Днес, 19 май, отбелязваме Европейския ден за борба със затлъстяването
Излишните килограми са проблем, който става все по-наболял в обществото ни и на който трябва да гледаме като на сериозен такъв, защото именно той води след себе си далеч по-страшни заболявания.
Световната статистика сочи, че над 2 милиарда души са с наднормено тегло и над 600 милиона са със затлъстяване. Друга наистина плашеща цифра е тази от 340 милиона деца и юноши, които имат излишни килограми. По данни на Световната здравна организация около 30% от пълнолетното население на България страда от същото. Още по-голям проблем е, че това състояние се проявява във все по-ранна детска възраст.
Според СЗО в Европа едно от три деца в училищна възраст страда от наднормено тегло. Повече от 60% от децата още преди пубертета имат излишни килограми. Според данни на Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO), между 30 и 70% от населението над 18 годишна възраст на нашия континент, има проблеми с килограмите.
По отношение на разпределението на половете в европейския регион, резултатите са: 23% от жените са с наднормено тегло и 20% от мъжете са засегнати от него. Изследвания показват, че до 2030 г. повече от половината от населението на Европа ще бъде със затлъстяване.
Кои са „най-незначителните“ проблеми, които могат да ни причинят излишните килограми?
• лесна уморяемост
• неспокоен сън
• прекомерно изпотяване
• болка в гърба и ставите
• инфекции в кожните гънки
• непоносимост към топлина
• задух
• депресия
Употребихме думата „незначителни“, защото останалите да далеч по-сериозни и животозастрашаващи. Да започнем от факта, че над 80% от случаите на диабет тип 2 се срещат именно при хора с наднормено тегло.
Освен диабет, хората със затлъстяване са по-склонни да развият сърдечно-съдови заболявания и инсулти, храносмилателни проблеми, гинекологични и сексуални проблеми, сънна апнея, артроза, някои видове рак дори.
Защо стигнахме до тези плашещи данни и какво правим от тук насетне?
Основна причина за затлъстяването са увеличеният прием на енергийно плътни храни, богати на мазнини, съчетани със заседнал начин на живот.
По отношение на храната основните грешки, които правим, са:
• висок прием на мазнини
• засилена консумация на захарни и сладкарски изделия
• значително висока употреба на сол
• ниска консумация на риба
• ниска консумация на пълнозърнест хляб и пълнозърнести продукти
• занижена консумация на плодове и зеленчуци
• намален прием на кисело мляко и на нискомаслени млека
• ранна консумация на алкохол- честа и висока консумация при учениците над 14 годишна възраст
• почти липсващ прием на витамини (фолат, витамин B1, B2)
• нисък прием на някои минерали (желязо, цинк, калций, магнезий)
Как да си помогнем?
На първо място трябва осъзнато да си дадем сметка колко си вредим и да направим първата крачка към по-здравословен начин на живот.
На второ място е добре да продължим с изчисляване на Индекса си на телесната си маса (ИТМ). Ако той е по- висок от 30 (между 20 и 25 се определя като наднормено тегло), със сигурност страдате от затлъстяване и е нужно да се обърнете към специалист. При нормално тегло вашият ИТМ е между 18.5 и 25. При поднормено тегло ИТМ е под 18.5. При ИТН със стойност над 40, трябва много спешно да вземете мерки.
Изчислението:
Нужно е да знаете само точния си ръст и килограми. Калкулатори за изчисление имате на разположение в интернет.
Още за причините:
Факторите, които могат да ви доведат до тук са многобройни. В основата, както вече казахме обаче, е дисбалансът между приетите калории и тези, които са изразходвани по време на ежедневни дейности и упражнения. Излишъкът от калории винаги се натрупва в тялото ни под формата на мазнини. Напредването на възрастта също е фактор, който не можем да пренебрегнем. С годините, в тялото настъпват хормонални промени, а физическата активност разбираемо намалява. И не на последно място е т.нар. бързо хранене, което е особено богато на мазнини и сол. Висококалоричните, най-вече газирани напитки, богати на захар, също са пагубни за телата ни. Генетичната предразположеност също винаги се взима под внимание. Установени са над 200 гени, които могат да доведат до промени в метаболизма и натрупване на тегло. Установено е и, че при родители с нормално тегло, рискът поколението им да е със затлъстяване е много нисък. Ако един от родителите обаче е със наднормено тегло или затлъстяване, рискът за детето се повишава с 40%. При двама родители със затлъстяване, рискът е цели 80%.
Съществуват и редки генетични синдроми, които са свързани с увеличен апетит (хиперфагия) и затлъстяване в детска възраст като:
Синдромно (генетично): синдром на Prader-Willi, синдромм на чупливата X-хромозома, синдром на Cohen, на Wilson-turner и др.
Вторично: лептинов дефицит, лептин-рецепторен дефицит, дефицит на про-опиомеланокортин (POMC) и др.
Съвременните изследвания на детското затлъстяване обръщат особено внимание на перинаталните и пренаталните проблеми. Доказано е, че профилактиката на затлъстяването, захарния диабет и голяма част от сърдечно-съдовите заболявания, започва още от вътреутробното развитие. Множество данни показват, че ако една бременна жена повиши теглото си с повече от 15 кг за цялата бременност, това води до здравни рискове за плода и бъдещото дете. Увеличава се значително риска от развитието на захарен диабет тип 2, високо кръвно налягане, завишен холестерол и др.
Децата
В нашата страна цифрата на децата със затлъстяване значително нараства от 2011 година насам. Наднорменото тегло е сериозна тема за здравето на българските деца. Все повече българчета се хранят нездравословно и водят заседнал начин на живот. Основните причини са лошият хранителен модел, взаимстван от родителите, както и нежеланието за спорт и движение.
Европейското проучване за превенция на детско затлъстяване EPHE, в което участваше като партнъор Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания, отчита следното при децата между 6 и 9 годишна възраст:
Като положителен факт, на първо място ще отбележим, че българските деца заедно с гръцките деца, са на второ място след Португалия по консумация на плодове.
Неприятен обаче е фактът, че българчетата най-много прекарват време пред екран- около 26 часа седмично. Препоръката на СЗО за прекарване на време пред различни екрани в детска възраст обаче е коренно различна- за децата до 3 години изобщо не се препоръчва екранно време, за тези от 3 до 6 години времето е около час дневно, а в училищна възраст то е до максимум два часа дневно. Значението на времето прекарано пред екрана е огромно и без съмнение се отразява негативно върху психическото и здравно развитие на децата. Затова- нека бъдем отговорни и не позволяваме да отглеждаме болни деца!
Коментари (0)
Нов коментар