Д-р Илия Цеков завършва Медицински университет София през 2007 година. В периода 2008 - 2011 г. е докторант в Национален център по заразни и паразитни болести в Лаборатория по молекулярна вирусология, където работи по проблеми свързани с ДНК вируси, вируси и рак и вирус-индуцирана онкогенеза.
Специалността си вирусология придобива през 2012година. От 2011 до 2014 г. работи като вирусолог във ВМА-София. Добива опит и като научен редактор в екипа на списание Biotechnology & Biotechnological Equipment от 2009 г. до 2014 г.
Д-р Цеков участва при създаването на Лаборатория по вирусология към Университетски комплекс Софиямед, а от 2017 г. до август 2020 г. е неин ръководител. С над 16 години медицински опит, той взима участие в множество национални конгреси и семинари по специалността и има задълбочени и специализирани познания по въпроси касаещи вирусологичната диагностика, клиничната и експерименталната вирусология, онковирусологията и молекулярната диагностика.
Днес разговаряме с него относно летните вируси, тяхната сериозност и превенция.
Здравейте, д-р Цеков!
Здравейте!
Кои са видовете летни вируси? Каква е разликата между ентеро, адено и рота вирус?
Може би ще започна с това какво са летни вируси, тъй като това е популярно сред хората, но всъщност в медицината отсъства термин летни вируси. Действително някои вирусни инфекции се предават по-често през летния сезон. В по-тесен план летните вируси са инфекции причинени от голямото семейство на ентеровирусите. Те са с много родове, причиняващи най-различни заболявания. Сред тях е и ваксино-профилактираното заболяване полиомиелит или детски паралич. Болести в по-широкия план на летни вируси, които имат сходна картина с тази, причинявана от ентеровирусите, това са адено и рота вирусите. Характерно е, че и трите групи вирусни инфекции се причиняват от т.нар. „голи“ вируси. Те имат само белтъчна обвивка, над която няма липиден слой, което ги прави много устойчиви в околната среда. Съответно това улеснява заразяването.
Какви са симптомите при всеки един от изброените?
Тук вече започват и разликите между трите групи. Симптомите могат много да варират, но като общо правило се причинява общо инфекциозно заболяване, което наподобява настинка или грипно заболяване. Започва се обикновено с внезапно повишаване на температурата, с отпадналост, понякога с болка в областта на гърлото. Това е във връзка с входната врата на тази инфекция, тъй като предаването обикновено е по фекално-орален път. Хората, чрез заразен предмет или заразена храна, могат да се заразят с вирусите. Нужен е и някакъв инкубационен период, който често е кратък- от порядъка на няколко дни, в някои случаи може да е само ден-два. След това започва този пик на температурата, отпадналост, продължава често с болки по мускулите, по ставите. Именно заради това много хора казват „някакъв летен грип мина през мен“. За разлика от тези енетеровируси, при рота вирусите е още по-кратък инкубационният период и те са свързани много често с хранене по заведения със съмнителни хигиенни качества. Началото тук обикновено е свързано със силна болка в стомаха, позиви за дефекация и много често следва разстройство при тази инфекция. Аденовирусите са нещо по-скоро по средата. Отделни видове групи аденовируси могат да причиняват диспептичен (диаричен) синдром и по този показател да наподобяват рота вирусите, докато други аденовируси по-скоро могат да причинят заболяване подобно на въпросните настинки, каквито са и ентеровирусните инфекции. Тук отварям една скоба- името ентеро понякога подвежда хората, че те често дават диспептични оплаквания. Това е донякъде само вярно, тъй като обикновено симптомите на тези заболявания (крайните симптоми) действително могат да са свързани с разстройство и понеже са изолирани в такива фекални материали, от там е дошло и името им ентеровируси. Всъщност тези вирусни инфекции много често са системни, по кръвен път вирусът обикаля различни места на тялото и понякога за съжаление може да засегне и централната нервна система и да причини, макар и рядко, някои тежки невро инфекции. Рота вирусите са класически причинители на различни разстройства. Симптомите там не винаги са долно диспептични, възможно е да има и повръщане, гадене, често може да има повишена температура, тъй че в някои нюанси симтомите се припокриват, тъй като все пак имунната ни система има сходни механизми на реакция. Както казах аденовирусите са по средата. Името си те носят от това, че са изолирани от лимфни възли. Съответно те обичат след входната им врата, която често е гърлото, да се развиват в локалните лимфни възли. Това е особеност при протичане на аденовирусните инфекции. Там често има болезнени увеличени лимфни възли. Друго характерно за някои групи аденовируси са конюнктивитите. Това пък е такъв дребен синдром, който може да ни насочи, че по-скоро става дума за аденовирус.
Къде най-често можем да се заразим и по принцип по-лесно ли става заразяването (разболяването) при по-високи температури?
Когато се случват летните почивки, не винаги има подходяща инфраструктура там, където отиваме, не винаги се съблюдават санитарните норми. Освен това има струпване на доста хора на малка територия и съответно когато хората общуват помежду си и когато не се спазват някои хигиенни норми, това създава предпоставки за разпространяване на тези вирусни инфекции. Те са доста устойчиви в околната среда и обикновено детергентите (сапуните) не убиват тези патогени и затова в канална вода те могат доста дълго време да останат, могат да останат и в изсъхнало състояние върху различни повърхности, въпреки че ултравиолетовата светлина оказва ефект върху тях, но той не е моментален. Така че те може и с дни да се запазят. По време на летните почивки не винаги има условия, не винаги има човек къде да си измие ръцете. Това в по-малка степен важи за летуващите и в много голяма степен важи за хората, които работят в различни ресторанти, капанчета, барове, сергии. Не винаги продавачите на царевица и подобни амбулантни търговци, отговарят на изискванията да извършват тази дейност, имат необходимата хигиена. Относно топлините е добре да кажаем, че топлинният шок оказва влияние върху действието на имунната система и макар че слънчевите бани и ходенето на плаж имат доказано позитивен ефект върху здравето, когато времето не е добре нормирано, когато още първия ден на плажа изгорим или прекараме десет часа на пясъка, това със сигурност е натоварващо за имунната ни система. Ние се обезводняваме, променя се цялостната ни хомеостаза в резултат на интензивното слънчево огряване. Организмът ни се стяга под въздействието на тези фактори и може дори да се чувстваме първоначално много добре, но обикновено с някакво закъснение от порядъка на ден-два идва и негативният ефект върху имунната ни система. Необходимо е да се пазим от прекомерно излагане на слънце, да ползваме чадъри, да се разхлаждаме във водата, но да не забравяме, че и там слънцето ни пече и изгаряме. В тази връзка в момента дори във водата се препоръчват шапки специални, особено за децата. Трудно е да се избегне контактът с такива патогени, но една добра имунна система, няма да позволи това заболяване да се разгърне в истинска инфекция. Или ако такава се случи, тя да протече значително леко.
Кои храни да избягваме по заведения, за да избегнем риска от някаква зараза, развалена храна и т.н.?
Няма определени храни, специално при тези вирусни инфекции, които да правят по-рисково заразяването с патогените. По-скоро въпросът отново опира до рисково поведение, най-вече на персонала, който обработва тази храна. Като цяло храна, която виждате, че персоналът не е имал добри условия да приготви или пък там, където няма много добра термична обработка. Има определени ястия, които не изискват чак такава термична обработка, например при варене, когато не е под налягане, не се развиват такива високи температури и биха могли да оцелеят определени патогени. Не е толкова до храната, а до начина, по който се приготвя тази храна и до условията, при които се приготвя. По отношение на суровата храна, там нещата опират много често до възможността дадените продукти да се измият. Това особено важи за салатаите, които се правят, за плодовете. При измиването е много важно да има адекватно очистване на каналната вода, да се знае, че тази вода, която тече от чешмите не е заразена, защото в някои случаи за съжаление, ако има заразяване на водоизточника, това може да доведе до проблеми. Често такъв проблем може да има в планините. Там не винаги има възможност да се контролират поточета и трудно дотъпни водоизточници. Може да има замърсяване и заразяване на водата и въпреки, че тя е много чиста, студена, прекрасна, планинска, ако няколко дни преди това е минало стадо крави или недобросъвестни хора, водоизточникът може да е замърсен.
Опасни ли са басейните?
Аналогично на храната, басейните по-скоро не са опасни, когато всичките разпоредби по поддържането на санитарните им части, са спазени. От друга страна трябва да се спазват инструкциите на производителите на дезинфектанти, помпи, филтри. Когато се спазват тези правила, басейните са безкрайно безопасни. Това нещо много по-трудно може да се осигури, когато става дума за море. В различните зони на българското Черноморие не винаги има пречиствателни станции. Освен това морските течения са непредсказуеми и е възможно вода, която е замърсена и идва от съвсем друг район, да попадне в нашия обсег. В основата на всичко пак сме си ние хората. Понякога морето може да бъде и по-опасно от басейните. От друга страна санитарните власти извършват проверка и на морето, но поради огромния обем и много интензивните процеси на обмяна на водата, не винаги може да е гарантирана чистотата. Един басейн по-лесно може да се контролира и третира по отношение на дезинфекция.
Какви са рисковете, ако не потърсим лекар и как можем да си помогнем сами- например далече в планината сме и наблизо няма медицинска помощ?
Човек, разбира се попада в такива ситуации, в които не винаги може да има медицински пункт и консултация със специалист. Хубавото е, че в масовия случай няма такава необходимост от по-специални грижи. На първо място е това да могат да се разпознаят симптомите и тяхната тежест. Например, при децата, родителят винаги може да преброи колко пъти детето е повърнало или колко пъти е имало диарични изхождания. Може евентуално да се ориентира до колко е топло детето- дали изгаря или просто е малко топло. Децата имат спосбността да вдигат много висока температура, но както рязко може да се повиши, така детенцето може и много бързо да нормализира температурата. Не бива да се разчита на това. По-скоро трябва да се следи състоянието и ако има под ръка лекарства, които да са температуропонижаващи, една еднократна доза може да ни даде свободен от висока температура интервал (4-6 часа), в който да се осигури отиване до аптека или намиране на медицинска помощ. Първото важно нещо е да се запази спокойствие и да се оцени ситуацията. Едно дете, което е силно отпаднало, болят го крайниците, повръща, има висока температура, което е сънливо, което първоначално е раздразнено, а после става отпуснато, това са алармиращи белези за родителите. Ако имат лекарства под ръка (хубаво е винаги да носят) е добре да бъдат дадени веднага, най-вече температуропонижаващи.
Какви лекарства е добре да носим в багажа си?
Освен температуропонижаващите, които са задължителни, има лекарства, които спират диаричните изхождания дори при много малки деца. Те успокояват моториката на тънките черва. Много важно е обезводняването, което не бива да допускаме. То се прекратява чрез прекратяване механизма на тази диария. Има прахчета, има и лекарства, които се слагат под езика, много удобни са за тези случаи, когато сме сред природата. Паралелно със спиране на загубите, трябва да има опити за рехидратация, по малко течности, които са налични, трябва да се дават. Третото нещо е диетата. Реално се спира всякаква храна, всичко, което би дразнило стомашно-чревния тракт и би засилило оплакванията. При възможност, не толкова сладки сокове, а предимно чиста вода. В идеалния случай има рехидратиращи солеви разтвори, но не всеки си носи такова прахче. Може да бъде и вода с малко сол, поне натриевият хлорид да се компенсира.
Как можем да се предпазим, има ли профилактика- някакви имуностимуланти, които да приемаме преди да отпътуваме към морето или планината?
Както казах няма лекарства, които директно да действат на тези вируси. Срещу някои от тези патогени има разработени ваксини, включително полиомиелита- това е част от задължителния имунизационен календар. Там това донякъде ни пази, въпреки, че съм имал случаи, при които на детето не са поставени ваксините, поради някакво специфично медицинско състояние, например. Една малка скоба- тъй като полиомиелитът протича с рязка загуба на възможността даден човек да движи крайник. При всяка такава остро настъпила парализа при дете, трябва да се мисли за полиомиелит. А иначе, относно предпазването, различните компоненти на здравословния начин на живот ни помагат за това да не се заразяваме, а ако се заразим да протича по-леко едно такова наше заболяване. В тези компоненти са активният начин на живот, разнообразното хранене с нужните макро и микронутриенти, режимът на сън и почивка. Конкретен имуностимулант аз лично избягвам да предписвам, когато е за неспецифична профилактика. По-скоро може те да са част от курсове, когато при някои човек се наблюдава в миналото по-голяма склонност към боледуване. Има курсове с най-различни препарати, които модулират имунната система. Когато едно детенце боледува за шест месеца пет пъти, това може да наложи провеждане на определен курс, който да укрепи имунната му система.
Можем ли превантивно да приемаме пробиотици? Препоръчително ли е? А някакви билки, които е добре да ползваме през лятото, за да сме по-здрави?
При заболяванията, причинявани от тези вирусни инфекции, пробиотиците са особено показани. Взимайки предварително пробиотици, това може да помогне, но няма да даде гаранция, че човек няма да се зарази. Обратно, след като вече е протекла една инфекция, те са препоръчителни. Когато говорим за стомашно-чревния тракт, трябва да се има предвид, че той самият е много важен елемент на имунната система, не само като бариера, а и като място, където все повече се натрупват данни за чревния микробиом, който не позволява или силно затруднява възникването на други инфекции, когато той е добре балансиран, с такива микроорганизми, които имат по-скоро изявени позитивни качества. Това се случва и при едно добро хранене, разбира се. Но пробиотиците могат да помогнат именно в тези процеси. Здравите черва обикновено яодят след себе си до здрава имунна система. Има серотониново производство, което е на ниво черва, но действието е на ниво мозък. Почти никога няма да навреди приемът на пробиотици, може да има само ползи от приложението. С билковите препарати трябва да се внимава много повече. В народната медицина има много големи ползи, стига човек да не прави глупости- да не взима билки, които не познава добре и задължително да се консултира със специалист.
От каква възраст трябва да обърнем внимание на профилактиката при децата- приемане на имуностимуланти- дали можем при много малки деца да го правим, при бебета?
Профилактиката започва от самото раждане- има мерки и дейности, които да подпомогнат узряването на имунната система, по-нататък и доброто и функциониране. Това е огромна тема. При нужда винаги има лекарствени препарати или добавки, които са подходящи дори за кърмачета, но освен тях кърменето е много важно, част от профилактиката. Умереното излагане на слънце, слънчевите бани, въздушните бани- всичко това е част от т.нар. профилактика. Разходките, слънцето, витамин D- все повече се натрупват данни, че витамин D има огромна роля не само за метаболизма на калция и за костното образуване, а и за действието на имунната система. Интересно е, че витамин D е част от задължителния прием, ако детето е родено през зимния сезон. Винаги обаче трябва да се внимава, за да не стане предозиране. По отношение на витамин D повече не значи по-добре. Трябва много добре да се съблюдава това, което е назначено като доза. Има проучвания, които сочат, че много важно при този витамин е дългият прием на малки дози, а не еднократният приема на големи дози. Този прием води до значителни ползи за имунната система и от там до много по-рядко и по-леко боледуване. Мерките започват от обгрижването на малкото дете, от връзката, която изгражда с майката- това е част от профилактиката.
Много ви благодарим за този полезен и изключително интересен разговор!
Може да чуете цялото интервю в звуковия файл
Коментари (0)
Нов коментар