Липотиамин-витамин-В1


Липотиамин® е иновативна хранителна добавка за поддържане функцията на централната и периферната нервна система, основана върху синергичното съчетание на високоусвояема форма на витамин В1в умерено висока доза (50 мг тиамин тетрахидрофурфурил дисулфид, синоним: фурсуртиамин , TTFD) и нискодозирана алфа-липоева киселина (7.5 мг), която е мощен антиоксидант за нервната тъкан. Употребява се в неврологията и ендокринологията като помощно средство с витамин В1-активност срещу невропатията (включително диабетната полиневропатия), за нормализиране на въглехидратния метаболизъм, протекция на ретината, коригирането на дефицита на витамин В1 и противодействие на острата и хроничната умора – както поради физическо натоварване, така и в хода на някои специфични заболявания. Наименованието на продукта – Липотиамин®, прави асоциация както с липофилността (мастноразтворимостта) на TTFD, така и с присъствието на алфа-липоевата киселина в състава. В професионалния спорт липотиаминът се прилага за подобряване физиологичната адаптация и подобряване на атлетичното представяне.

Области на употреба на LIPOTHIAMINE®

  • Диабетна полиневропатия;
  • B1-дефицитна (хранителна) полиневропатия;
  • Дългосрочни увреждания и усложнения на захарния диабет;
  • Хронична умора при физическа активност и спорт;
  • Дефицит на тиамин (витамин Б1) и болестта бери-бери;
  • Хронична умора при възпалителни чревни заболявания;
  • Подобряване на атлетичното представяне и ускоряване на мускулната регенерация в спортисти;
  • Протекция на ретината при заболявания на зрителния анализатор, протичащи с образуването на нови кръвоносни съдове.

Какво е тиамин (В1)?

Тиаминът, известен като витамин B1, е водноразтворим витамин, който е незаменимо хранително вещество за всички живи организми. Представлява хетероциклено химично съединение, в чиято молекула се различават аминопиримидинов и тиазолов пръстен, и метиленов мост, който ги свързва. Синтезира се в бактерии, растения, гъби и в някои протозои. Чревната микрофлора също произвежда малки количества В1 в биологично активната му форма – тиамин пирофосфат (TPP). Поради високата си разтворимост във вода (500 г/л), тиаминът не се натрупва в организма и е необходимо непрекъснато да се набавя с храната. Дневната потребност от В1 варира от 0.2 мг при новородените до 1.4 мг при бременни и кърмачки, като при средностатистическия възрастен е около 1.2 мг. Съдържа се в месото, рибата, зърнените храни, ядките, семената, бобовите култури, морските храни. Сред най-богатите му източници са свинското месо, сьомгата, лененото семе, зрелият фасул, соевото сирене (тофу), кафявият ориз, аспержите и мидите. Преработката на зърното (на ориза и житните култури) отнема голяма част от тиамина, поради което в много страни брашната се обогатяват с витамин В1. Във фармацията и медицината се използват тиамин хидрохлоридът и тиамин мононитратът поради по-високата им стабилност и по-ниската им хигроскопичност в сравнение с тази на чистия тиамин.

Биохимична роля на тиамина

Тиаминът е транспортната форма на витамин В1, която в организма се фосфорилира до тиамин монофосфат (ThMP), тиамин дифосфат (тиамин пирофосфат, ThDP, ThPP), тиамин трифосфат (ThTP), аденозин тиамин дифосфат (AThDP) и аденозин тиамин трифосфат (AThTP). Тези витамери (биоактивни форми) на В1 играят роля на кофактори на редица важни ензими, участващи в голям брой биохимични реакции. TPP, известен и като кокарбоксилаза, е кофактор метаболизма на въглехидратите – транскетолаза, α-кетоглутарат дехидрогеназа, пируват дехидрогеназа и разклоненоверижна кето-киселинна дехидрогеназа. Те участват във връзката между гликолизата и цикъла на Кребс, в самия цикъл на Кребс и в пентозофосфатния метаболитен път, при което се генерират АТФ, НАДФ и рибозо-5-фосфат, които са в основата на генерирането на клетъчна енергия и последващият синтез на аминокиселини, липиди и нуклеинови киселини. Фосфорилираният тиамин е кофактор на ензимите  пируват дехидрогеназа, разклоненоверижна аминокиселинна хидролаза и транскетолаза. В мозъка, тиамин трифосфатът е важен донор на фосфатна група към аденозина за образуването на макроергичното съединение аденозин трифосфат (АТФ), с което участва пряко в енергийния метаболизъм. Подобряването на митохондриалната функция и производството на клетъчна енергия е в основата на употребата на тиамина и аналозите му срещу хроничната умора.

На нивото на ретината, тиаминът и аналозите му намаляват оксидативния стрес чрез неутрализация на реактивни кислородни видове (ROS), образуващи се под действието на слънчевата светлина и главно от UV лъчите. Когато оксидативното действие на ROS надвиши по сила антиоксидантния капацитет на клетките и тъканите, настъпва увреждане на ретиналния пигментен епител и на фоторецепторите. Активацията на транскетолазата под действието на витамин В1 осъществява плавния преход между гликолизата и пентозофосфатния път – който е безопасен механизъм за неутрализиране на излишните захарни метаболити (триозофосфатите). Под действието на тиамина или TTFD се увеличава биосинтезът на енергийния кофактор НАДФ (никотинамид аденин динуклеотид фосфат), участващ в регенерацията на клетъчния антиоксидант глутатион.

Водоразтворим и мастноразтворим витамин В1 – предизвикателства

Още когато полскo-американският биохимик Кажимеж Функ открива витамините като биохимичен клас хранителни вещества през 1912 година, той първоначално ги разделя на две групи – А (мастноразтворими) и В (водноразтворими). Постепенно става ясно, че мастноразтворимите витамини се усвояват и натрупват по-лесно в организма и могат да не се приемат всекидневно (сега тази група включва витамините А, D, E и К), докато В-витамините имат висока разтворимост във вода и се елиминират бързо с урината, което налага резервите от тях да се попълват непрекъснато. С развитието на фармакологията се установява също така, че витамин В1 в дози, значително по-високи от необходимите за поддържане на основните жизнени процеси, има специфични фармакологични ефекти – облекчава невропатичната болка и възпалението, предпазва бъбреците и кръвоносните съдове от оксидативен стрес, предотвратява когнитивния спад при невродегенеративни състояния, намалява последиците от високата кръвна захар при диабет и т.н. Натрупването на големи количества тиамин в организма обаче е трудно поради ниската му абсорция, поради което е предложено разработването на мастноразтворими форми на витамина. Такива се оказват бенфотиаминът и сфуртиаминът (тиамин тетрахидрофурил дисулфид).

Какво представлява TTFD?

Тиамин тетрахидрофурил дисулфидът (TTFD, Фурсултиамин) е разработен през 1961 година в Япония, където е открита и химичната структура на тиамина (витамин В1). Представлява синтетичен аналог на алитиамина, който се открива в чесъна, и който е открит също в Япония десет години преди това. Одобрен е за лечение на тежък дефицит на витамин В1, болестта бери-бери и енцефалопатията на Вернике, срещу които е доказано по-силнодействащ от „обикновения“ тиамин.

Антиневропатичният механизъм на TTFD е свързан с ъпрегулацията на ензима транскетолаза, който участва в пентозофосфатния метаболитен път. Една от функциите на този път е свързана с предоставяне на редуцираща сила за регенерацията на главния антиоксидант глутатион. При дефицит на витамин В1 транскетолазата е даунрегулирана, глутатионът не може да неутрализира свободните радикали и настъпва оксидативно увреждане на нервната тъкан. Даунрегулацията на този ензим е особено опасна при съчетанието ѝ с хипергликемия. Увеличеният поток на глюкоза към гликолитичния път предизвиква специфично натрупване на междинни метаболити, които при нефункционираща транскетолаза се пренасочват по алтернативни метаболитни маршрути с образуването на полиоли, активирането на протеин кинази и образуването на продукти на крайната гликация (AGEs) (2).  

В сравнение с други мастноразтворими форми на тиамина, като например алитиамина и олтиамина, TTFD има значително по-слаб остатъчен мирис на чесън в дъха и телесната миризма и по този показател е сравним с бенфотиамина.

Тиамин тетрахидрофурфурил дисулфид vs. тиамин

  • TTFD е мастноразтворим (съдържа дисулфиден мост в молекулата си), а тиаминът и солите му са водноразтворими витамини;
  • TTFD преминава свободно през биологичните мембрани и се абсорбира бързо и във висока степен, докато абсорбцията на тиамина е ограничена от скоростта на транспортните протеини в червата ;
  • Дори при високи дози TTFD се усвоява почти изцяло, докато степента на абсорбцията на тиамина намалява с увеличаването на дозата;
  • TTFD прониква лесно през кръвно-мозъчната бариера, докато тиаминът достига по-трудно до мозъка в съществени концентрации;
  • Тиаминът се понася много добре от повечето потребители, докато TTFD може да предизвика раздразнителност или безсъние (в голяма степен се предотвратява с добавянето на магнезий);
  • Докато тиаминът се използва главно за предотвратяване или коригиране дефицита на В1, метаболизма на въглехидратите  и като част от В комплекс, TTFD се прилага срещу хронична умора, полиневропатия (включително диабетна), претоварване на нервната система (мозъчна мъгла, „бърнаут”), като невропротектор, ретинопротектор и противостареещо средство.

Алфа-липоева киселина (ALA)

Алфа-липоевата (тиоктова) киселина е мощен антиоксидант от природен произход, който се образува в организма от каприловата (октаноева) киселина. Есенциална за аеробния метаболизъм, ALA e кофактор на пет групи ензими, важни за протичане на цикъла на Кребс и съответно за енергийния метаболизъм – разклонено- верижна алфа-кетокиселинна дехидрогеназа, пируват дехидрогеназа, алфа-кетоглутарат дехидрогеназа и алфа-оксо(кето)адипат дехидрогеназа. Наред с това, присъствието на тиолова (сулфхидрилна - SH) химична група в молекулата придава силни антиоксидантни свойства на ALA, подобни на тези на глутатиона. Високо дозираната ALA има доказан ефект като антиоксидант за периферната нервна система и редовно се назначава на диабетици (като лекарство или хранителна добавка в дози от 200-600 мг дневно), но невинаги се понася добре и може да даде някои странични реакции като гадене, коремна болка и подуване, и от по-тежките – алергичен шок и хипогликемия. В ниски дози тя запазва част от антиоксидантната и невропротективната си активност и синергично усилва ефекта на тиаминовия аналог TTFD, позволявайки дългосрочен прием с минимален риск от странични реакции.

Захарен диабет и диабетна полиневропатия

Диабетната периферна невропатия засяга до 50% от диабетичните пациенти и се поражда от оксидативния стрес, предизвикан от хипергликемията, митохондриалната дисфункция, активацията на полиоловия метаболитен път, образуването на продуктите на крайната гликация и възпалението. Както за тиамина, така и за неговите мастноразтворими аналози – бенфотиамин и фурсултиамин (тиамин тетрахидрофурил дисулфид), е установена силна антиневропатична активност при диабетиците (3). Този ефект се допълва от включването на мощния антиоксидант алфа-липоева киселина (ALA, още тиоктова киселина). Критичен обзор на данните от клинични проучвания, систематични ревюта и експериментални проучвания преглежда правдоподобността на механистичните данни, клиничната ефективност, продължителността на интервенцията и методологичното постоянство. Бенфотиаминът и аналозите му имат добре изяснен механизъм на действие (активация на транскетолазата, отклоняване на гликолитичните метаболити от разрушителните метаболитни пътиша), докатo ALA оказва антиоксидантен ефект, митохондриална протекция и подобрена микроваскуларна функция, въпреки че не показва регенеративни свойства по отношение на невроните.

Значителна част от лицата с хипергликемия (36-47%), включително и диабетици, лица на високовъглехидратна диета, бременни и др., се оказват с ниски кръвни нива на тиамин (витамин В1). Ниски нива на тиамина са отчетени при диабетици от инсулинозависимия тип (I) и в потомството на нелекувани животни с диабет. Плазменият тиамин е понижен при диабетиците от двата типа (с 76% при тип I и със 75% при тип II) поради засилена екскреция с урината и повишена експресия на транспортните протеини за тиамин в еритроцитните мембрани (10).Приемът на тиамин или на неговите аналози понижава кръвната концентрация на глюкозата и гликирания хемоглобин в дългосрочен план, облекчава ендотелната дисфункция, забавя прогресията на диабетната кардиомиопатия, намалява увреждането на бъбречните тубули и тежестта на диабетната ретинопатия. Липидният профил и холестероловите нива също се подобряват, но при дневни дози на тиамина над 70 мг/ден (10).

Физическо натоварване и хронична умора

Нарушеният енергиен метаболизъм в митохондриите е сред главните причини за синдрома на хроничната умора. Тиаминовият аналог TTFD, самостоятелно или в съчетание с алфа-липоева киселина, се използва често в терапията на умората. Той  се усвоява лесно и бързо в храносмилателния тракт, след което се превръща до тиамин пирофосфат (TPP), който е важен кофактор на ензими, участващи в продукцията на аденозин трифосфат  (АТФ) – енергийната „валута“ на клетките. Облекчаването на умората след прием на TTFD е доказано при плъхове в тест с форсирано плуване (5). На животните е дават тиамин (B1) или тиамин тетрахидрофурил дисулфид  (TTFD) за 5 дни. Продължителността на плуването е увеличена значително повече спрямо контролата сред животните, приемали TTFD, но не и при тези, на които е даван тиамин. Всекидневният прием на TTFD води до характерно разпределение на тиамина и неговите фосфати в скелетните мускули, черния дроб, бъбреците, сърцето, мозъка и плазмата. Освен това, TTFD отслабва понижението на АТФ в скелетната мускулатура, причинено от форсираното плуване с тежести за определен период (150 s). Резултатите показват, че фурсултиаминът (TTFD) облекчава умората при физическо натоварване чрез оптимизиране на енергийния метаболизъм (5).

Физиологична адаптация и атлетично представяне

Предвид на ролята на тиамина за енергийния метаболизъм, може да се предположи, че мастноразтворимите му аналози като TTFD ще въздействат благоприятно на мускулната сила и издръжливост на спортистите и работещите физически труд. На мишки от щама IRC, разработен от Института за изследване на рака във Филаделфия, САЩ, е приложен чрез хранене с перорална сонда тиамин тетрахидрофурил дисулфид в доза 0, 50, 100 и 500 мг/кг дневно за 6 седмици (7). Измерена е физическата активност – силата на захвата и аеробната издръжливост. Различни биохимични показатели, свързани с умората, като лактат, глюкоза, кръвен уреен азот (BUN) и креатин киназата са измерени, а също и нивата на гликогена в черния дроб и мускулите като индикатор на съхранение на енергията в края на експеримента. Токсикологичните показатели на дългосрочния прием са оценени от гледна точка на безопасността на TTFD. Включването на добавката значително подобрява издръжливостта и силата на захвата и подобрява значително метаболизма на млечната киселина (лактат) и нейното очистване от организма. TTFD намалява значително кръвния уреен азот и креатин киназата след продължително физическо натоварване и увеличава концентрациите на гликогена в чернодробната и мускулната тъкан. Според състава на телесната маса, биохимичните и хистопатологичните данни, всекидневният прием на TTFD за 6 седмици (подостра токсичност) има добра безопасност при адекватна и дългосрочна безопасност. Токсичността също е умерена при посочените дози. Тиамин тетрахид- рофурил дисулфидът в съчетание с адекватна диета е добро ергогенно средство (7), но предстои провеждането на големи проучвания с хора.

Високите дози тиамин (B1) – 100 мг/ден се оказват полезни за ускоряване на възстановяването от умора, предизвикана от физически упражнения (8). Шестнадесет атлети от мъжки пол – 8 с кръвни нива на тиамина от 40 ng/ml или повече (нормална тиаминова група) и 8 с нива под 40 ng/ml (ниско-тиаминова група), са извършвали упражнения на велоергометър и ефектите на тиамина са сравнени с тези на плацебо. Кръвните нива на тиамина са увеличени значително след прием на тиамин 3 дни преди упражненията. Предизвиканите от упражненията хемодинамични промени и в кардиопулмонарната функция съответстват на началото на умората. Приемът на тиамин значително потиска повишението на глюкозата в нормалната тиаминова група и значително понижава броя на оплакванията в нискотиаминовата група скоро след упражненията (оценено по 30 показателя) (8).

Японски автори докладват за намаляване на мускулната умора у работници в металургично предприятие под действието на TTFD още през 1971 година (9). В двойно-сляпото клинично проучване е установено, че дневният прием на 25 и особено на 50 мг TTFD подобрява както обективните, така и субективните показатели на умората в сравнение с плацебо.

Хронична умора при възпалителни чревни заболявания

Тази „нишова“ индикация на високодозирания витамин В1 (тиамин) излиза наяве след проучване върху 12 пациенти с възпалителни чревни заболявания – 8 с улцеративен колит и 4 – с болест на Крон (6). Хроничната умора е оценена по Chronic Fatique Syndrome Scale, а нивата на тиамина и тиамин пирофосфата в плазмата са измерени чрез кръвни тестове. У всички пациенти нивата на В1 са били нормални след приема на тиамин. На всички са назначени високи дози В1 перорално – от 600 мг дневно при тегло от 60 кг до 1500 мг дневно при 90-килограмовите. Хроничната умора и нивата на тиамина и неговия пирофосфат са оценени 20 дни след началото на приема. Десет от 12 пациенти са проявили пълна регресия на хроничната умора, докато другите двама са получили почти пълна регресия в сравнение с резултатите отпреди интервенцията. Ефективността на тиамина във високи дози, в съчетание с липсата на В1-дефицит у пациентите след интервенцията показват, че хроничната умора при възпалителните заболявания се дължи поне в основната си част на тиаминов дефицит, вероятно поради вътреклетъчна дисфункция на активния транспорт на тиамина, или поради структурни ензимни аномалии. Приемът на големи количества тиамин позволява концентрациите му да нараснат поради пасивен транспорт въпреки нарушенията, да възстановят нормалната енергийна продукция и глюкозния метаболизъм и да доведат до пълна регресия на умората (6). Прилагането на TTFD вместо на тиамин дава възможност да се използват значително по-малки дози – 50-100 мг дневно, поради много по-високата му абсорбция в сравнение с тази на тиамина.   

Хранителна полиневропатия и болестта бери-бери

Хранителната невропатия се причинява от дефицит на витамин В1 поради недостатъчното му набавяне с диетата. В отворено проучване с 44 пациенти (1), страдащи от невропатия поради дефицит на витамин В1, приети в Неврологичното отделение на клиниката „Д-р Соетомо“ в гр. Сурабайо, Индонезия, е приложен TTFD за 3 месеца. Тридесет и четирима от пациентите, принадлежащи към ниския социоикономически клас, са получили подобрение на двигателните функции (P<0.01) и леко възстановяване на сензорните функции и рефлекси (P<0.1). От 18-те пациенти, оценени електроенцефалографски, шестима са показали голямо подобрение. Не са отбелязани странични реакции по време на проучването. TTFD е надежден коригенс на В1-дефицита сред популации с недоимъчно хранене поради икономическа бедност.

Болестта бери-бери (от синхалски език „не мога, не мога“, поради телесната слабост, която предизвиква) се дължи на тежък дефицит на витамин B1 и е описана през 18 век в Батавия, остров на Индонезия, от нидерландски лекар. Бери-бери засяга сърдечно-съдовата система (учестен пулс, задух и отоци по крайниците), нервната система (объркване, дискоординация, изтръпване на крайниците), болка и затруднено движение. Бери-бери, както и другите прояви на B1-дефицит като енцефалопатия на Вернике и синдром на Корсаков, са рядкост в съвременните общества, освен в най-бедните страни, но е важно да се отбележи, че освен на недохранване поради бедност, могат да се дължат и на хроничен алкохолизъм. Липотиаминът може успешно да се използва за коригиране на тези нарушения.

Ретинална протекция

Съчетанието на TTFD и алфа-липоева киселина (ALA) е синергичен механизъм за противодействие на хороидалната неоваскуларизация – процес, при който в съдовата обвивка (хороидея) на очната ябълка се образуват нови кръвоносни съдове. Неоваскуларизация се получава в хода на заболявания като мокра възрастова макуларна дегенерация, пролиферативна диабетна ретинопатия, ретинална венозна оклузия, сърповидноклетъчна ретинопатия, както и при някои травми на главата, засягащи зрителния анализатор.

Антиангиогенният (потискащия образуването на нови кръвоносни съдове) ефект на TTFD e доказан в миши модел на лазер-индуцирана хороидална неоваскуларизация. Изследвани са съдовите отоци и изливи, размерът на лезиите и показателите на възпалението. Възпалителният отговор е оценен чрез количествена полимеразна верижна реакция, уестърн блот, ELISA и маркери на възпалението както в засегнатата от лазера тъкан, така и в клетъчни ретинални култури (APRE-19) , подложени на хипоксия или третирани с бактериални ендотоксини (липополизахариди, LPS). TTFD значително намалява съдовите изливи и размерите на лезиите, и концентрацията на хороидалните и ретиналните възпалителни цитокини, в това число IL-1β, IL-6, IL-8 и TNF-α. В третираните с LPS клетки APRE-19, TTFD намалява секрецията на възпалителните цитокини и фосфорилирането на TNF-α, а също така подобрява митохондриалното дишане, намалява анаеробното образуване на млечна киселина и потиска секрецията на васкуларния ендотелен съдов фактор (VEGF), който активира образуването на нови кръвоносни съдове и който увеличава  активността си в условията на хипоксия (4).

Безопасност и дозировка

Lipothiamine® се понася добре от голямата част потребители. Употребяваните дози са между 25 и 100 мг дневно, приети в еднократен дневен прием с храната. При тежък дефицит на тиамин (В1) дневната доза може да бъде и по-висока – до 2-3 пъти по 100 мг, но само с одобрението и под контрола на лекар.

Понякога Lipothiamine® може да предизвика стомашен дискомфорт, гадене, диария или главоболие. Тези странични реакции обикновено не са тежки, преминават бързо и не налагат спиране на приема. В редки случаи може да предизвика алергичен обрив, безсъние или раздразнителност. Приемът с храната или след нея намалява вероятността за появата на повечето от тези смущения, с изключение на индивидуалните алергични реакции. 

 Не трябва да се приема внезапно голямо количество Липотиамин (3 и повече таблетки) поради риска от внезапна парадоксална аритмия, съпроводена с тревожност и тремор. Дневната доза от 1 таблетка е достатъчно количество за повечето индикации на липотиамина, освен в тежки случаи, налагащи по-висока доза под лекарско наблюдение.

 Повечето странични реакции на липотиамина, с изключение на алергичните, могат да се предотвратят или облекчат с приема на магнезий (150-200 мг елементен магнезий дневно).

Липотиаминът не се препоръчва на деца, бременни жени и кърмачки поради недостатъчните данни за безопасност при тези категории потребители.


ЛИТЕРАТУРА

1.         Djoenaidi, W., Notermans, S.L.H. Thiamine tetraphydrofurfuryl disulfide in nutritional polyneuropathy. Eur Arch Psychiatr Neurol Sci 239, 218–220 (1990).

2.         https://www.objectivenutrients.com/article/thiamine-nerve-damage-trigeminal-neuralgia-and-hearing-loss/?srsltid=AYCX9vIdfKoj43fDLFx1rG4t6jzI4FPCNlPA7B3I2Xi6lCj_2QRZsdWI

3.         Ciubotaru A et al. Alpha-Lipoic Acid and Benfotiamine in Diabetic Peripheral Neuropathy: A Critical Review of Mechanistic Rationale and Clinical Evidence Within a Nutritional Therapeutic Framework. Nutrients. 2026 May 12;18(10):1538.

4.         Do JY et al. Fursultiamine Alleviates Choroidal Neovascularization by Suppressing Inflammation and Metabolic Reprogramming. Invest Ophthalmol Vis Sci. 2020 Oct 1;61(12):24.

5.         Nozaki S. et al. Thiamine tetrahydrofurfuryl disulfide improves energy metabolism and physical performance during physical-fatigue loading in rats. Nutrition Research December 2009; Vol. 29, Issue 12, pp. 867-872.

6.         Costantini A, Pala MI. Thiamine and fatigue in inflammatory bowel diseases: an open-label pilot study. J Altern Complement Med. 2013 Aug;19(8):704-8. doi: 10.1089/acm.2011.0840.

7.         Huang WC, Huang HY, Hsu YJ, Su WH, Shen SY, Lee MC, Lin CL, Huang CC. The Effects of Thiamine Tetrahydrofurfuryl Disulfide on Physiological Adaption and Exercise Performance Improvement. Nutrients. 2018 Jun 29;10(7):851.

8.         Suzuki, M., Itokawa, Y. Effects of thiamine supplementation on exercise-induced fatigue. Metab Brain Dis 11, 95–106 (1996).

9.         Nakamura, M. (1971). The effect of thiamine tetrahydrofurfuryl disulfide on fatigue of workers in an iron works.Japanese Journal of Industrial Health,13(1):17–36

10.       Luong KV, Nguyen LT. The impact of thiamine treatment in the diabetes mellitus. J Clin Med Res. 2012 Jun;4(3):153-60.

Коментари (0)

Няма коментари към този момент

Нов коментар

магистър-фармацевт Борис Гинчев
Борис Гинчев е магистър-фармацевт с интереси в областта на фармакологията, фармакогнозията,...
Продуктът беше успешно добавен в любими.
×

Как работи NewPay?


Когато плащате с NewPay, всъщност NewPay плаща поръчката ви вместо вас. Вие я получавате и разполагате с три начина да я платите към тях:



Изберете NewPay като начин на плащане при завършване на поръчката си и следвайте стъпките.