- магистър-фармацевт Борис Гинчев
- Експертни мнения , Стрес и безсъние , Грижа против стареене , Нервна система
- 0 коментари
Съдържание
- Биосинтетичен път и индустриални синтетични методи за цитиколина
- Диетични източници
- Разпределение в организма и механизъм на действие
- Фармакологична активност
- Съвременни области на приложение на цитиколина (CDP-холина)
- Дозировка
- Фокус, внимание и концентрация
- Памет и нейните нарушения с възрастта
- Мозъчно-съдови нарушения – инсулти и травматични състояния
- Невродегенеративни заболявания – Алцхаймер, паркинсонизъм
- Дислипидемия
- Радиопротекция
- Психични заболявания и зависимости
- Пулмонарна протекция
- Безопасност

Цитиколинът (цитидин 5`-дифосфохолин), известен още като цитидин дифосфат-холин и CDP-холин (CDPC), e междинен метаболит в хода на биотрансформацията на биогенния амин холин до мембранния фосфолипид фосфатидилхолин – процес, който непрекъснато се извършва в мембраните на живите клетки. Молекулата му може да се раздели условно на три части – цитидин (цитозин-база плюс захарна част – рибоза), пирофосфа-тен мост (две последователно свързани фосфатни групи) и холин (2-хидроксиетил(триметил)азаниум). Фосфатидилхолинът (ФХ) е главен градивен материал на клетъчните мембрани, съставляващ около 40% от структурата им. Той е източник на холин и вторично на ацетилхолин, който е главният невромедиатор, имащ отношение към паметта, концентрацията, преработката на информацията, мускулните съкращения, обучението и контрола на нервната система. Чрез холина и фосфатидилхолина, CDPC участва в мембранния транспорт и метаболизма на мазнините, производството на жлъчка и баланса между жлъчните соли и холестерола. Фосфатидилхолинът е също така главен градивен компонент на белодробния сърфактант – повърхностно активното вещество в алвеоларната лигавица, което поддържа алвеолите отворени и правилно функциониращи при обмяната на газовете между кръвта и атмосферния въздух. Главните ползи от приема на цитиколин засягат централната нервна система, но при някои специфични състояния той може да благоприятства процеси и в периферията.
Биосинтетичен път и индустриални синтетични методи за цитиколина
В организма биосинтезът на цитиколина е част от т.нар. CDP-холинов метаболитен път, който протича в няколко стадия. В цитозола на клетките, холинът приема една фосфатна група от енергийното съединение аденозин трифосфат (АТФ) и под действието на ензима холин киназа се превръща до фосфохолин. В ядрото и в цитозола фосфохолинът се превръща до цитиколин под действието на цитидин трифосфат:фосфохолин цитидилтрансферазата. След това цитиколинът се превръща до фосфатидилхолин в апарата на Голджи и ендоплазмения ретикулум. Този метаболитен път, заедно със следващия етап – превръщането на фосфатидилхолина до фосфатидилетаноламин, носи сборното име метаболитен път на Кенеди, по името на американския биохимик Юджин Кенеди (Eugene Kennedy), който го изяснява през 1956 г.
Индустриално, включително за целите на фармацията, цитиколинът може да се получи по три метода – чрез органичен химичен синтез, по микробиологичен или по ензимен метод. Химичният метод реагира цитидин монофосфат с морфолин и последващо кондензиране с калциев фосфорилхолин хлорид, след което се пречиства и рекристализира. Микробиолигичният метод включва дрожди или бактерии от рода Escherichia, които ферментират глюкозата и други субстрати до производни на цитидина, включително цитиколин, при контролирани условия. При ензимния метод се използват икономически изгодни суровини като цитидин и холин хлорид, които се третират със серия от ензими в многостепенна фосфорилация и кондензация.
Ензимният метод е най-често използваният в практиката поради високия добив и ниската токсичност на използваните реактиви и получаваните примеси.
Диетични източници
Въпреки че във всяка жива клетка могат да се открият следи от цитиколин, храната практически не го съдържа в значими количества, понеже той е междинен метаболит, а не краен продукт в клетките, и не се натрупва в тях.
Разпределение в организма и механизъм на действие
Перорално приетият цитиколин има висока степен на абсорбция (90-92%), след което още в чревните стени и черния дроб се хидролизира до цитидин и холин, които преминават през кръвно-мозъчната бариера и в мозъчната тъкан от тях се ресинтезира цитиколинът, който се включва в реакционния път на Кенеди, стабилизирайки невроналните мембрани. Дори инжекционно приетият цитиколин първоначално се хидролизира, преди отново да се изгради в тъканите на ЦНС. Цитиколинът се явява едновременно донор на холин и градивен елемент за мембранните фосфолипиди – фосфатидилхолин (ФX) и фосфатидилетаноламин (ФЕА) и за невромедиатора ацетилхолин (АХ).
Понеже цитиколинът се разгражда след абсорбция до холин и цитидин (който няма собствена фармакологична активност), се приема, че той е безопасен и високоефективен източник на холин в организма. В сравнение с холина, при CDP-холина са много по-слабо изразени странични реакции като рибен мирис на тялото и дъха, диария, токсичност за черния дроб. Друго предимство на CDP-холина пред чистия холин е свързано с метаболизма на последния в червата – под действието на микроорганизми като тези от род Clostridium и сем. Lachnospiraceae холинът се трансформира до триметиламин (TMA), a TMA се окислява в черния дроб до триметиламин-N-оксид (ТМАО) – метаболит, увеличаващ риска от сърдечно-съдови и невродегенеративни изменения (9). Когато цитиколинът се превърне в холин, това става в клетките на чревната стена и в плазмата, извън обхвата на чревните бактерии, и до образуването на TMAO не се стига.
Фармакологична активност
Цитиколинът (CDP-холинът) има антиоксидантно, невропротективно, ноотропно, противовъзпалително, хепатопротективно, липидоснижаващо и подобряващо когнитивните способности действие. Чрез индиректни механизми на действие той оказва благоприятно действие срещу тревожни разстройства, нарушения в либидото, при някои психотични състояния и при регенерацията на нервната тъкан след травматични и исхемични състояния. В ролята си на донор на холин, цитиколинът участва и в регулацията на липидния и холестероловия метаболизъм, понижаването на холестероловите нива (общи и LDL-C), понижаването на хомоцистеина (намаляващо общия сърдечно-съдов риск) и отбременяването на черния дроб с мазнини.
Механизмите на действие, известни за CDP-холина, са:
- Стимулиране на глутатионовия синтез, активиране на глутатион редуктазата и увеличаване концентрациите на редуцитания глутатион (антиоксидантен ефект);
- Ъпрегулация на антиоксидантните ензими супероксид дисмутаза (SOD) и глутатион пероксидаза (GPx), които директно неутрализират реактивните кислородни видове (ROS) и пероксидите (антиоксидантен ефект);
- Намаляване липидната пероксидация, съхранявайки молекулите на полиненаситените мастни киселини (мембраностабилизиращ ефект);
- Прекурсор за биосинтеза на фосфатидилхолин в пътя на Кенеди, който укрепва увредените мембрани на невроните и на митохондриите и предпазва важни мембранни молекули като кардиолипина и сфингомиелина от разрушение (мембраностабилизиращ, хепато- и невропротективен ефект);
- Инхибиция на фосфолипаза А2 (PLA2) – потиска активацията на PLA2 при травматични и исхемични събития, която води до масово изливане на свободни мастни киселини и арахидонова киселина, която активира възпалителни каскади с участието на цитокини като TNF-α, IL-1β, and IL-6 (противовъзпалителен, антиисхемичен и невропротективен ефект);
- Инхибиция на активацията на туморния некротизиращ фактор TNF-α, с което се намалява продукцията на провъзпалителни цитокини и адхезионни молекули (противовъзпалителен ефект);
- Противодействие на амонячната токсичност върху мозъка при чернодробна енцефалопатия чрез ефектите на образувашите се от него холин и фосфатидилхолин.
Съвременни области на приложение на цитиколина (CDP-холина)
- Поддържане на оптимален фокус, внимание и концентрация;
- Подобряване на паметта и забавяне на възрастовите нарушения в нея;
- Възстановяване на когнитивните функции след инсулти и мозъчно-съдови нарушения;
- Превенция и адювантна терапия на невродегенеративните заболявания като паркинсонизъм и болест на Алцхаймер;
- Нормализиране на липидния профил при дислипидемия;
- Радиопротекция при лъчетерапия или работа в среда с йонизиращи лъчения;
- Облекчаване на зависимости и биполярни депресивни състояния;
- Протекция на белодробната лигавица от вредното действие на цитостатици и други пулмотоксични медикаменти;
- Облекчаване на хепаталната енцефалопатия при чернодробна недостатъчност (под контрола на лекар).
Дозировка
Ефективните дози на цитиколина са в диапазона 250-2000 мг дневно, в зависимост от целта на приема. За общо укрепване на паметта, концентрацията и превенция на невроналната дегенерация се приемат 250-300 мг дневно за продължително време или 500-600 мг в рамките на 3-4 месеца. Дозовите форми, съдържащи 250-500 мг в една таблетка/капсула/мерителна лъжица, могат да се предлагат като хранителни добавки, а тези с по-високи количества са лекарствени продукти, които следва да се отпускат по лекарско предписание.
При мозъчни травми и нарушения в ритмиката на бодърстване и сън цитиколинът се прилага само под лекарски контрол в инжекционна форма. Перорален прием под формата на хранителна добавка е възможен в амбулаторни условия по преценка на лекаря, след овладяване на животозастрашаващите състояния.
Фокус, внимание и концентрация
В 12-седмично рандомизирано, двойно-сляпо и плацебо-контролирано клинично проучване е установено благоприятното въздействие на цитиколина върху свързаното със задържането на вниманието когнитивно представяне.у здрави възрастни мъже и жени (148 мъже и жени на възраст 35-75 години). Участниците са приемали 500 мг цитиколин или плацебо за 12 седмици. Когнитивните функции са изследвани чрез Компютризираната система за оценка на менталното представяне (COMPASS), която измерва вниманието, времето за реакция и скоростта на преработка на информацията. Оценките на безопасността включват биохимични и хематологични показатели, честотата и сериозността на страничните реакции. След 12-седмичния прием на цитиколин или плацебо в протоколния анализ са останали 127 участници, отговарящи на предварително зададените критерии. Приемащите цитиколин са показали следните предимства в сравнение с плацебо-групата: подобрено поддържащо вниманието време за реакция, бързо реакционно време за поддържане на вниманието и подобрени резултати по сложна скала за реакционното време на менталната енергия. Цитиколинът поддържа вниманието на високо ниво, без да причинява съществена токсичност или неприятни странични реакции. Параметрите на безопасност са останали без промяна за времето на проучването (4).
В рандомизирано, двойно-сляпо и плацебо-контролирано клинично проучване с 60 здрави жени на възраст 40-60 години е проследено действието на цитиколина (CDP-холин) върху вниманието. Участниците са разпределени на случаен принцип в следните групи: 250 мг цитиколин дневно, 500 мг цитиколин или плацебо за 28 дни. Оценката на вниманието е по теста Contunuous Performance Test II (CPT-II), който е проведен в началото и на 28-мия ден. Всички 60 участници са включени в анализите, извършени по ANOVA, теста на Тюки (Tukey’s post hoc test) и t-тест. Сред групата, приемала 250 мг цитиколин, са отчетени по-малко омисионни (с пропускане, p=0.04) и комисионни (с грешен избор, p=0.03) грешки в сравнение с плацебо групата, a при 500 мг дневно грешките са още по-малко в сравнение с плацебо. Изводът на изследователите е, че при дневна доза от 500 мг цитиколинът е добро средство за подобряване вниманието на жените в средна възраст (6).
Цитиколинът подобрява вниманието и концентрацията не само при лица в средна и напреднала възраст, а и при подрастващите. Едно плацебо-контролирано проучване с 75 здрави момчета на възраст 13-18 години (7) установява, че приемът на цитиколин (n=51, доза 250 или 500 мг дневно) подобрява вниманието (p=0.02) и психомоторната скорост (p=0.03) в сравнение с плацебо (n=24), измерено чрез тестовете на Ruff (2&7 тест за селективно внимание), тестът с почукване с пръсти и компютризирания тест за представяне, второ издание (CPT-II) в началото и 28 дни след началото на проучването. По-високата пригодена към теглото доза значително увеличава вниманието при тест за точност (p=0.01), подобрено долавяне на сигнал при компютризиран тест за внимание (p=0.03) и забавена импулсивност (p=0.01) (7).
Памет и нейните нарушения с възрастта
Екипът на Nagazaki (5) изследва ефектите на цитиколин върху паметта на клинично здрави възрастни лица, при които нарушенията в паметта са свързани с напредването на възрастта. Сто участници (мъже и жени на възраст 50-85 години) са приемали плацебо (n=51) или цитиколин (n=49, 500 мг дневно) за 12 седмици. Способността за запаметяване е проверена в началото на проучването и след 12-седмичното третиране с компютризирани тестове (Cambridge Brain Sciences, Ontario, Canada). Оценката на безопасността включва проследяване на страничните реакции, телесна маса, кръвно налягане, хематологичен и метаболитен панел. След 12-седмичен прием на цитиколин се наблюдават значителни подобрения във вторичните резултати на епизодичната памет (тест за асоциативно учене по двойки) в сравнение с тези при плацебо (средно 0,15 срещу 0.06, P=0.025). Съставната (комбинирана) памет , изчислена чрез резултатите от 4 различни теста, също е значително подобрена след приема на цитиколин (средно: 3.78) в сравнение с плацебо (средно: 0.72, P = 0.052). Проучването показва, че редовният прием на цитиколин в дози от 500 мг дневно е безопасен и ефективен начин да се противодейства на възраст-асоциираните нарушения в паметта и особено в епизодичната памет (5).
В по-ранни проучвания (18) е доказано, че цитиколинът подобрява вербалната памет у възрастни лица. В рандомизирано, двойно-сляпо и плацебо-контролирано клинично проучване с паралелно-групов дизайн. В началното проучване, участниците (47 жени и 48 мъже на възраст 50-85 години, тествани за деменция, проблеми с паметта и други неврологични проблеми) са приемали плацебо или цитиколин 1000 мг за 3 месеца. В кръстосаното проучване, 32 участници с неефективна памет са приемали плацебо и цитиколин 2000 мг дневно за по 2 месеца. Вербалната памет е тествана при всяко посещение чрез тест „логичен пасаж“. Плазмените концентрации на холина са измервани на 30, 60 и 90 ден в началното проучване и на 60-тия ден при всеки от режимите (плацебо и цитиколин). Двата параметъра са анализирани чрез анализ на вариациите и ковариациите и последващи сравнения. В началното проучване, терапията с цитиколин е подобрила времето за отлагане на проявата на логичната памет само у пациентнте с относително неефективна памет. В кръстосаното проучване, по-високата доза на цитиколина е ясно свързана с непосредствената и отложената логична памет (18).
Мозъчно-съдови нарушения – инсулти и травматични състояния
Остър исхемичен инсулт. В един мета-анализ на данните от 13 клинични проучвания (3), при които 370 пациенти (с първи инсулт и възраст над 18 години; начало на проучването до 72 часа след инцидента) са третирани с 500 мг цитиколин, 502 пациенти – с 1000 мг цитиколин, n=1891 – с 2000 мг цитиколин и n=2582 – контрола (без цитиколин), е установено, че по отношение на смъртността, както пациентите с 500, така и тези с 2000 мг дневно, са показали по-ниска смъртност в сравнение с контролата, като групата с 2000 мг са проявили най-ниската смъртност. Що се отнася до неврологичното подобрение, то е най-добро съответно при 500, 2000 и 1000 мг дневно. От гледна точка на подобрението в дневните активности (модифицираният индекс на Бартел - MBI), двата дозови режима – 500 и 2000 мг цитиколин дневно, са показали по-висок резултат от този на контролата, докато дозата от 1000 мг дневно не е показала предимства. Интересна находка е, страничните ефекти са по-чести при 1000 мг и по-слабо изразени – при 500 и 2000 мг дневно. Проучването не намира разлика в ефекта на дозите от 500 и 2000 мг, което навежда на мисълта, че 500 мг цитиколин дневно е достатъчна за подобряване състоянието на прекаралите мозъчен инсулт пациенти.
Пост-инсултни съдови увреждания. В открито, рандомизирано и паралелно клинично проучване (13) е проследено действието на цитиколин (1000 мг дневно за 12 месеца) спрямо контролата по отношение на неврокогнитивните показатели и пост-инсултния спад в когнитивните способности. Всички пациенти са включени в проучването 6 седмици след прекаран първи мозъчен инсулт и са рандомизирани по пол, възраст, образувание и тип на мозъчния инсулт. Всички пациенти са преминали през невропсихологична оценка след първия, шестия и 12-тия месец след инцидента. Лекарствената терапия на пациентите е била една и съща или сходна. Резултатите от тестовете са комбинирани с цел посочване на числов индекс и са обхващали внимание и изпълнителна функция, памет, език, пространствено възприятие, двигателна скорост и ориентация във времето. От 347 пациенти, 172 (49.6%) са приемали 1 г дневно цитиколин за 12 месеца и 175 са останали в контролната група (без прием на цитиколин). Когнитивните функции са подобрени на 6-тия и на 12-тия месец,
Мозъчно-съдови нарушения. Мозъчно-съдовите нарушения оказват съществено влияние върху когнитивните функции, като нарушават паметта, концентрацията и рефлексите. В отворено проспективно проучване с 32 пациенти (8), на които с визуална диагностика е установено съдово когнитивно нарушение, асоциирано с артериална хипертония и церебрална артериосклероза, е изследван ефектът на цитиколина върху невропсихологичния статус (MoCA test), като резултатите са представени по кратката форма на въпросник-36 за качеството на живот (Short Form-36 Quality of life Questionnaire, SF-36). Всички пациенти са третирани с антихипертензивна, холестеролопонижаваща и антикоагулантна терапия. Най-честите оплаквания на пациентите са слаба концентрация, умора, загуба на памет, емоционална лабилност, нарушения в съня, най-често ранно събуждане, и главоболие. След тримесечен прием на цитиколин всички пациенти са почувствали повишена способност за работа, подобрение в концентрацията, паметта и възпроизвеждане на получената информация; както физическите, така и менталните индикатори на качеството на живот са подобрени. Позитивната динамика на когнитивния статус (особено вниманието, краткосрочната памет, някои изпълнителни функции) са съпроводени с почти пълно отсъствие на странични реакции. Авторите демонстрират ефикасност, безопасност и добра поносимост на цитиколина, което позволява дългосрочна терапия с него (8).
Възстановяване на мускулната сила след хеморагичен инсулт. В рандомизирано, двойно-сляпо и плацебо-контролирано клинично проучване, 32 пациенти с хеморагичен нетравматичен супратенториален церебрален инфаркт са разделени на две групи – 250 мг цитиколин интравенозно 2 пъти дневно (n=16) или плацебо (n=16) за 14 дни (14). Мускулната сила е измервана чрез физически преглед преди лечението и 3 месеца след него. Мускулната сила на двете групи е сравнена чрез непараметричния тест на Mann-Whitney. Средната мускулна сила преди интеревенцията е била 2.5 (0-4.5), а след интервенцията се е повишила средно до 4 в групата, третирана с цитиколин спрямо 3.12 при плацебо групата, което е клинично значима разлика. Хранителните добавки с цитиколин не могат да се използват вместо интравенозните препарати за тази цел в първите дни и седмици след инсултите, но могат да подпомогнат укрепването на мускулатурата в процеса на възстановяване.
Невродегенеративни заболявания – Алцхаймер, паркинсонизъм
Систематичен обзор и мета-анализ на данните от седем клинични проучвания, проведени между 2010 и 2022 година, показва, че цитиколинът се отразява благоприятно срещу деменцията у всички групи пациенти (15).
Болест на Паркинсон. Едно от по-ранните клинични проучвания (1) проследява ефекта на цитиколина върху пациенти с първичен паркинсонизъм. На 85 пациенти е давана на случаен принцип обичайната им доза леводопа (средно 381 мг дневно) плюс 1200 мг цитиколин или половината от дозата (196 мг) и цитиколин. Резулатите по скалата на Уебстър, тестът с перфорирана дъска (pegboard test), тестовете с рисуване, писане, ходене, емоционалната оценка, и снемането на общия статус преди и след 4-седмичния прием , не показват съществени различия между двете групи. Подобренията са дори по-значителни при втората група, на която дозата на леводопа е намалена наполовина, което позволява оптимизиране на терапията и намаляване на страничните ѝ реакции. В друго проучване (Cubels & Hernando, 1988) е установен подобен резултат – 30-дневният прием на 500 мг цитиколин подобрява неврологичните и електрофизиологичните параметри и тракционния рефлекс (рефлекса на теглене), паралелно с намаляване ефективната доза на леводопа с 1/3. Количеството на лимфоцитните допаминергични рецептори също е увеличено у пациентите, приемали цитиколин. Съвременните прегледи и анализи на данните от клинични проучвания, например това на Que & Jamora, обхващащо 7 проучвания (2 кръстосани, 3 рандомизирани и контролирани и 2 отворени проспективни) също показват, че цитиколинът подобрява значително сковаността, акинезията, тремора, говора и писмените умения, и намалява необходимата доза на антипаркинсоновите медикаменти, базирани на леводопа и комбинациите ѝ, с до 50% (2).
Болест на Алцхаймер. В систематичен обзор на 149 публикации, засягащи приложението на цитиколина като адювантно (допълващо) средство към терапията на болестта на Алцхаймер с холинестеразни инхибитори (ХЕИ), се открояват две ретроспективни кохортни проучвания с 563 възрастни пациенти (10). При тях е сравнено действието на ХЕИ като монотерапия с това на съчетанието от ХЕИ и цитиколин, а също и на различните видове ХЕИ плюс цитиколин. Методологичната оценка на качеството е направена по скалата на Newcastle-Ottawa. След 3 и след 9 месеца е установено, че при пациентите от групата „ХЕИ + цитиколин“ се наблюдават по-добри резултати по изследването на мини-менталния статус (Mini-mental status examination) в сравнение с групата, приемала само ХЕИ. Сред комбинациите, донепезил + цитиколин се очертава като по-ефективно подобряваща когнитивните способности в сравнение с „ ривастигмин + цитиколин“. Няма значителни различия между активностите на ежедневието, включително инструменталните, между групите. В комбинираните групи „ХЕИ + цитиколин“, невропсихиатричните показатели (Neuropsychiatric Inventory) и резултатите по кратката форма на Скалата на гериатричната депресия (GDF-sf) са по-добри от тези при монотерапията с холинестерацни инхибитори. Страничните реакции на комбинираните терапии са самоограничаващи се и включват инцидентна раздразнителност, стомашен дискомфорт и главоболие (10).
Дислипидемия
Понеже цитиколинът се превръща в мембранни фосфолипиди, които спомагат за понижаване на холестероловите нива, е проявен научен интерес към евентуалното му холестероло- и липидоснижаващо действие. Екипът на д-р Богдан Русев от Медицинския университет във Варна (12) проследява ефекта на шестмесечния прием на хранителна добавка, съдържаща цитиколин, наред с витамин С и екстракти от арония, зелен чай и шипка върху липидния профил и антиоксидантния статус, както и влиянието на фактори като индекса на телесна маса (ИТМ), консумацията на алкохол, тютюнопушенето и физическата активност. Четиридесет и трима доброволци (31 жени и 12 мъже) са завършили проучването. Преди провеждането му, участниците са попълнили въпросник относно здравния им статус и житейските навици. В началото и след интервенцията са измерени антропометрични и физически параметри и биохимични стойности (глюкоза на гладно, триглицериди, „добър“ и “лош“ холестерол, триацилглицероли) на всички пациенти. Всички участници са групирани по пол и навици. Добавката значително понижава параметрите на липидния профил и нивата на биомаркера за оксидативен стрес (малондиалдехид, MDA). Анализите на житейските навици показват, че тютюнопушенето, но не и консумацията на алкохол, повлиява неблагоприятно резултатите от терапията. Изненадващо, най-добър резултат се получава при лицата с наднормено тегло и заседнал начин на живот. Цитиколинът в съчетание с витамин С и биофлавоноиди се отразява благоприятно върху липидния профил и антиоксидантния статус, дори при лица със затлъстяване и заседнал начин на живот (12).
Радиопротекция
Лъчетерапията – насоченото облъчване на раковите образувания с йонизираща радиация, е често прилаган терапевтичен подход при мозъчните тумори. Радиацията обаче уврежда и здравата нервна тъкан. Едно проучване върху плъхове (11) проверява дали приемът на цитиколин може да намали радиационно индуцираната митохондриална дисфункция в главния мозък. Главите на плъховете са подложени на 10 Gy γ-облъчване. Цитиколин в доза 300 мг/кг тегло/ден) е приложен интраперитонеално за 4 седмици след облъчването. Изучени са някои биохимични показатели, свързани с митохондриалната функция в главния мозък. Резултатите показват, че приемът на цитиколин след ирадиация на главата намалява оксидативния стрес, подобрява активността на митохондриалните комплекси (I и II), увеличава активността на ензима аконитаза (участва в цикъла на Кребс и енергийната продукция), усилва продукцията на енергийната молекула АТФ (аденозин трифосфат) и възстановява нивата на калция, желязото и ензима каспаза-3 в сравение с тези при облъчените, но нетрерирани с цитиколин животни. Добавката нормализира холестерола и кръвната захар, увеличава нивата на невромедиатора ацетилхолин чрез инхибиране активността на ацетилхолинестеразата (антиневродегенеративен ефект) и увеличава експресията на информационната РНК за алфа-7 никотиновите рецептори в нервната тъкан. Посочените ефекти потискат предизвиканата от митохондриалните промени апоптоза (програмираната клетъчна смърт) на невроните. Въпреки че всички ефекти на цитиколина засягат биологични структури, аналогични при хората, засега предстои да се проведат клинични проучвания, доказващи този механизъм при онкологични пациенти.
Механизмите, по които цитиколинът оказва радиопротективен ефект, са доказани не само в мозъчната тъкан,а и в други органи. Проучване с плъхове, разпределени в три групи – контрола, гама-радиация (6 Gy) и гама-радиация (6 Gy)+ цитиколин (300 мг/кг/ден) , като в третата група цитиколинът е приложен интраперитонеално 5 мин след облъчването за една седмица. Нивата на провъзпалителните цитокини и сигнални протеини TNF-α, IL-1β, NF-κB, iNOS, JAK2 и STAT-3, които са повишени в слезката след облъчването, се нормализират под действието на цитиколина, който намалява възпалението в тъканите на слезката и облекчава пораженията в нея (Abdel-Aziz et al., 2024)
Психични заболявания и зависимости
Биполярни разстройства с кокаинова зависимост. Въпреки че наркотичните и лекарствените зависимости са сравнително чести при пациентите с биполярни разстройства, не са натрупани много данни относно лечението им в тази група пациенти. Цитиколинът е показал обнадеждаващи предварителни данни, че може да намали рецидивирането на кокаиновата злоупотреба у биполярните пациенти. Едно такова проучване (16) със 130 участници с биполярни разстройства (в депресия или със смесен емоционален статус) и кокаинова зависимост са получавали цитиколин или плацебо като допълваща терапия за 12 седмици. Резултатите от трикратните седмични тестове в урината са анализирани с генерализиран линеен смесен модел, пригоден за бинарно отчитане на кокаин-позитивните проби при всяко измерване. Настроението е обследвано по Описа на депресивната симптоматология (самоотчитане), скалата на Хамилтън за оценка на депресиите и скалата на Young за маниите. Сред групата пациенти, приемали цитиколин, са отчетени значителни подобрения в състоянието на пациентите, независимо дали пропуснатите вземания на проби са отчетени като позитивни за кокаин, или не. Груповият ефект е бил най-добър в началото на проучването и постепенно е избледнявал във времето. Не са отчетени разлики в настроението между отделните групи. Цитиколинът е понесен добре от участниците и е довел до действително намаляване в употребата на кокаин, но изследователите посочват необходимостта от допълнителни стратегии срещу зависимостта в дългосрочен план (16).
Пулмонарна протекция
Предпоставките за протективното действие на CDP-холина срещу химикали и лъчения, токсични за белия дроб, са свързани с факта, че той се превръща до фосфатидилхолин, който е главен компонент на белодробния сърфактант – повърхностно активното вещество, смазващо повърхността на алвеолите и позволяващо безпрепятственото дишане. Редица противотуморни лекарства увреждат алвеолите и нарушават биоситеза на сърфактант чрез генериране на свободни радикали – такъв е например циклофосфамидът, който действително може да предизвика тежко, дори фатално, въпаление на белодробната тъкан и пулмонарен едем. На плъхове е даван 200 мг/кг циклофосфамид като единична доза самостоятелно или с 250, съответно 500 мг/кг цитиколин веднъж дневно за 14 дни, започвайки от седмия ден преди приема на циклофосфамид (17). На последния ден от експеримента всички животни са евтаназирани и белодробната тъкан е подложена на анализ. Приемът на циклофосфамид е довел до значително покачване на съотношението бял дроб/телесно тегло, инфилтрация с провъзпалителни клетки, увеличаване на лактат дехидрогеназата, общия протеин, ядреният фактор каппа-би (NF-κB), интерлевкин-1β, каспаза-1 и NOD-подобния рецепторен протеин 3 в течността от бронхоалвеоларния лаваж. Освен това, циклофосфамидът увеличава конценрациите на малондиалдехида (биомаркер за оксидативен стрес), на нитритните нива и на редуцирания глутатион в белодробната тъкан. Информационната РНК за туморния некротичен фактор (TNF-α) и за провъзпалителния интерлевкин IL-6 също е в увеличени количества, а хистопатологичната картина показва дълбоко тъканно увреждане на белодробния паренхим. Третирането с цитиколин обръща всички описани изменения към нормализиране. Цитиколинът може да се използва като пулмопротектор при терапия с токсични за белия дроб лекарства – цитостатици (блеомицин, метотрексат, бусулфан, циклофосфамид), антиаритмични (амиодарон), антимикробни (нитрофурантоин, сулфасалазин), бета-блокери, АКЕ-инхибитори, а също и някои наркотични вещества като кокаина и опиоидите, които също предизвикват подобни изменения в белите дробове.
Безопасност
Цитиколинът може да се прилага при възрастни и деца над 12 години, като при децата е правилно да се назначава от лекар. Не се прилага на бременни и кърмачки поради неизяснения статус на безопасност за тези категории потребители.
Цитиколинът може да предизвика гадене, главоболие, болки в стомаха, диария, запек или безпокойство. Обикновено тези странични реакции са леки и бързопреходни и рядко налагат прекъсване на приема.
Съчетанието на цитиколин с антипаркинсоновото лекарство леводопа има синергичен ефект, усилвайки допаминергичното му действие. То позволява намаляване дозата на леводопа с до 50%, като се запази подобрението в моторните симптоми като скованост и акинезия. Едновременното приложение на двете средства (цитиколин в доза 500-1200 мг/д) трябва да се прави под лекарски контрол, понеже неадекватното коригиране на дозите на леводопа може да доведе до нейното натрупване и до допаминова свръхстимулация, която може да доведе до дискинезия (неволни движения) и ускорена раздразнителност.
КНИГОПИС
1. Eberhardt R, Birbamer G, Gerstenbrand F, Rainer E, Traegner H. Citicoline in the treatment of Parkinson's disease. Clin Ther. 1990 Nov-Dec;12(6):489-95
2. Que DS, Jamora RDG. Citicoline as Adjuvant Therapy in Parkinson's Disease: A Systematic Review. Clin Ther. 2021 Jan;43(1):e19-e31.
3. Zhao X, Huo X, Meng Y, Zhao R, Liu X, Chen J, Mao Z, Li M. The efficacy of different doses of citicoline in improving the prognosis of patients with acute ischemic stroke based on network meta-analysis. Front Pharmacol. 2025 Apr 4;16:1529647.
4. Nagazaki, Eri et al. Cognizine® Citicoline improves attention in healthy adults:clinical study findings. 5th Symposium on nutrition for the ageing brain, June 6-7, 2025. Chania, Greece.
5. Eri Nagazaki, Eunice Mah et al. Citicoline and memory function in healthy older adults: A randomized, double-blind, placebo-controlled clinical trial. The Journal of Nutrition 2021; 151: 2153-2160.
6. Erin McGlade et al. Improved attentional performance following citicoline administration in healthy adult women. Food and Nutrition Sciences, 2012; 3, 769-773.
7. McGlade E, Agoston AM, DiMuzio J, Kizaki M, Nakazaki E, Kamiya T, Yurgelun-Todd D. The Effect of Citicoline Supplementation on Motor Speed and Attention in Adolescent Males. J Atten Disord. 2019 Jan;23(2):121-134.
8. Щепанкевич Л.А. и кол. Клинический опыт применения цитиколина при умеренных когнитивных нарушениях сосудистого генеза. Неврология, Нейропсихиатрия, Психосоматика. 2023; 15(4):74-79.
9. Majid Eslami et al. The importance of gut microbiota on choline metabolism in neurodegenerative diseases. Biomolecules 2024; 14(11):1345.
10. Piamonte BLC, Espiritu AI, Anlacan VMM. Effects of Citicoline as an Adjunct Treatment for Alzheimer's Disease: A Systematic Review. J Alzheimers Dis. 2020;76(2):725-732.
11. Abdel-Aziz, N., Algeda, F.R. & Shedid, S.M. The impact of citicoline on brain mitochondrial dysfunction induced in rats after head irradiation. Sci Rep 15, 25658 (2025).
12. Roussev, B.; Sokrateva, T.; Vankova, D.; Nikolova, M.N.; Ivanova, D.; Nashar, M. Effect of a Citicoline-Containing Supplement on Lipid Profile and Redox Status in Healthy Volunteers in Relation to Lifestyle Factors. Appl. Sci. 2025, 15, 10512.
13. Alvarez-Sabín J, Ortega G, Jacas C, Santamarina E, Maisterra O, Ribo M, Molina C, Quintana M, Román GC. Long-term treatment with citicoline may improve poststroke vascular cognitive impairment. Cerebrovasc Dis. 2013;35(2):146-54.
14. Iranmanesh F, Vakilian AEfficiency of Citicoline in Increasing Muscular Strength of Patients with Nontraumatic Cerebral Hemorrhage: A Double-blind Randomized Clinical Trial. Journal of Stroke and Cerebrovascular Diseases May-June 2008, 17, 153-155
15. Bonvicini, M.; Travaglini, S.; Lelli, D.; Antonelli Incalzi, R.; Pedone, C. Is Citicoline Effective in Preventing and Slowing Down Dementia?—A Systematic Review and a Meta-Analysis. Nutrients 2023, 15, 386.
16. Brown ES, Todd JP, Hu LT, Schmitz JM, Carmody TJ, Nakamura A, Sunderajan P, Rush AJ, Adinoff B, Bret ME, Holmes T, Lo A. A Randomized, Double-Blind, Placebo-Controlled Trial of Citicoline for Cocaine Dependence in Bipolar I Disorder. Am J Psychiatry. 2015 Oct;172(10):1014-21.
17. Salah R, El-Sayed G, El-Sherbini ES, El-Adl M. Ameliorative effect of citicoline on cyclophosphamide-induced lung injury. Open Vet J. 2025 May;15(5):2218-2229.
18. Spiers PA, Myers D, Hochanadel GS, Lieberman HR, Wurtman RJ. Citicoline Improves Verbal Memory in Aging. Arch Neurol. 1996;53(5):441–448.
Прочети още










Коментари (0)
Нов коментар