Хранене при Тиреоидит на Хашимото

Болестта на Хашимото е сериозно ендокринно нарушение, засягащо предоминантно представителите на нежния пол. То представлява автоимунно заболяване, при което имунната система грешно разпознава собствените си протеини като чужди и реагира срещу тях агресивно. В тялото се развива възпалителна реакция, която поразява клетките на щитовидната жлеза и в последствие води да недостатъчно производство на хормоните й. Установено е, че съществува известна генетична предразположеност за проявата на болестта.

Какво причинява Хашимото?

Както често се случва с подобен тип заболявания, тиреоидитът на Хашимото понякога остава дълго скрит, докато нещо не отключи външната изява на заболяването. 

Отключващите фактори могат да бъдат най-различни, като най-често са: стрес, вирусни заболявания, малоценно хранене, пестициди, радиация, тютюнопушене и замърсявания от околната среда.

Признаци за наличие на Хашимото

Външни алармиращи признаци на болестта на Хашимото може да бъдат- усещане за напрежение в шията и уплътняване на в предната й част, което  се дължи на възпалителната реакция в самата жлеза. В нормалната функционална тъкан на ендокринния орган започват постепенно да се натрупват клетки на възпалението и с времето причиняват визуална промяна във формата и големината на щитовидната жлеза.

Логично е, че негативните промени засягат и нормалната дейност на жлезата, а именно- нарушават баланса на щитовидните хормони.За дълъг период от време болните може да имат нормални нива на хормоните, въпреки болестта, която протича безболезнено и има хроничен характер. Когато обаче достатъчно от жлезистата тъкан се разруши, това се манифестира с понижаване на щитовидните хормони T3 и T4, като същевременно ТСХ започва да се покачва.

Често срещани симптоми при Хашимото

Кога и какви симптоми ще се появят остава строго индивидуално, зависейки силно от съпътстващите болести и начина на живот на човек.

Сред най-честите оплаквания са:

• от потиснато настроение (дистимия) до хронична депресия;

• суха, бледа, уморена кожа;

• усещане за слабост, скованост или болка в краката;

• хронична умора; 

• понижено сексуално желание;

• замъглено зрение, сухи очи, тъмни кръгове;

• болезнена и обилна менструация;

• нетърпимост на студ;

• загуба на коса;

• задръжка на течности, отоци, покачване на килограми.

Защо хората с Хашимото пълнеят?

Начинът, по който тялото на човек е построен, зависи силно от щитовидните хормони. Тоест те засягат пряко дали ще сме слаби и фини или ще сме по-склонни да напълняваме лесно. Особено ясно това проличава, когато става дума за хора с хипотиреоидизъм.

Щитовидните хормони участват във формиранто на базалния метаболизъм, метаболизирането на липидите и въглехидратите. Те регулират производството на топлинна енергия в организма и влияят върху приема ни на храна и последващото й преобразуване. 

Дисфункцията на тиреоидната жлеза се свързва с промяна във композицията на тялото, телесната температура и количеството изразходвана енергия по време на покой. При хипотиреоидни състояния, каквото е тиреоидита на Хашимото, намалява темрогенезата, забавя се скоростта на базалния метаболизъм, като това води до склонност към наднормено тегло.

Изследванията за връзката между Хашимото и затлъстяването 

Клинични изследвания[1] доказват връзката между нивата на щитовидните хормони, ТСХ и наднорменото тегло. При деца, юноши и възрастни хора, които страдат от затлъстяване, нивото на ТСХ граничи с горната граница на нормата или леко я надвишава. Друго, което прави впечатление е понижаване на fT4 (свободна форма на хормона) с леко повишаване на Т3 или fT3. В последните години бе установено, че при редица от децата със затлъстяване могат  ехографски да се открият структурни изменения в щитовидната жлеза, които силно предполагат болест на Хашимото. Как и защо наднорменото тегло променя щитовидната функция, медицината все още не е проучила напълно, но става обект на внимание все по-често.

Една от теориите [2] за връзката затлъстяване-щитовидна функция предполага, че тя се дължи на повишено преобразуване на Т4 в Т3, поради повишена ензимна активност. Това би могло да се интерпретира като вид защитен механизъм на организма да се справи с внезапното увеличаване на мастната тъкан, като компенсаторно се повишава разхода на енергия.

Повишаването на ТСХ също може да бъде защитен механизъм в отклик на понижената чувствителност на тъканите към циркулиращите щитовидни хормони.

В някои индивиди, участвали в клиничните изпитвания върху затлъстяването и щитовидната функция, се наблюдавало високо ниво на лептин. Лептинът е пептиден хормон, чиято основна функция е да регулира апетита, като „съобщава“  централно колко точно мазнинки сме натрупали и дали не е добра идея да намалим малко похапването.

Отделно лептинът стимулира синтеза на ТСХ и усилва активността на ензима, отговорен за преобразуването на Т4 в Т3.

Мастната тъкан секретира редица проинфламаторни цитокини като тумор некротизиращ фактор алфа, интерлевкин-1 и интерлевкин-6, които намаляван абсорбцията на йод. Това също би могло да води до намален синтез на щитовидните хормони.

Като извод може да се заключи, че затлъстяването е не само симптом на болестта на Хашимото, но може да се разгледа и като рисков фактор за развитието й.

Автоимунна палео диeта (AIP) при Хашимото

Автоимунната палео диета е сравнително строг елиминационен режим на хранене. Неговата основна идея е да се изключат всички храни, които потенцират и активират възпалителни реакции в тялото. Вместо любимите банички, сладкиши и паста, менюто ви трябва да съдържа изобилие от плодове, зеленчуци и максимално чисто месо. 

Вниманието се фокусира върху богати на витамини и минерали хранителни източници, които целят да помогнат естествените оздравителни процеси в тялото и да поддържат нормална и ненарушена чревната бариера. 

Често автоимунните заболявания се свързват със състояние, известно като синдром на чревна пропускливост. Сред най-важните функции на чревната стена е да пропуска полезните за усвояване вещества и да бъде защитна преграда за токсини, алергени и болестотворни бактерии. В самата чревна лигавица се намират и полезни бактерии, които са от голямо значение за цялостното здраве на човек.

Редица клинични проучвания изследват връзката  между алергиите, чревните инфекции и развитието на автоимунни заболявания.

Фази на Палео диетата 

Автоимунната диета има условно две фази. В първата фаза започва елиминирането на всички дразнещи и усилващи възпалението храни. През този период се изключват: всички зърнени храни, патладжани, чушки, картофи, домати, ядки, бобови растения, глутен, яйца, масла, млечни продукти, рафинирани захари, суроватъчен протеин, кафе, алкохол, цигари. 

Спират се дразнещите стомаха лекарства като нестероидните противовъзпалителни медикаменти.  В  зависимост колко строга искате да е диетата, може за изключите дори плодовете от нея. Фазата на елиминация трае от 4 до над 10 седмици. 

Във втората фаза постепенно се въвеждат забранените в първа фаза храни и се следи за проява на симптоми. Ако някое от характерните за Хашимото оплаквания се прояви и не се чувствате добре, то избягвайте консумацията на отключващата храна.

Кои храни са позволени при Палео диетата?

• сладки картофи, артишок, ямс. На практика, сладките картофи могат да са заместителя на класическите картофи и оризиа, докато артишокът да бъде основен продукт за свежа салата или предястие;

• изобилие от чисто и здравословно приготвено месо. За предпочитане е да заложите на пилешко, пуешко и заешко във варен и печен вид;

• ферментирали храни, богати на пробиотици. Използвайте туршии за гарнитура и кисело мляко и тофу за основни продукти в домашни рецепти за закуски и междинни хранения;

• кленов сироп и мед са единствените, но достатъчно вкусни и здравословни подсладители, с които да си пиете сутрин чая или кафето и да залъгвате глада за сладко;

• зелен и черен чай, от друга страна, са идеалният източник на кофеин в рамките на целия ден. Имайте в предвид, че в тази диета не се препоръчва прекомерната консумация на кафе;

• костен бульон – добавяйте го във всяка диета, за да получите едновременно незаменим аромат във вашата рецепта, и истински еликсир от полезни вещества за цялото тяло особено по отношение на увредените тъкани;

• ябълков оцет, ябълков сайдер, вино (стига да нямат много захар). Когато е органичен и био, ябълковият оцет е възможно най-здравословната опция за овкусяване на салати и приготвяне на маринати (както за крехко месо, така и за хрупакви зеленчуци на скара). Сайдерът и виното са отлични алтернативи за не особено препоръчителните по време на Пелео диетата бира, твърд алкохол и пълни със захар газирани напитки и натурални сокове в кутия;

• плодове – препоръчват се почти всякакви, но с най-висок потенциал за благоприятно влияние срещу възпалението, оксидирането на клетките и забавянето на метаболизма са дребните. Заложете особено боровинки, къпини и горски ягоди;

• подправки, които не са направени от семена, са идеален начин да разчупите една класическа рецепта за пържоли или зеленчуков гювеч. Позволени са листните – и свежи, и сушени – подправки. Препоръчваме магданоз, копър босилек, риган, мащерка и джоджен;

• зеленчуците са типичен представител за позволени храни в почти всяка диета. В Палео режима обаче се набляга на нескорбялни зеленчуци. Такива са моркови, броколи и всякакви зелеви продукти, както и зеленолистни и свежи салати, чушки, домати и лук.

По време на автоимунната диета се избягва използването на много хранителни добавки, но никога не се изключва допълнителния прием на пробиотик. Препоръчвам прием на мултищамов пробиотик. 

Важно е да съгласувате избора си конкретен продукт, включително и за хранителна добавка в помощ на вашата терапия с лекуващия се лекар. Избягвайте да започвате диетата, без да се уверите, че е подходяща за вашето състояние след консултация със специалист – по възможност и нутриционист, и ендокринолог. Така ще се защитите от риска да си навлечете сериозни хормонални проблеми, недохранване или допълнителни смущения в метаболизма. 

Слушайте тялото си и се следете с повишено внимание за храносмилателни смущения в хода на целия хранителен режим. Обсъдете евентуални такива с лекуващия си лекар, ако не отшумят до ден-два след появата.

Източници на информацията:

[1] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4911848/

[2] https://www.scielo.org.mx/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S2524-177X2021000100004