Вашата кошница
Няма повече артикули в кошницата ви
Той е работил в ресторанта на Гордън Рамзи в Лондон (първият шотландски шеф готвач със звезда „Мишлен“). Този му опит е толкова ценен, че го превръща във виртуоз във висшата кулинария. Набира огромна популярност за кратък период от време, най-вече след участието си във втория сезон на Hell's Kitchen. Изявите му в социалните мрежи почти винаги са гарнирани с широка усмивка и известна доза хумор, поради което рецептите му стават още по-любими на хората. Казва, че за него готвенето е вълшебно пътешествие, а кулинарията същинско приключение. Обича да експериментира с различни съставки и рецепти. Като всеки готвач обoжава вкусната храна и е един от най-лъчезарните хора, които някога сме виждали. На вашето внимание- Шеф Никола Симеонов
Здравей, Никола! Много се радвам, че прие нашата покана и че ще поговорим за всичко, което те вълнува и най-вече за храната. Всички знаят кой си и много харесват това, което правиш. Обявен си за инфлуенсър на 2023-та година в категория „Храна“- поздравяваме те за което и искаме да те попитаме тежи ли ти тази слава, съпроводена ли е с някакви негативи или напротив- щастлив си от това, което се случва (така и изглеждаш)?
Здрасти! И аз благодаря за поканата. Не бих казал чак да ми тежи. Не съм като холивудския актьор Даниъл Радклиф, който да ходи с девет кучета около себе си, за да не го залива тълпата, така че нямам проблем с известността, която имам. Радва ме, когато ме спират хората, заговаряме се. Аз съм им познат, защото са ме гледали по телевизията- много приятелски тръгват към мен. За негативи не мога да се сетя към момента. Единствено се радвам. Аз и не излизам много често навън, не ходя по барове и дискотеки. Не се притеснявам да не се изложа някъде или нещо от този сорт.
Кулинарията ли е била твоята мечта като дете (обичайният въпрос, който сигурно постоянно чуваш) и би ли работил нещо друго?
Като дете не ми беше кулинарията мечтата. Всъщност аз много късно се ориентирах изобщо какво искам да правя. Може би чак в осми, девети, да не е и десети клас исках да се занимавам с програмиране. Пропуснах кандидатстването. Имах желание и медицина да уча, но там разбрах, че е много, много трудно и е много, много учене, а аз си признавам, че се опитвах да избягам от ученето. Готвенето винаги ми е било интересно. Майка ми, когато готвеше вечеря непрекъснато се завъртах около нея и питах кое как и защо прави и просто така се случи, че след като завърших училище, пропуснах кандидатстването първата година и започнах работа като сервитьор. Защото без никакъв опит, а и аз не съм учил в кулинарно училище. Тогава, за щастие, готвачите в кухнята никога не стигаха и аз изявих желание да взема смяна в кухнята като помощник. След тази смяна толкова ми хареса да готвя, че изобщо забравих и за кандидатстване и за всичко останало. Дали бих работил нещо друго? Налагало ми се е в определени периоди да работя нещо друго- работил съм в Англия. Първоначално там беше трудно да влезна в кухнята. Като чуят източноевропеец са доста скептични. Трябваше да мина през много интервюта, през агенции и т.н. Сега си давам почивка от кухнята с видеата, които правя, защото наистина признавам си, понякога ми идва много натоварването в кухнята и когато ми дойде в повече, оставам си вкъщи, правя си видеата на спокойствие и така разнообразявам нещата.
Знаем, че имаш богат и завиден опит- работил си в ресторанта на Гордън Рамзи. Там ли научи най-много за готвенето, подправките и големите тайни на кулинарията?
Абсолютно! Значи там за краткото време, в което бях, аз в неговия ресторант съм работил шест месеца, иначе отделно съм работил общо две години в ресторанти със звезди „Мишлен“ в Англия. Като цяло в Англия всички ресторанти са на на много по-високо ниво и видях неща, които започнаха да навлизат в България чак след 4-5 години. Организацията е много по-сериозна, изобщо техниките на готвене са много по-различни и наистина за много кратко време научих много.
Кой е най-големият ти гаф в кухнята, ако имаш такъв изобщо?
Най- голям гаф...вече в професионалната ми кариера не мисля, че съм допускал някой голям гаф. Иначе мисля, че бях на 16 и тогава за първи път се опитах да сготвя ориз. Сложих го да се готви, оризът остана суров отвътре, отгоре загоря. Аз му доливах след това вода, ама то вече беше късно. Пилето поне ставаше за ядене. Ориза го поизбутахме от чиниите и така си вечеряхме.
Какво би избрал- мусака или спагети респективно българска или световна кухня?
Ако трябва да избирам веднъж, бих избрал спагети. Но ако трябва да избирам всеки ден в продължение на един месец например дали да ям българска кухня или италианска, ще избера българската. Даже последния път като ходих в Италия, бях решил, че ще ям само паста и пица, за да мога да опитам възможно най-много паста и пица в Италия и на 10-тия ден вече не исках да видя паста и пица и с удоволствие се върнах в България да си хапна нещо българско.
И като говорим за хапване вече, кое е най-скъпото ястие което си приготвил и което си хапвал?
Имаше един период, в който работих като личен готвач и съм правил суши с омари и черен хайвер, като не съм се стискал изобщо за черен хайвер. Така че може би това е най-скъпото ястие, което съм приготвял.
Има ли храна която мразиш?
Има някои храни, които не обичам. Не са много, поне от нещата, които съм опитвал. Обичам и дреболийки, но има хора които например ядат агнешки главички, от които аз обичам езика и мозъка, но те ядат и очите, което на мен ми идва малко в повече. Хората твърдят, че те са най-вкусното, но не, не бих ги опитал. Другото са... хрущяли не обичам, примерно свински ушички- някои хора си ги хрупат. Изглежда много вкусно, но просто не мога, като го захапя и ми става неприятно. Ако ям уши, ям само кожата и така се справям.
Приготвяш ли си храна само за теб или когато си сам, се улесняваш с готова такава т.е. дали ти омръзва да готвиш?
Готвя си за мен, когато имам повече свободно време. Даже и вкъщи по-скоро готвя, когато има за кого да сготвя. Ако готвя за себе си, си правя някакво месо на тиган, салата или нещо от този сорт. Но в повечето случаи наистина или съм ял на работа или съм готвил цял ден и не ми се занимава с готвене и си взимам нещо готово.
Кой е любимият ти десерт? А десертът, който приготвяш най-добре?
Аз обичам по-леки десерти. Може би тирамису да ми е любимият десерт. И може би него също го приготвям най-добре.
Храниш ли се здравословно, понеже сме здравен сайт би ли ни препоръчал някои здравословни храни, които по-често да консумираме или пък някоя рецепта да ни дадеш, например за сутрешно смути, което ти си правиш или харесваш?
Опитвам се да се храня здравословно, но се опитвам да запазя някакъв баланс т.е. не избягвам напълно храни, които обичам и не са здравословни, по-скоро ги намалявам или ги комбинирам с по-здравословни храни. На смутитата не съм им голям фен честно казано, защото когато храната се поема в течен вариант, те засища по-малко. Може да е същото количество и същите калории, но когато го ядеш с лъжица, дъвчеш го и т.н., просто организмът реагира по по-различен начин. Аз имах проблем с теглото, много хора не знаят, но бях доста пълничък до 20-22 годишен и точно намирайки този баланс, успявам да се справя и тренирайки също така, но за тренировки нямам достатъчно време. Повече идва от храненето. А моя любима такава рецепта например са яйцата по панагюрски, които по принцип са доста калорични, нали са с пълномаслено кисело мляко, яйцата с жълтъците, сиренето, запръжката. Аз например си ги правя със скир. Яйцата си ги използвам цели. Не си правя запръжка. Слагам си само червен пипер, с пушен червен пипер става много хубаво между другото. Купувам си и едно полумаслено сирене и вярвам, че калориите за една порция са на една трета от тези при традиционните яйца по панагюрски.
Относно ресторантите и понеже си работил в най-добрите такива, би ли споделил нещо от „кухнята“- какво прави един ресторант наистина луксозен, освен храната? Има ли някакви други тайни?
Най-голямата тайна, която разкрих в кухните в ресторантите със звезди „Мишлен“, е организацията и дисциплината. Това е нещото, което ме впечатли повече и от вкуса на ястията. Там всичко така е организирано, че дори някой да сбърка, тази грешка не се допуска да стигне до клиента. И всъщност това отличава добрите от много добрите ресторанти. И затова нямаме ресторанти със звезди „Мишлен“ в България. Защото тук просто не можем да наложим такъв контрол, какъвто се налага там.И накрая може би да пожелаеш нещо на нашите читатели да ни кажеш какви са ти бъдещите планове- би ли издал една книга с рецепти?
Да, всъщност точно в момента работя по една такава книга, която е доста подходяща за вашата аудитория, защото е точно за street food рецепти, които са направени по по-здравословен начин. Аз наистина мисля, че тайната е в баланса. Да спазваш много добър режим за един- два месеца дава много по-ниски резултати от това да спазваш не толкова стриктен режим за една-две-пет години. Пожелавам на вашата аудитория да намерят баланса и да се чувстват щастливи!
Много ти благодарим за отделеното време и за това интервю! И успех на книгата!
Благодаря!
Коментари (0)
Нов коментар