Разказва д-р Маргарита Маламова
Диабетната невропатия е увреждане на нервните влакна и едно от най-честите усложнения на захарния диабет. Високата кръвна захар може да увреди нервните влакна в цялото тяло, но най-често поразява долните крайници.
В зависимост от това кои нерви засяга, симптомите могат да варират от болка и скованост в краката до проблеми с храносмилателната система, уринарния тракт, кръвоносните съдове и сърцето. При някои пациенти оплакванията са съвсем леки, докато при други болките могат да бъдат много силни, дори инвалидизиращи.
Диабетната невропатия е често и сериозно усложнение на захарния диабет. Засега единствената профилактика и забавяне в прогресиране на заболяването се постига чрез стриктен контрол на нивата на кръвната захар и здравословен начин на живот.
Има четири основни типа диабетна невропатия, които могат да се прояват както самостоятелно, така и в съчетани форми. Повечето се развиват бавно и постепенно и пациента забелязва проблема едва когато щетите са нанесени и необратими.
Симптомите на диабетната невропатия варират в зависомст от вида на заболяването и от това кои нерви са засегнати.
Периферна невропатия
Това е най-често срещаната диабетна невропатия. Най- често първо се засягат краката и стъпалата, а в последствие и ръцете.
– Скованост и намален усет за болки или температурни промени най- вече в стъпалата, пръстите и петите.
– Мравучкане, изтръпване, затопляне и парене.
– Рязка, пробождаща болка, засилваща се обикновено нощно време.
– Болка при ходене.
– Мускулна слабост и болки при ходене.
– Сериозни проблеми със стъпалата, като например рани, инфекции, деформации, болки в ставите и костите, т.нар. диабетно стъпало.
Автономна невропатия
Автономната нервна система контролира сърцето, пикочния мехур, белите дробове, гастро- интестиналния тракт, половите органи, очите. Диабетът може да засегне нервните влакна във всеки от тези органи, причинявайки някои от следните симптоми:
– Проблеми с пикочния мехур, които включват чести уринарни инфекции или уринарна инконтиненция (невъзможност за задържане на урината).
– Запек, диария, неповлияваща се от лечение или и двете.
– Бавно изпразване на стомаха, което може да доведе до гадене, повръщане или загуба на апетит
– Затруднено преглъщане.
– Еректилна дисфункция при мъжете.
– Вагинална сухота и други сексуални смущения при жените.
– Намалено или повишено изпотяване.
– Невъзможност на организма да регулира адекватно кръвното налягане и пулса, което се изразява в рязки спадове в кръвното при изправяне от легнало или седнало положение (ортостатична хипотония)
– Проблеми с регулацията на телесната температура.
– Промени в акомодацията на очите.
– Повишен пулс (тахикардия) при покой.
Вместо да бъдат засегнати окончанията на нервните влакна, както е при периферната невропатия, тук се засягат нервите на бедрата, ханша и седалището. Нарича се още феморална невропатия или проксимална невропатия и е по-характерма за пациентите с втори тип захарен диабет и по- възрастните болни. Симптомите обикновено обхващат едната половина на тялото, въпреки че могат да се разпрострянат и в другата половина. Това състояние най-често се проявава със следните симптоми:
– Внезапна, остра болка в бедрата и ханша или седалището.
– Възможна е слабост или атрофия на мускулите на бедрото.
– Трудност при изправяне от седнало положение.
– Подуване на корема, когато е засегнат и той.
– Загуба на тегло.
Мононевропатия
При мононевропатията се засяга само едни специфичен нерв, който може да бъде в областта на лицето, торса или краката. Мононевропатията, наричана още фокална невропатия, често се появява внезапно. По-често се проявавя при възрастни пациенти. Въпреки че мононевропатията може да причини силна болка, обикновено не води до дългосрочни проблеми. Симптомите намаляват и изчезват от самосебе си до няколко седмици или месец. Симптоматиката зависи от това кой нерв е засегнат.
– Трудно фокусиране на зрението, двойно виждане или болки зад окото.
– Парализа на едната половина на лицето.
– Болка в бедрото.
– Гръдна или коремна болка.
Кога да се обърнем към нашия лекар:
– Ако забележите възпаление или рана на стъпалото, която не може да излекувате или е инфектирана и се влошава.
– Парене, изтръпване, слабост или болка в ръцете или краката, която се нарушава нормалното Ви ежедневие или смущава съня Ви.
– Замайване.
– Промени в храносмилането, уринирането или сексуалната функция.
Важно е да знаете, че тези симптоми не винаги означат увреждане на нервните влакна, но те могат да бъдат сигнал за други заболявания, които изискват медицински грижи и доуточняване. И в двата случая ранната диагноза и лечение предоставя най-добрите възможности за контролиране на симптомите и предотвратяване на задълбочаване на проблема.
Текст: Д-р Маргарита Маламова