
Имунната система представлява многослойна бариера, съставена от лигавици, кожа, други мембрани и химични вещества, които действат заедно в борбата за унищожаване на патогените. Тяхната цел е постигане на баланс, което понякога е свързано с предизвикване на възпаление и апоптоза (клетъчна смърт), а друг път тези процеси се предизвикват, когато целта е постигната, като те проверяват готовността на системата. Прекомерното стимулиране на имунната система може да доведе до автоимунни заболявания, а потискането й до инфекции; и двете може да доведат до дегенерация.
Принципът на действие на имунната система е една от най-интересните теми за изследователите като всеки месец се появяват нови резултати. Представяме ви кратък обзор на въздействието на различни хранителни съставки върху имунната система.
Отдавна се знае, че витамините и минералите оказват влияние върху имунния отговор. Приемът на витамин С при настинки и грип помага за запазване целостта на клетките и подобрява активността на клетките-убийци и лимфоцитите.
Наскоро проведено изследване доказва, че витамин Д играе важна роля за оцеляване на клетките при лимфома. Освен това той влияе върху предаването на сигнали между макрофагите и кератиноцитите в епидермиса, като повишава способността им за бариерна защита.
Витамин А и неговият активен метаболит ретиноидната киселина влияят върху придобитата имунна система като повишават антителата и регулират броя на Т- и В-клетките и клетъчната диференциация.
Витамин Е влияе върху производството на цитокини и така повлиява възпалителния процес, особено при по-възрастните хора.
От минералите цинкът действа като междуклетъчна сигнална молекула за имунните клетки. Липсата на цинк е свързана с увеличено производство на възпалителни цитокини и окислителен стрес. Нормалните нива на цинк са свързани с намален риск от пневмония.
Дефицитът на селен и особено на селенопротеини се свързва с намалена активност на макрофагите. Китайската академия на науките в Пекин доказва, че ниските нива на селен имат негативен ефект върху вродения имунитет, което прави бебетата по-податливи на инфекции.
Добре познати са антивирусните и антибактериални свойства на ехинацеята, бъза и чесъна, което ги прави много полезни при настинка и грип. Астрагалусът има имуномодулиращо и възстановително действие. Той увеличава фагоцитозната активност на макрофагите и лимфоцитния отговор при имуносупресия.
През 2009г. индийски учени доказват, че растението андрографис (Andrographis paniculata) нормализира нарушения имунен отговор при антигенно взаимодействие и противодейства на имуносупресията. Друго растение, куркумата, е добре познато с противовъзпалителните си свойства и дава големи надежди като разрушител на раковите клетки чрез апоптоза. Това е изключително полезно при болестта на Алцхаймер. Куркуминоидите в комбинация с витамин Д3 подобряват вродения имунитет при пациенти с Алцхаймер и стимулират макрофагите да разрушат амилоидните плаки, които водят до проблеми с невроните при тази болест.
Водораслото спирулина увеличава фагоцитозната активност на макрофагите, стимулира цитокините и производството на антитела и активира Т-, В-клетките и клетките-убийци.
В последно време екстрактът от нар набира популярност поради своите противовъзпалителни свойства. Учените от университета в Уорчестър, Масачузетс доказват, че сокът от нар има способността на деактивира вирусите на СПИН, грип, херпес и сифилис.
Полизахаридите, които представляват неразтворимите въглехидрати, се срещат в няколко растителни вида. Такива са арабиногалактаните в ехинацеята, растенията Larix occidentalis, Tinospora cordifolia. Те стимулират цитотоксичността при клетките-убийци.
Добър източник на определен тип полизахариди, бета глюкани, са лечебните гъби. Все по-известна на Запад става гъбата майтаке, която силно активира имунните клетки, макрофагите и Т-клетките, увеличава цитотоксичността на клетките-убийци и регулира определени неврофили.
Гъбата рейшимодулира активацията на Т-клетките като въздейства директно върху моноцитите. Нейните полизахариди активират В-клетките и секрецията на антитела.
Гъбата кориолус съдържа специална съставка - свързан с протеин полизахарид, която има както клетъчно, така и хуморално имуномодулиращо действие, повишава производството на антитела, активира Т-клетките в лимфните възли и модулира производството на Т-клетки.
Учени от университета в Осло, Норвегия, са открили, че лечебната гъба агарикус (Agaricus blazeii) има силни имуномодулиращи свойства, като повишава нивата на имуноглобулин G и повишава производството на Т-клетки в далака, повишава фагоцитозата и устойчивостта на организма към бактериални инфекции.
Бирената мая (дрождите Saccharomyces cerevisiae) също се оказва богат източник на полизахариди. Действието й се свързва с намаляване случаите на инфекции на горните дихателни пътища при хора, предразположени към свързана със стрес имуносупресия.
Майчината кърма е един от най-големите подаръци за имунната система, които майката може да даде на своето дете. През 2009г. медицинското училище в Харвард прави изследване, според което олигозахаридите и другите глюкани в майчината кърма представляват вродена имунна защита, която може да се предаде от майката на бебето и да го предпази от стомашно-чревни и други патогени. Допълнителният прием на коластра може да спре болести, причинени от мукозни патогени при много животински видове.
Пробиотиците са така наречените „добри” бактерии, който се борят с „лошите” бактерии, особено в стомаха, устната кухина, лигавичните мембрани. Пробиотиците намаляват продължителността и сериозността на настинката и грипа.
Здравето на имунната система е изключително важно, особено при вирусните и бактериалните епидемии, с които постоянно се сблъскваме. Това е само една от причините научните изследвания да са насочени към природни съставки, които подпомагат имунната система.
Коментари (0)
Нов коментар