
Между честото и продължително взиране в собствения образ и сериозния психологически проблем – дисморфофобията – има само една крачка. Това е състояние на непоносимост по отношение на всеки „недостатък” във външността, при което „недостатъкът” (който обикновено само вие виждате), се превръща в сериозен за самите вас дефект. Докато един ден не се окаже, че (според вас) дефектите са много.
Типични проявления на дисморфофобията са непрекъснатият контрол пред огледалото, афинитет към силния грим и не на последно място – засилен интерес към множество различни дерматологични услуги. Може да се стигне дори до търсене на варианти за подобрения с помощта на естетичната хирургия, разбира се – без изобщо да има нужда от това.
И десет минути взиране на ден стигат, за да започнете постепенно да се чувствате неудовлетворени и обезпокоени от външния си вид. Може дори да изпаднете в депресия, тъй като сте решили, че не харесвате нещо конкретно в лицето си или че например тялото ви не отговаря на общоприетите стандарти за красота.
Синдромът на огледалото.
Причините за неприемането на себе си могат да бъдат много и съвсем индивидуални. Но трябва да сте наясно с най-главните фактори. Живеем във време, в което красотата инстинктивно е свързвана най-вече с образа на младата и перфектната жена. Тази дефиниция трайно се е настанила в общественото съзнание (може да се каже почти навсякъде по света), което от своя страна влияе доста негативно и объркващо върху някои представителки на женския пол. Надяваме се вие да не сте попаднала в тази група...
Неприятното състояние по-често се среща при жени между 40 и 50 годишна възраст – тук вече играе роля напредването на възрастта, както и настъпващите заедно с това промени. Това обаче не бива да ви успокоява, защото е съвсем лесно „заразата“ да обземе и вас, особено ако сте започнала да се вглеждате във всеки детайл и непрекъснато да се сравнявате с останалите жени, включително и с онези от кориците на изданията, върху чиито снимки често е играл фотошопът.
Коментари (0)
Нов коментар