Вашата кошница
Няма повече артикули в кошницата ви
Д-р Весела Руменова Димитрова е кинезитерапевт с дългогодишен опит. От 1993 до 1999 г. е рехабилитатор към АП на Транспортно Медицински Институт, гр. София. От 1999 до 2003 г. работи като кинезитерапевт в частен център „Дивна Медик“. От 2003 г. до момента е старши кинезитерапевт към Национална Болница за Физиотерапия и Реахабилитация „Овча купел“. От 2010 г. до сега е хоноруван преподавател на студенти по кинезитерапия от НСА. През 2010-2011 г. придобива степен магистър по Адаптирана Физическа Активност в НСА. От 2018 г. е и редовен докторант там, катедра Теория и методика на кинезитерапията. Притежава множество придобити квалификации по специалността, сред които Kinesio taping fundamentals and advanced – Исак Фридман (Израел), 2010-2011 г., Mobilization with movement – Mulligan concept – Сакис Адамидис (Гърция), 2014 г., Fascial manipulation by Stecco – Коби Вайс (Израел), 2017 г., Мануална терапия по Калтенборн – Пенка Минчева и др. Д-р Димитрова е член на Асоциацията на физиотерапевтите в България и взима голямо участие в български и международни конференции и конгреси, свързани с професията. Има участия и в организацията и менторството на студенти по програма ERAZUM- 2017-2019 г.
Здравейте, д-р Димитрова! Днес бихме искали да поговорим малко повече за движенията на тялото, за неговата биомеханика и за това как заседналият начин на живот уврежда мускулите и ставите ни. Какво бихте казали като за начало по тези теми и като цяло за кинезитерапията като метод, помагащ ни да живеем здравословно?
По принцип всички се раждаме с равен старт т.е. нашата биомеханика си е човешката биомеханика. Как ще се грижим за нея до края на живота си зависи от нашето желание и от това дали има кой да ни посъветва в правилната посока. Кинезитерапията е сравнително нов клон в медицината. Преди години никой не е смятал, че да се лекуваш с движение е начин за лечение. Признавали са се само медикаментозният и оперативният начин. Хубавото е, че от около 50-тина години нашата професия се налага все повече. Думата кинезитарапия идва от „кинези“- движение и терапия- лечение т.е. лечение чрез движение. Основният метод на нашата професия са физическите упражнения. Можем да използваме кинезитерапията и като профилактика, и като лечение.
Как индивидуалната структура на тялото на всеки от нас предопределя функционалността на тялото? Могат ли всички хора да правят едни и същи упражнения или за някои те няма да са препоръчителни в зависимост от височина, тегло, гъвкавост, стари травми и т.н?
Пак казвам- всички се раждаме с равен старт и си имаме едни особености на цялото тяло. Например, тазобедрената и раменната става можем да ги движим в 3d пространството. Колянната и лакътната става можем да движим само в две равнини, защото те трябва да дават повече стабилност. Всяка една става в нашето тяло има някаква задача- или да дава стабилност на крайника или цялото тяло, когато е изправено, или да го движи. В зависимост от тази задача ние трябва да се погрижим за мускулатурата на тази става и на цялото тяло. Всички хора могат да правят едни и същи упражнения, но зависи колко отдавна не са правили или колко често ги правят, защото от раждането до края на ученическата възраст, всички сме принудени по един или друг начин да правим някаква гимнастика. Колкото повече се отдалечаваме от детството, животът ни завърта и ние започваме да си ограничаваме движенията. Колкото повече ограничаваме движенията, толкова повече тялото ни се фиксира в най-често използваните движения и пози, защото нервната ни система смята, че на нас тялото ни трябва само за тези движения и пози и се опитва да ни фиксира и така да пригоди тялото ни, че то да изпълнява само тези функции. Ако това трае дълго време, защото е изчислено, че за една година лоша стойка, човек се сдобива с един градус изкривяване в гръбнака. За 10 години това са 10 градуса, за 20 години това са 20 градуса и това са вече едни много големи структурни промени, които настъпват в тялото. Затова човек трябва да прави упражнения- за да изчиства грешките, които натрупва тялото му при ежедневното му ползване.
Има ли някакво значение възрастта за упражненията, които избираме да правим т.е. ако аз съм на 50 години вече, но съм решила, че трябва да се науча да правя шпагат или мост, това опасно ли ще е за мен? Трябва ли да съобразяваме възрастта си с видовете движения или с повече тренировки можем да станем по-гъвкави и в по-зряла възраст?
- Ако хората не са били активни, ще им трябва още по-дълго време, за да стигнат до тази цел- шпагат. Ако са били активни, те може и да го направят. Колко ще им навреди, зависи от състоянието на ставите. Ако са с наднорменно тегло, ако имат износване на ставите и са в последна фаза, тогава не е препоръчително да постигат този шпагат. Хората като цяло имат един функционален обем на движения, в който да могат да отидат до тоалетната, да си сготвят храната, да могат да се нахранят, срешат. Този функционален обем трябва да се поддържа, защото, ако той се изгуби, човек си губи качеството на живот и със сигурност ще има болежки.
Какво предизвиква промяна в биомеханиката на тялото? Защо понякога резките движения (без да говорим за екстремни такива, а за едно обикновено завъртане наляво или надясно) могат да предизвикват толкова внезапна и силна болка?
Като стартирах обучението си, във всички учебници, в които се описват причините за възникване на проблем в опорно-двигателния апарат, стоят две неща- едното е репетиторни движения т.е. често повтарящи се едни и същи движения, другото е порочна поза- има значение най-често заеманата поза и най-често извършваните движения, които водят до износване на ставите. Затова, когато тялото се поддържа в добра форма, чрез физическите упражнения, тогава то е здраво, човек живее по-дълго и се радва на по-добро качество на живот. При резките движения, тази болка се получава отново по причина, че ние изваждаме тялото от зоната му на комфорт и мускулите не са подготвени за такава бърза реакция. Те имат едни рецептори, едни датчици и тези датчици в случая отчитат, че това движение не е нормално за човек. Затова, за да предпази човек, тялото сигнализира за болка. В 95% от случаите става дума за мускулна болка т.е. за мястото, където мускулът се залавя за костта. Това е, което боли. Но хората понеже не знаят, страх ги е и се притесняват и така все повече си ограничават движенията, за да избягат от тази болка. Това води до един порочен кръг.
Кои са типовете двигателни активности, които поддържат тялото ни здраво? Какви са техните ползи и колко често трябва да ги практикуваме?
Едните са аеробни т.е. да кръвоснабдим цялото ни тяло. Това са най-често циклични движения- движения като ходене, каране на колело, плуване, катерене т.е. всичко, което се повтаря. Тези движения трябва да бъдат извършвани между 20 и 40 минути, за да може мускулът да се напълни с кръв, да разшири капилярите и да достави достатъчно кислород до тъканите. Аеробните упражнения са хубави и за сърдечно-съдовата система. Сърцето е мускул, а мускулът се тренира с движение. Навсякъде при пациенти, които са след инфаркти, с хипертонична болест, това е нещото, което тренира сърцето- движението. Освен това при тези упражнения, след 20-тата минута започва да се отделя серотонин- хормонът на щастието. След аеробните движения, следват мускулните упражнения, като мускулите се разделят на два вида- статични и динамични. Статичните мускули са тези, които ни държат срещу гравитацията. Те работят постоянно и трябва да са достатъчно силни, за да издържат дълго време на натоварване, но пък на тях им е заложено като програма да стават все по-силни, колкото повече ги използваме и да изпадат в спазми- затова трябва да ги разтягаме. А пък другите- динамичните мускули, които ни движат, те стават все по-слаби и тях трябва да ги засилваме. Това е балансът, който трябва да постигнем между двата вида мускули.
Да ни споделите за ефектите на обездвижването – какви могат да бъдат те, тежки ли са и какво всъщност наричаме обездвижен човек? В наши дни това е тема номер 1- седенето пред електронни устройства и като казахме „седене“, има ли някакво съотношение прав-седнал, което да спазваме всеки ден, за да тялото ни се чувства максимално комфортно и да не е обездвижено?
Човек, ако не минава на ден по 6 километра и три етажа стълби, бих казала, че е обездвижен. Всички сме обездвижени като цяло. Обездвижването води до атрофия на мускулите, ограничаване обема на движенията. Изследвания показват, че ако 45 минути стоим на едно място, за нервната ни система това е сигнал да ни фиксира в него. При хората, които работят на компютър, обикновено има едни норми, при които на час- час и 10-15 минути, да стават по 10-15 минути да се раздвижват- да се разхождат, да правят някакви разнообразни движения с ръце и крака. Статистиката сочи, че на 45 минути трябва да се става.
Ходенето пеша е начин да се раздвижим, но достатъчен ли е той и по колко трябва да ходим всеки ден, за да мускулите, костите и ставите ни се чувстват добре? Тези крачки, които постоянно мерим на часовниците си, отговарят ли на истината? 6 хиляди ли са крачките, които трябва да правим минимум на ден? Има ли точно число (чели сме различна информация по темата)?
6 километра и горе-долу между 6 и 10 хиляди крачки. Хората малко ги тълкуват двояко. Тези крачки трябва да са наведнъж и с умерено темпо- нито много бързо, нито много бавно. По-добре по-бързо, отколкото по-бавно, защото иначе няма никакъв ефект върху тялото. Много хора смятат, че тези крачки трябва да ги изминат от сутринта до вечерта на порции. Не е така. Трябва да е наведнъж. Само тогава има ефект. Навремето, когато човек получеше инфаркт, за да го изпишат от болница, той трябваше да може да качва един етаж стълби и да изминава 500 метра, като пулсът му не трябваше да превишава 90 удара в минута.
Знаем, че има статични и динамични мускули- разкажете ни повече за тях и за техните функции.
Статичните мускули са тези, които ни държат изправени и седнали- в повечето случаи те са в задната част на тялото. Започваме с мускулите на подбедрици, бедра, гръбначен стълб. Динамичите са тези, които ни движат- например бицепс, трицепс, както и широкият гръбен мускул. Големият гръден мускул пък е статичен мускул. Съотношението между тях е много важно, защото ако не разтягаме статичните мускули те започват да потискат работата на динамичните. Така започват да се получават едни дисбаланси около всяка става и цялото тяло страда. Премества се центърът на тежестта и стават по-неикономични движенията, възникват болежки при елементарни движения.
Разнообразни ли трябва да бъдат движенията, които извършваме или можете да зарадвате по-мързеливите, като им кажете, че всекидневното ходене им стига, за да са по-бодри и за да тялото им си е направило „упражнението“ за деня?
Не, ходенето не може само по себе си да е достатъчно. Трябва да включим и други упражнения плюс упражнения в различни равнини на движение. Тъй като живеем на планетата Земя, където гравитацията работи и законите на физиката важат и за нас- за да може тялото ни да извършва свободно всички движения, ние трябва да го поддържаме в тези движения. Фасцията (съединителната тъкан, която обвива мускули, съдове, нерви и всеки друг орган в човешкото тяло) действа като един екзоскелет (външен скелет) на тялото и дава свобода на движение на мускулите и въобще на опорно-двигателния апарат. Някои стави работят в 3d пространството, други в 2d, за да си изпълняват функцията за стабилност или за мобилност. Колкото по-разнообразни движения прави тялото ни, толкова по-добре за нашата нервна система, защото така се изграждат едни двигателни пътища в мозъка. Ако гледаме на различните движения като на пътища, колкото повече пътища има в мозъка ни, толкова по-добър е балансът- можем да пазим равновесие и да изпълняваме най-разнообразни движения, които да не ни затрудняват. Тук важи правилото, че колкото по-малко използваме дадени движения, толкова повече ги губим. За да си ги върнем се изискват доста усилия. На едно бебе му трябва една година, за да проходи- да може да овладее главата, да стои по корем, да се обръща, после да овладее раменете, после таза. При пълзенето се подготвят тазобедрените стави и краката за изправяне, за да проходи, но трябва да мине цяла една година. И всъщност откакто сме проходили, ние се „опитваме“ да ги загубим тези движения, като се обездвижваме все повече.
И накрая няма как да не споменем децата- трябва ли да се движат по същия начин като възрастните- повече или по-малко и на каква възраст е добре да ги запишем на спорт, защото някои родители сякаш правят това твърде рано? Може ли по някакъв начин да навредим на един дребосък със спорт, предвид това, че тялото му сега се развива и расте наистина бързо?
Ако искаме да го направим елитен спортист на 5 години, със сигурност ще му навредим. Вниманието при децата до 5-6 годишна възраст е много кратко- 5-10 до 15 минути. Всичко при тях трябва да е под формата на игра и да им развива двигателните умения. Децата до една годинка трябва да развият определени рефлекси, определени движения. В съвременното общество, поради липсата на информация или време при родителите, тук ще спомена и това, че дори бебетата се заглеждат в телефони и телевизори, тези рефлекси се забавят. Детето например започва да се обръща от гръб по корем не на 4-5 месеца, а на 8-9 месеца. Някои от рефлексите дори може да липсват, което е проблем в тази възраст както за двигателното развитие, така и за умственото. Колкото по-богато е на двигателни модели детето в тази възраст, толкова по-умно ще е. Това го има като проучване и статистика. По-скоро трябва образоване на родителите и на този, който се грижи за децата в това отношение. До една година всичко е стимулиране на рефлекси. До три годишна възраст всичко е под формата на игра. От 3 до 5 трябва да се усвоят умения като катерене, хвърляне, ловене, провиране. След седем годишна възраст можем да говрим за спорт, като първо се започва с плуване, но пак трябва игра. Може би след 12 годишна възраст трябва да е нещо специализирано. Разбира се, има спортове като художествената гимнастика, които започват още от 5 годишна възраст- няма лошо, стига да не се залита. Всеки един спорт, когато е професионален, си крие едни рискове, от които няма как да избягаме.
Благодарим ви за интересната информация и за този разговор! Много се радваме, че бяхме при вас!
И аз ви благодаря!
Коментари (0)
Нов коментар