, включително такива за по-сериозни заболявания (особено лекарства влияещи на кръвосъсирването). Това го прави неподходящ за хора на хронично лечение. Берберинът е подходящ за прием от здрави хора, които искат да подпомогнат управлението на телесното си тегло. Не се препоръчва да се комбинира с терапии за диабет, тъй като може да увеличи вероятността за изпадане в състояние на хипогликемия.

Според проучване от 2012 (Yueshan Hu et al. 2012) доброволни приемащи 500 mg три пъти дневно за 12 седмичен период загубили средно 2,3 kg телесно тегло и намалили подкожните си мазнини с 3,6 %. На пръв поглед може да не изглежда много, но трябва да се спомене, че доброволците не са правили промени в начина си на живот за въпросния период.

Берберинът може да се окаже ценен помощник в управлението на теглото и борбата с излишните килограми, но трябва да се има предвид, че не е подходящ за прием от всеки и че ефектът няма да настъпи за много кратък период. Макар да не може да се нарече природен аналог на GLP1 рецепторните агонисти, си струва да му се обърне внимание.