Защо е опасна инсулиновата резистентност?

Превенцията на атеросклерозата (втвърдяване на артериите) и инфаркта е свързана с намаляването и елиминирането на различни рискови фактори като тютюнопушенето, високия холестерол, високото кръвно налягане, диабета, липсата на физическо натоварване и спорт. Други рискови фактори, които понякога може да се окажат ключови, са повишеното ниво на С-реактивния протеин, инсулиновата резистентност, забавената функция на щитовидната жлеза, ниското ниво на антиоксиданти, ниското ниво на есенциални мастни киселини, повишеното слепване на кръвните плочици, повишеното образуване на фибриноген, ниските нива на магнезий и калций, повишените нива на хомоцистеин.

Инсулиновата резистентност означава, че тялото ви става по-малко чувствително към действието на естествения инсулин. Една от основните функции на инсулина е да пренася глюкозата от кръвта в клетките. Инсулиновата резистентност провокира атеросклерозата и инфаркта чрез следните механизми:

• Повишените нива на кръвна захар са свързани с увеличеното прикрепяне на глюкозата към рецептора за протеин, По този начин чернодробните клетки не разбират, че в кръвта има много холестерол и започват да произвеждат още холестерол.


• Повишените нива на кръвна захар са свързани с окислителен стрес, който води до увреждане на LDL холестерола и до повишаване на хроничното възпаление.


• Инсулиновата резистентност е свързана с високото кръвно налягане


• Инсулиновата резистентност води до увеличаване на LDL холестерола и триглицеридните нива


• Инсулиновата резистентност увеличава риска от образуване на съсиреци


• Инсулиновата резистентност е свързана с повишени нива на надбъбречния хормон кортизол.

Инсулиновата резистентност е пряко свързана с коремните мазнини. Ако обиколката на талията ви е по-голяма от тази на ханша е много вероятно да страдате от инсулинова резистентност. Когато мастните клетки в корема се уголемяват или увеличават броя си,  те секретират много биологични продукти, които намаляват ефекта на инсулина, спират използването на глюкоза от скелетните мускули и увеличават производството на глюкоза в черния дроб.

Увеличаването на мастните клетки води и до намалена секреция на свързани с инсулина съставки като адипонектина. Той има значение не само за производството на инсулин, но има и противовъзпалително действие, блокира триглицеридите и спира развитието на атеросклерозата.

Подобряването на инсулиновата чувствителност е много важно за предотвратяване на сърдечно-съдовите заболявания. Най-добрата комбинация включва промяна в начина на хранене, спортуване и прием на добавки. Особено важно е да се избягват храните, които рязко повишават гликемичния индекс като рафинираните захари и бялото брашно. Особено подходящи за подобряване на инсулиновата чувствителност са водноразтворимите фибри от зеленолистните зеленчуци, овесените трици, ядките, семената, крушите, ябълките и повечето зеленчуци.